НЕПТУН

[Ани]

НЕПТУН

Следващата след Уран планета е Нептун, със символичен знак

. Откриването й е едно забележително събитие в историята на астрономията, като ярък пример, с който се потвърждават принципите на Небесната механика. През 1846 г., великият френски астроном Леверие наблюдавал смущения в орбитата на Уран и допуснал, че се дължат на присъствието зад неговата орбита на планета с голяма маса. Когато завършил изчисленията си за положението на неизвестната планета, уверен в тяхната правота и точност, Леверие изпратил своите изчисления на младия немски астроном Гале в Берлин, където съществували по-големи технически възможности за наблюдение на Небесната сфера. След като Гале ги получил, още на следващата нощ открил на посоченото място, с отклонение само около 1°, неизвестното Небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на новата Планета е станало с върха на перото. Нарекли я с името на древногръцкия бог на морето Нептун.

Нептун отстои от Слънцето на средно разстояние от 30 астрономически единици а, според закона на Тициус-Боде, би трябвало да бъде на 39 астрономически единици. Следователно, Планетата не се подчинява на този закон, което от гледище на астрологията, е изключително важно за характера и естеството на нейното влияние.

В древността се е приемало, че има две науки - геология и теология. Геологията обхващала всички знания и умения, имащи отношение към онова, което ни заобикаля, и ползата, която ще допринесе за задоволяване и улеснение на живота. Теологията имала за цел да изучава живота извън триизмерния, физическия свят, в по-висшите, идейни, Божествени светове, които имат отношение към нематериалния образ на човека, наричан душа или Звездно тяло. Влиянието на всички планети преди Нептун има отношение предимно към първия дял науки - геологията. Влиянието на Нептун, именно поради отклонението от закона на Тициус-Боде, внася в живите форми и човека отчуждаване от порядките на заобикалящия ни свят, внася нещо по-различно, което не може да се приеме като необходимост за практичните задачи.

За пълното разбиране на силовите течения на Нептун трябва да посочим и други негови особености. Орбитата му е почти точна окръжност (ексцентрицитет 0.008) и говори, че Нептун върви паралелно със Слънцето, което обикаля около центъра на нашата Галактика със средна скорост 250 километра в секунда. Нептуновата ос на въртене е наклонена с 29° 40', което има много лошо отражение, особено при низшите типове: тласка личността да се поддава на влияния от други хора. Друг важен елемент е, че плоскостта на Нептуновата орбита почти се слива с тази на еклиптиката, сключвайки ъгъл малко по-голям от 1°. Всички тези параметри говорят, че Нептун е бил твърде слабо засегнат от демоничното влияние на Черното слънце, предизвикало катастрофата в Слънчевата система. Затова Нептуновите силови течения са запазили своя първичен характер на влияние към по-висшето и по-съвършеното. У живите форми на Земята това влияние създава стремеж за по-особено отношение помежду си, преди всичко към групиране, обединение, общуване, като по-висша проява на живот: птиците да образуват ята, водните обитатели - пасажи, а тревопасните животни на сушата - стада.

Силовите течения на Нептун създават и оформят мозъчните центрове в горната (теменна) област на главния мозък, които нямат отношение към практичните въпроси. Там са центровете, които ръководят стремежа за помощ, услуга, съчувствие и милосърдие към всичко и всички, към създаване на красиви форми. Такива хора имат подтик към обединение и създаване на идейни общества, в които ясно е изразен стремежът за познаване на по-висшите светове като възможност за по-бърза еволюция. Тези центрове дават способност за различните видове изкуства, чиито творби въздействат облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми, особено на човека.

Диаметърът на Нептуновия диск е около 50 200 километра, а плътността на общата му маса е 2.22, което показва, че планетата няма дебел атмосферен слой. Плътното кълбо е с диаметър около 23 000 километра, което говори, че след Юпитер, Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система, откъдето произтича и силното му влияние върху Земята и особено върху човека.

Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети (около 13 000 километра) и е с ниска плътност, което говори, че при хора със силно Нептуново влияние, мисловният свят е слабо проявен.

Нептун има отношение към т. нар. пинеална жлеза (епифиза), която се намира между двете хемисфери на главния мозък и чиято функция е все още неизвестна на съвременната наука. Според някои окултни изследователи, тази жлеза, когато е добре развита, дава интуицията у човека и затова добре поставените Нептунови типове имат добра интуиция.

Отразяващата способност на Нептун (албедо) е най-високо в сравнение с всички останали планети - около 60%. Това говори, че влиянието на Нептун не създава голяма привързаност към материални ценности, а готовност за раздаването им с лекота. Нептун създава хора с много мили и симпатични качества, които с присъствието си предизвикват разположение и внимание на всички около тях; където и да отидат, в каквато и среда да попаднат, у всички предизвикат желание да им се помага и услужва. Изобщо, привлекателни хора са те и винаги имат отношение към изкуството.

