Увод към френското издание

[Ани]

УВОД

към френското издание

от Серж Хютен, д-р по литература

Този сериозен труд е дело на един напреднал Ученик на Учителя Беинса Дуно.

Роден в България, под името Петър Дънов; завършил университети в САЩ и посетил много континенти, Учителят се завръща в своята Родина и в началото на XX век създава езотерична Школа, в която приема представители от цял свят.

Беинса Дуно е един от най-благородните духове на съвременната епоха. С право неговото име е известно между тези на Великите Посветени Учители на човечеството.

Нашето желание е читателите, без оглед на техните убеждения, да се запознаят внимателно с това сбито, но ясно експозе.

Основната идея на Учителя е следната: преминаването на човечеството от един зодиакален знак към друг се съпровожда винаги от парапсихични превратности. Сега навлизаме в ЕРАТА НА ВОДОЛЕЙ и виждаме да покълва, сред установените религиозни форми, една освободена духовност, целяща установяването па УНИВЕРСАЛНА ЛЮБОВ, на „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО" (една от фундаменталните Му книги). Ще отбележим отличното съгласуване на тази благородна перспектива за единство с онази, предсказвана и от други духовни Школи - Теософия, Орденът на Розенкройцерите и др. Тс са активни и солидарни и в нашия свят на разединение и конфликти, където пред очите ни се заражда една НОВА ЕРА.

Ученик на това Учение, авторът ни показва, че не би могло да има противопоставяне и съперничество между тези, които служат на Божествената Светлина. Нищо, което се осъществява според Божествения план, не е случайно.

Няма да резюмираме всяка от главите - толкова богати на идеи това би било безполезно. Ще отбележим само, че непредубеденият читател ще получи пълнота и широта на познанията, предадени с един прост и ясен, но изискан език (белег на истински духовните Учители, които като Христос никога не се изразяват екстравагантно).

Ето някои от разглежданите проблеми:

духовна философия на историята (основен за труда);

материалистична и идеалистична философии;

съвременна и бъдещата роля на парапсихологията;

йерархична структура на Универсума,

Космични принципи на истинския морал;

метафизична отличителност на Злото

(Космичен Принцип, с необходима диалектична роля)

и на греха

(резултат от нарушаването на природните закони);

мисии на редуващите се човешки раси;

космична и човешка алхимия и т.н.

Блестящо послание на Вяра, Надежда и Любов.

Множество уточнения и необходими пояснения върху застъпените концепции, заинтересуваният читател може да намери в друг забележителен труд.

[1]

Ще отбележим, че това Учение е една от най-чистите и фини форми на съвременната духовност. Да се опитаме да видим как Учителят отговаря на трудни и спорни за днешния човек въпроси.

Нашият съвременник, все повече смущаван и обуславян от материални проблеми, разбира, че не е свободно действаща личност, а психичен робот. Той е неспособен да проумее това, което го блъска и направлява, няма личен контрол върху него и нищо не би могъл да предприеме.

Той е от онези същества, които са безкрайно щастливи да избягват от отговорност, да не решават нищо самостоятелно, да не правят усилия - като сламки в купата, където свободата не съществува. Те виждат единствен изход в подчинено и сервилно превиване на гръбнак пред фаталността, за да получат в замяна всички материални възможности, постове и низши удоволствия, до които биха могли да се докопат.

Царуващ „отвисоко", поведението му е вече хитро или наивно, според случаите. Той действа според римската максима „хляб и зрелища". След толкова лишения, унижения и мъки, човекът се стреми към приятни моменти и развлечения, които да заглушат съзнанието му, за да забрави жестокостта на земния живот, и да подхранват неговия суетен характер абсурд между две неразбираеми нищожности.

Ако човешкото съществуване се свеждаше до съвкупността от материални усещания в чисто земен аспект, единственото средство като отдушник за съзнанието е то да се изкриви възможно най-много, абстрахирайки се от проблемите си. Богатите не работят, а посвещават цялото си време на тоалети, приеми, представления и пр. Индивидът се стреми да се отскубне от жалката си условност, проектирайки се в образи на прославени знаменитости, господари или принцеси. Бедната работничка напр. бяга от действителността и се разминава със смисъла на своето съществуване.

Всичко тук долу в материалната област е белязано с печата на преходното, на суетата. Колкото и зрелищни да са материалните дейности на човека, те винаги завършват с гроба. Тази идея с изразена чрез множество прочути гравюри и картини от хилядолетия, в които духовници медитират върху череп. Както при „мъртвешкия танц" от края на средните векове, тук се подчертава идеята за биологичното равенство. Дали човек е принц или просяк, неговият земен живот завършва в земята. Дали едно същество е съвършено красиво или ужасно грозно, неговият скелет ще бъде в крайна сметка като па всички други.

