ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ

[Ани]

ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ

Христо Маджаров

В прехода между двете хилядолетия човешките индивиди, общества и народи преживяват една огнена трансформация, съпроводена със смяна на критерии и парадигми. Сриват се из основи цели политически системи, обществени предразсъдъци и религиозни суеверия. Старите идеологии преминават на изпит пред съда на времето, който оценява тяхната жизненост и градивност при новите условия на живот. Затова всяко учение, кандидат за Новата епоха, трябва да се представи с ясен мироглед, творчески концепции и позитивни цели.

Излизането на този труд е належащо поради вакуума и деформациите, създадени около Учението на Учителя Беинса Дуно в България.

Вакумът е породен от факта, че, независимо от издаването на огромен брой беседи, липсват меродавни ръководства, запознаващи читателя с гносеологията на това учение и комуникациите му с основните философски направления.

Деформациите се създават поради навика на нашия ум да борави с критерии на стари идеологии - архаични отживелици в съвременния свят и негодни за бъдещето. Неразбирането на синтезната същност на езотеричните концепции води до обвинение в идеализъм (отдясно) или в материализъм (отляво).

Освен некомпетентност е налице и злонамереност, целяща да представи Учението в неблагоприятна светлина, за да се разочароват хората и за да пренасочат в полза на духовната конкуренция. Ако ми се възрази, че последните две думи са несъвместими, по-съм склонен да махна първата от тях. Защото информационната война е факт. Неин израз е напр. обвинението в дуализъм, което важи и за предхождащото го Богомилско учение. в този труд е ясно показано (а писахме и преди

[1]

), че става въпрос за синтез.

Още Хермес е казал, че двата полюса са различна степен на вибрация на една същност. Космичната стълба на реалността, която Учителят издига между материята и Духа, е детайлизиране и разбиване на тази идея. Антагонизмът между идеологиите се преодолява само чрез по-висше измерение, което ги съдържа в себе си. Бялото и Черното братства се управляват от всемирното.

Така триъгълникът, база на Учението, е решение на проблема за противоположностите. Мненията на хората гравитират около една от страните на този триъгълник според преобладаващата у тях психическа настройка (емоционална, интелектуална, волева), а тя е обусловена от доминиращия център (сърце, ум, воля). в книгата е показано, че поотделно тези пътища водят към сокаци и само хармоничното им съчетание дава възможност за освобождение и за познаване на Истината. Последната е недостъпна за живеещите без свободна воля, по чужда програма или в ограниченията на циклите.

Свободната воля е един връх, непринадлежащ към плоската равнинност на нашия детерминиран свят. Човешкото мислене, реакции, оценки и поведение са по шаблонни схеми, изготвени по предварителна програма. Средностатистичният човек е типичен представител на биороботите, поставени на една Програма-минимум с много нисък КПД. Това, че той не го съзнава, само потвърждава тази горчива истина.

Човек трябва да се освободи от своята Програма-минимум и да я замени с по-добра. Къде да се намери този вещ компютърмен, който може да сменя био- и психопрограми? Той самият трябва да е освободен от тази зависимост, т.е. да бъде свръхчовек. Необходима е Помощ от носител на Светлината.

Така стигаме до необходимостта от творческите йерархии на Земята и техните представители - Учителите на човечеството. Тези Божествени пратеници се явяват чрез вселяване и призовават биороботите („нищите духом") към самоусъвършенстване и еволюция:

„Бъдете свети, защото Бог е свет!"

(I Посл. Петър.);

„Бъдете съвършени, както е Отец ваш!"

(Матея 5:48)

Окултните ученици на Изток търсят мокша (освобождение от кармичните вериги) и насочват стремежите и делата си към него. в Християнството е наречено: „Спасенне от Лукаваго!"

Чудесно, но как...?

Чрез самобичуващо покаяние и безкрайно смирение на Изток се спират интелектуалните процеси и волевите импулси и се каптира духовната енергия. На Запад развиват интелектуално познание, но, без топлината на Любовта, то надува Егото и събужда жестокостта.

Новото, което дава Учителят, е Пътят на Ученика. Новото в този път е постигане на Освобождение чрез разширяване на съзнанието. „Лично", „групово", „обществено" са само егоистични черупки - стъпала, които душата трябва да изкачва при възхода си към Космичното съзнание. За да се отдели от материята и да достигне по-висшите космични полета, тя трябва да позитивира чувствата си, да изправи мисълта си и да активизира волята си.

При това разширение на съзнанието, всякакви умопомрачаващи мантри, ограничителни диети, изморителни упражнения, мъртви техники и тежки правила, забрани и обети, използвани досега, стават излишни. Добри по себе си, но използвани механично и некомпетентно, те водят до отклонение, а не - до Освобождение.

