За Любовьта

[Ани]

За Любовьта

Любовьта дълготърпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се горди, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а срадува се на истината, всичко прѣтърпѣва, на всичко хваща вѣра, на всичко се надѣе, всичко търпи.

I Кор. 13; 4, 7.

И надъ всичко това облѣчете се съ любовьта която е свързка на съвършенството.

Кол. 3; 14.

А Исусъ му рече: Да възлюбишъ Господа, Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ. Тази е първа и голѣма заповѣдъ. А втора подобна на нея: Да възлюбишъ ближния си, както себе си.

Мат. 22; 37, 39.

А Господь да управи сърдцата ви въ любовь Божия и въ търпѣние Христово.

II Сол. 3; 5

А плодътъ на Духа е любовь, радость, миръ, дълготърпѣние, благость, милосърдие, вѣра, кротость, въздържание: противъ таквизи нѣма законъ.

Гал. 5:22,23

Ние любимъ него защото първомъ той възлюби насъ.

I Иоан. 4; 19.

Но за да познае свѣтътъ, че азъ любя Отца, и както ми е Отецъ заповѣдалъ, така правя. Станете, да отидемъ отъ тука.

Св. Ев. Иоан.14; 31

И нека се веселятъ всички които се надѣятъ на тебе:

Нека се радватъ за всегда, защото ти имъ си покровитель;

И нека се хвалятъ въ тебе онѣзи които любятъ твоето име.

Псал. 5; 11.

Всѣки който вѣрва, че Исусъ е Христосъ, отъ Бога е роденъ; и всѣки който люби оногози който е родилъ, люби и родения отъ него.

I Иоан. 5; 1

А който пази неговото слово, въ него наистина Божията любовь е съвършена. По това знаемъ че сме въ него.

I Иоан. 2; 5.

 Въ това е съвършена любовьта въ насъ, да имаме дързновение въ сѫдния день; защото както е той така сме и ние въ този свѣтъ. Въ любовьта страхъ нѣма, но съвършената любовь пропѫжда вънъ страха; защото страхътъ има мѫка, и който се страхува не е съвършенъ въ любовьта.

I Иоан. 4; 17, 18.

Но ако люби нѣкой Бога, той е познатъ отъ него.

I Кор. 8; 3.

Знаемъ пакъ че на тѣзи, които любятъ Бога, които сѫ призвани споредъ неговото прѣдопрѣдѣление, всичкото на добро имъ съдѣйствува.

Рим. 8; 28.

Пазете себе си въ любовьта Божия, въ ожидание на милостьта на Господа нашего Исуса Христа за животъ вѣченъ.

Юдино 21 ст.

Защото любовьта Христова ни принуждава; понеже сме разсѫдили за това че, ако е умрѣлъ единъ за всичкитѣ, то всичкитѣ сѫ умрѣли;

II Кор. 5; 14.

Който има моитѣ заповѣди и ги държи, той е който ме люби; а който ме люби възлюбенъ ще бѫде отъ Отца ми; и азъ ще го възлюбя, и ще явя себе си нему.

Казва му Юда (не Искариотски): Господи, що е това дѣто ще явишъ себе си намъ, а не на свѣта? Отговори Исусъ и рече му: Който люби мене ще упази моето слово; и Отецъ ми ще го възлюби, и ще дойдемъ при него, и ще направимъ жилище у него.

Ев. Иоан. 14; 21, 23.

Защото самъ си Отецъ ви люби, понеже мене възлюбихте и повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.

Ев. Иоан. 16; 27.