7.24 Игнат Котарев

[Ани]

Игнат Котарев

Игнат Иванов Котаров е роден в Стара Загора. Като дете страда от много тежка дизентерия и често изпада в безсъзнание. Лекарите правят много неуспешни опити да го лекуват и накрая го изоставят. Семейството му очаква всеки момент той да си замине. По това време Учителя идва в Стара Загора. Близките на Игнат го поканват да им помогне и той идва в дома им. Поглежда припадналото дете, хваща го за дясното ухо, изтегля го леко, като казва, че на детето му няма нищо и като се събуди, да му дадат да яде трахана. Игнат идва в съзнание и е напълно здрав. Израства голям и силен човек като баща си и след известно време идва да живее на Изгрева. Той често прави бели на Учителя. Има стремеж да се научи да свири на цигулка и да влезе в състава, който свири на паневритмията. Много е услужлив и помага на всеки, който се обръща към него за услуга. Редовно носи две големи стомни вода по 15 литра за кухнята, а и на много възрастни братя и сестри. По характер е буен и един ден влиза в спор с Учителя. Учителя го изслушва и му казва: Ди трябва да знаеш, че аз съм гарантирал за тебе и тази е последната клечка, която паля за тебе и ако не се оправиш, ще престана да се грижа за теб."

Веднъж Учителя казва на Игнат: „Ти си от тези с юмруците" — и му показва как ги размахва из въздуха. „Ела с мене на полянката." Игнат му отговаря: „Не смея, че и ти като Лулчев владееш природните сили и действаш много умело с тях."

Игнат моли Учителя: „Учителю, искам малко да ми помогнете в живота." „Какво искаш, Игнате?" „Искам да ме научите, Учителю, да се концентрирам." Учителя се усмихва широко и му отговаря: „Игнате, ти искаш най-голямото."

При разговор Игнат, който често спори, казва, че редовно ходи при Учителя и му задава много въпроси. Учителя го поглежда строго и му казва: „Досега никой от вас не е дошъл при мен, в моя свят."

Игнат се свързва с комунистите и споделя разбиранията си с Учителя. Учителя му нарежда да помага на комунистите. Неговата барака е явка на нелегални, които той укрива. Една вечер на тавана в бараката му се скрива един важен комунист. Идва полицията да прави обиск в дома му, а Игнат, за да го спаси, започва да ругае и вика силно, че го безпокоят, че той е уморен от тежката си работа. Негодува срещу полицаите, те го арестуват и веднага го закарват в затвора, без обаче да направят обиск. Така този комунист, който чува цялата разправия, след заминаването на полицията напуска бараката и се спасява.

Една вечер Игнат донася архива на комунистическата група от квартала, слага я на масата, веднага ляга и заспива, защото е много уморен. В съня си вижда образа на Учителя, който му казва строго: „Веднага скрий това, което си донесъл!" Той едва отваря очи, но пак заспива. Втори път Учителя го събужда, той се надига от леглото, но умората надделява и пак заспива. Трети път цялото легло се раздрусва силно, той скача, грабва папките с документите, изнася ги навън и ги хвърля в малините. Влиза в стаята си и ляга. В този момент полицаите чукат силно на вратата. Влизат в стаята и започват щателен обиск. Разбира се, не намират нищо. Така Учителя го спасява от провал и явна смърт.

След заминаването на Учителя Игнат дълго време живее на Изгрева, взима уроци по цигулка и свири редовно на паневритмията. Голям планинар е и посещава всяка седмица Витоша. Дълго време е метеоролог на Рила и я обхожда цялата. Здравото му и издръжливо тяло го поддържа бодър до края на живота. Той се отзовава на всяка братска работа, като преместване на квартира, в пренасяне на пиано и други. Заминава си от този свят на 17 ноември 1985 г.