От друга страна, никак не е успокоително, че човешкото земно съществуване завършва с еднакъв безличен скок в гроба. Земното съществуване, дори и относително дълго, си остава в действителност много кратко. Освен това то е винаги разяждано и унижавано от много условности.

 

Обвиняваме съвременния човек, че се интересува само от настоящия момент. Това не е съвсем така. Около нас можем да видим много личности, пленени от своето минало; от бъдещето си (илюзорно или истинско) или и от двете едновременно. Човек мечтае за отлитащи удоволствия: или непрестанно строи мимолетни кули за бъдещето; или отчаяно се отдава на скърби, неуспехи, изпитания от миналото; или се опасява, изпреварва и „предвижда" всички неприятни неща, които ще му се „случат" или които „трябва" да му се случат. Той живее с постоянен страх от неуспех, отчаяна суета по нашите малки, оскъдни материални съществувания...!

Дали съществуването, което води всеки от нас, е наистина единствено и дали след него ще последва само един скок в небитието: в рая или в ада? Ако социалните и религиозните условности принудиха хората в нашия християнски Запад да отричат това вярване, то Учението за прераждането (за последователни земни съществувания) изглежда съвсем естествено. Далеч от това да бъде една доктрина, не се ли опира то на безброй факти и конкретни случаи? Пословицата „Един път се живее" не е ли изцяло погрешна?

В превъзходното съчинение, което ви представяме тук, ще намерите съвсем ясни обяснения върху начина, по който Учителят показва на своите ученици, че Законът за прераждането единствен обяснява всички етапи, които е необходимо да се изживеят върху земен план, преди съзнанието да се освободи от материалното тяло, за да може да действа в лъчистите пространства.

 

Дали е непреодолима абсурдността на света, в който живеем? Да си представим следната картина: воинът в голяма битка има впечатлението, че се намира в страшен хаос - снаряди и куршуми свистят и избухва! около него без синхрон и видим смисъл. Но генералът, наблюдавайки битката от хълма, вижда общото движение на воюващите и към кого клони победата. Аналогично: общата история на света изглежда хаотична, мъчителна, дори абсурдна за участниците в нея, но за този, който вижда от високо отделните групи в цялостен ансамбъл, тя става разбираема.

От този поглед става ясно, че периодът, в който живеем сега, с всички мъки, терзания и ужаси, ще бъде разбран в неговата истинска светлина едва в бъдеще. Така днешният негативен кипеж има своето право на съществуване. Да не забравяме, че сме в един период на раждане, в който Ерата на Водолея започва тепърва да се гради. Така е било при всяка промяна на зодиакалния цикъл; така е и сега, колкото и ужасна да ни се струва тази необходимост.

Една приятелка ни показа удивителна снимка на Учителя със сълзи в очите - плачейки от състрадание пред гледката на редицата необходими страдалия, преди човечеството да достигне до своята цялостна реализация...

Има още една констатация, която не би трябвало никога да се забравя: човек е поставен пред лични избори, които определят неговата съдба, по „Старшите Братя"

[2]

никога не оставят без помощ човешките същества, които се стремят към повече светлина. Те не само водят човечеството към еволюция, но подават ръка за помощ и на всички пътници по Пътеката на живота.

В представения труд на д-р М. Константинов ще намерим много точни обяснения върху начина, осветлен от Учителя, как три невидими Школи, координирани помежду си, обхващат цялата човешка еволюция. И в най- тежките моменти на отчаяние и съмнение, дори и в най-критични епохи (като нашата), не бива да забравяме, че Великото Всемирно Братство продължава да твори в невидимата история на човечеството. Фактът, че Школите на Учителя са три на брой, координирани една с друга, не е случаен. Тук намираме Закона на Троицата, който наистина е всемирен, както потвърждават всички изследователи на езотеризма.

Нашият съвременник е подтиснат от „царството на количеството" (Рене Генон). Дали това е окончателния триумф на материята? Разбира се, че не! Според разкритото от Учителя, достигаме до един пълен оптимизъм: злото наистина триумфира (което влиза във временната необходимост на Божествения План), но това е преходно. Учителят остави едно Учение, което, по пътя на безкрайния прогрес, разкрит от Него, ще бъде способно да подкрепя и стимулира човека. Когато видим пълното развитие, перспективите за всичко се сменят изцяло. Тогава: „Смърт, къде ти е победата?"