Така напр. някога се смятало за нормално хората да се изяждат помежду си. Сега те се ужасяват от това, но още режат главите на своите по-малки братя - животните, за да ги ядат. „Ще дойде време - предсказва хуманистът Толстой, - когато те ще изоставят и този си варварски обичай". Като такъв трябва да бъде изоставен и обичаят да се ядат духовно помежду си, разкъсвайки етерните, астрални и умствените си тела.

Такива са матуритетните изпити на бялата раса: да се справи с властта на парите, с чувствеността на плътта и с гнева си, чрез които е манипулирана от низши сили.

Ламтежът за „запасяване" е страшен бич за стремящите се към духовен напредък.

Телата, с които сме облечени като мъже или жени, са танцови зали, в които се разиграва кадрилът на поляризираната енергия. Не можем да изградим правилни отношения към „близките", към себе си и към Космичния Творец, докато не изучим стъпките, фигурите и циклите на този Космичен Танц. Балансирането и хармонизирането на тази двойна енергия ще бъде напълно осъществено през настъпващата Шеста култура на Бялата раса - Епохата на водолея когато между двата Космични принципа-Любовта и Мъдростта - ще зазвучи акорд на Космична Симфония.

Поставяйки основи на тази Епоха, Учителят координира:

„Човек, който иска да се освободи от нещастията си, трябва да има Любов: към Бога, към ближния и към себе си. Споровете помежду ви няма да стихнат, докато тези три важни компонента ви липсват..."

Без разбиране е невъзможно да се прекрачи в Новата Епоха:

„Има ли гем, хомот, ученикът не разбира това, което му се говори".

Всички школи утвърждават, че при тази трансформация, ученикът трябва да се освободи от тъмната сила в себе си и навън. Това не може да стане, ако той, като щрауса, зарови главата си в пясъка и твърди, че Злото вече не съществува. Така много духовно . повърхностни хора си мислят, че са независими от него и нямат врагове. Такова твърдение показва само, че те не са на фронта, където се води Армагедонска битка за Земята, за човечеството и за всяка душа, а в дълбокия тил. Учителят ги нарича „души в почивка". въпросът е какви им се падат служителите на Злото и какво отношение вземат те към тяхната дейност. Това е илюзорна неуязвимост, защото рано или късно Злото се промъква коварно до тях и намира начин да пречи на развитието им. Учителят показва, че докато човек не приеме Злото за космична сила, винаги ще има противоречия.

„Ако търпите Злото, ставате му съучастник";

„ако реагирате със зло, ставате негов роб";

„ако реагирате с добро, го трансформирате".

В Пътя на Ученика това е развито умение. Когато корабостроителят проектира кораб, той трябва да изчисли динамичните натоварвания, огъващите моменти и срязващи сили. Ако ги обяви за „зло" и откаже да се занимава с тях, те ще потопят кораба. Когато изграждаме носители на духовния си живот (тела, общества), с които ще пътуваме в морето на живота, трябва да знаем посоката и големината на противодействащите сили, за да издържим на житейските бури с добри „мореходни качества".

Пътят на Ученика създава хора от надбиологична еволюция, сътворци на Учителя в създаването на Братство на Обединеното Човечество. То живее в хармония с творческия Космичен ритъм, което Той нарича „Живот за Цялото".

 

В този труд се дават безценни указания в тази насока, които могат да ползват както обикновени индивиди, така и отговорни личности и общества според добросъвестното им изучаване и достигнатото ниво на съзнание. Колкото съзнанието се извисява, толкова тегловността се намалява. Учителят ни води към Космично Съзнание, при което се постига Свобода.

Само свободният може да достигне Посвещение и да познае Истината. Неговите чувства са хармонични и възвишени; мислите му - позитивни и непротиворечиви; делата му- творчески и благородни. Той работи с времето чрез законите на Живата Разумна Природа, посявайки семената на добрия живот със свръхчовешко спокойствие, търпение и последователност, характерни за Космичното Съзнание. За него събитията на нашата малка Земя се нареждат по Епохални Космични Планове. Затова той няма противоречия в своята дейност. Само Космичното Съзнание ще освободи човека от Космичната зависимост!

* * *

Попитах Методи дали да допълня този труд, както „Новата Култура ..." „Да я оставим такава - кратка и есенциална" - каза той след кратко колебание. Затова при съставянето й съм ползвал френското издание и ръкописите на автора по тези въпроси, без да добавям свои коментарии, освен това въведение.

 

„Тя е една от вратите на Школата: за хора с развито философско мислене"

- каза авторът.

 

В днешния критичен момент, на прага на третото хилядолетие, открехваме тази врата за тези, които търсят:

 

Красотата на Любовта,

Светлината на Мъдростта

и Свободата на Истината.

22.06.2000 г. Варна

---------------------

[1]

виж напр. „Новата култура през Епохата на Водолей"; „Мелхиседек";„ Завръщането на богомилите" - изд. „Алфиола"-Варна