Нептун идва най-близо до Земята, когато застане на правата линия Нептун, Земя, Слънце, т. е. при съвпад със Слънцето, и при това положение влиянието му е най-силно. Най-далечното му положение от Земята е, когато застане на права линия Земя, Слънце, Нептун, т. е. при опозиция със Слънцето, и тогава влиянието му е по-слабо, но с по-фини качества, тъй като Слънцето е пред него и го облагородява.

Нептун обикаля около Слънцето за 164.78 Земни години със скорост 5.43 километра в секунда. Това говори, че всички ефекти и събития, които влиянието на Нептун дава, преминават значително по-бавно.

До този момент е установено, че Нептун притежава един истински спътник, наречен Тритон, който има диаметър 5 000 километра и ниско относително тегло, указващи, че има атмосфера и се движи около планетата по кръгова орбита. Трябва да приемем, че тези му качества подсилват благоприятните влияния на Нептун. През 1949 г. е открит втори спътник, наречен Нереида, но той със своите качества ясно показва, че е къс от разрушената планета Фаетон.

На фотографии от Нептун, получени през 1968 г., са открити тънки околопланетни пръстени. Засега не може да се каже нищо повече, но приемаме, че и те (както пръстените на другите Планети) са късове от разрушената планета. Те, заедно с Нереида, имат лоши влияния и придават някои неприятни качества на Нептун: злъчност, несъучастие при нужда, стремеж за отклонение от истината и др.

Установено е, че при Нептун също има топлинно излъчване, а ние приемаме, че би трябвало да има и светлинно такова. Приемаме също, че поради много по-голямата си маса, в сравнение с Уран, силовите процеси на Нептун са много по-могъщи, което определя и силата на неговото влияние.

За създаването и оформянето на планетата Нептун са взели участие Небесните образувания от Зодиакално съзвездие Риби. То се вижда най-добре от началото на октомври до края на януари, а Слънцето престоява в него е от 22 февруари до 22 март. През ясна и безлунна нощ, в Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди, но те са много слаби, защото са много далече и до Земята достигат силовите течения с къси вълни. Влиянията на тези течения имат отношение към горните слоеве от мозъчни клетки, където са центровете на моралните качества и най-благородните човешки прояви: милосърдие, благоговение и уважение към всичко.

Саабей е дал на това съзвездие образа на две риби, свързани с дълга и широка лента, която символизира връзката между влюбените.

Оставил е и чудна по съдържание и смисъл легенда:

"Всяка сутрин, когато първите лъчи на Слънцето позлатявали високите планински върхове и капчиците роса още блестели като брилянти по зелената трева и по цветята, из дълбините на морето излизали една след друга, заловени за ръце, петдесетте дъщери на морския бог. Весело играели и лудували те на Морският бряг. От песните и смеха им утихвал вятърът и бурните вълни на морето, всичко се заглеждало и заслушвало в тях. Най-красивата от дъщерите, прекрасната Галатея, веднъж гонела пъстроцветна пеперуда и се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид - висок, строен и красив като Аполон. Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи. Акид , очарован от божествената й красота, забравил закъде е тръгнал и се насочил към нея. Обикнали се двамата и от този ден станали неразделни.

 

Всеки ден, щом Галатея се показвала на морския бряг, Акид я хващал за ръка и двамата отивали до малка пещера, недалеч от един висок скалист връх. Но не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият, грамаден като планина, циклоп Полифем. Видял я той на морския бряг, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до когото никой не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден. Плашела се Галатея от страшния му вид и винаги се криела от него. Но любовта на Полифем все по-силно се разгаряла. Всеки ден той изкарвал многобройните си стада от овце до високия планински връх, сядал на него и започвал да свири на свирката, която сам си бил направил от сто дебели тръстикови стебла. Далеч се разнасяли нейните звуците и разклащали дърветата. Достигали и до Галатея и Акид, които седели на любимото си място до пещерата, далече от погледа на ужасния Полифем.

 

Един ден той ги съзрял и обезумял от любовта си към Галатея, скочил от планинския връх и се затичал към тях. Разтърсила се земята от огромното му тяло, развълнувало се морето. Изплашили се Галатея и Акид и се хвърлили в бурното море. Там, превърнати в риби, те заплували в дълбините, свързани с дългата и широка лента на любовта си."

 

Наистина, при хора със силно Нептуново влияние чувствата и емоциите са най-характерен белег.