След като познаем живота в неговото историческо и циклично развитие, т е. в надлъжен план, нека се опитаме да го видим и в напречен срез. Вярно ли е, че само материалното е реално? Казано другояче: дали реалността се състои единствено от напипваща се осезаема външност и всичко друго е несъществуващо? Би било невъзможно да се отговори утвърдително. Дори днешната позитивна наука ни показа, че противно на т.н. „здрав разум", истинската същност на това, което наричаме материя, е нещо твърде парадоксално. Какво е всъщност една желязна пръчка или парче дърво, как са изградени те в действителност? Ако разгледаме нещата на молекулно и атомно ниво, там има много повече празно пространство, отколкото плътност. Ядрената физика доказа, че тези „плътности" са формирани всъщност от частици, извършващи непрестанни вибрации, подигравайки се очевидно с всички наши, най-очевидни закони на „здравия разум". Къде свършва „материята"? Къде започва „Духът"? Мнозина днешни учени и философи са твърде затруднени при отговора на този въпрос.

Учителят Беинса Дуно даде един чудесен анализ на Космичната Стълба, чиито последователни нива водят от осезаемата външност (област на материята) към Божественото. Този ясен анализ отговаря на безбройните въпроси, които бихме могли да поставим върху истинската структура на Вселената. Ако не искаме да приемем ужасната идея (очевидно неправилна) за един непоправимо абсурден свят, не ни остава друго, освен да допуснем, че всичко това, което съществува около нас, е организирано според една йерархична структура.

Ако обикновената личност отчита само конкретно-материалното, то еволюционната спирала позволява да се опознават последователно висшите степени на Йерархията (Стълбата). Но, от единия до другия й край, Божественото реализира своя План, който ще бъде завършен тогава, когато цялото човечество премине през необходимите последователни етапи на космично пречистване.

Д-р Константинов прави забележително ясен анализ на двете големи тенденции на съвременната философия: Материализъм и Идеализъм. Той показва, че затварянето в който и да е от тези два философски подхода завършва с поставянето на наочници. Необходимо е да разполагаме с учение, способно да ни даде синтез, интегриращ както незаменимия принос на идеалистичните перспективи, така и ценните завоевания на материалистичния подход.

Учението на Учителя е точно такова. Не бихме могли да го обвиним в сегментарност, ограниченост или „в наочници": то е в пълно съгласие с подхода на синтез, на нарастващо единение, който трябва да предоминира в Ерата на Водолея. То не отхвърля е лека ръка предходните достижения (научни, философски, религиозни), а ги интегрира и доразвива.

Постоянно ще се връщаме към Ерата на Водолея, в която вече сме навлезли. Докато някои астролози поставят началото й след голямото съединение на планетите на 2.И.1962г., според Учителя тя е започнала през 1914 г. Една доста многозначителна година, която отбелязва, както знаем, началото на апокалиптичните сътресения на XX век, началото на Първата световна война. Фактът, че Новата Ера, наречена от Учителя

епоха на Светещите

, бива открита чрез ужасен конфликт, последвай от още по-тежък, на пръв поглед изглежда като зловеща ирония. При все това, виждаме този космичен закон - толкова суров и в същото време справедлив - според който златната зора може да изплува само след гъст мрак и ужасно невежество. Този Закон е валиден също и в нашия индивидуален живот, както се потвърждава от биографиите на много хора е духовен опит.

„Водите утихват след буря;

хубавото време идва след дъжд."

Би било утопично да си въобразяваме появата на една нова райска ера без спънки, дори без ужасни сътресения. Тайните традиции единодушно потвърждават наличието на катаклизми при прехода между две социални епохи. Би било наивно да очакваме една внезапна идилична метаморфоза на нашата планета.

Учителят Беинса Дуно, изпълнен с благоволение и състрадание (какъвто е бил и Исус), имаше пълно и ясно проникновение. Тон не си правеше илюзии относно ужасните събития, които трябва да преживее човечеството, преди да види разцъфтяването на богатата лъчиста жътва на Новата Ера... Учителят не се поколеба да предначертае дори възможността за геологични явления, сравними с тези, които изпратиха някога Атлантида в бездните на океанските води. От двадесетина години насам много хора регистрират нарастване на броя на тежките земетръси. Не са ли това предупредителни сигнали за настъпващи телурични сътресения?...

Прочитането на този труд на д-р Константинов не ще разочарова никой от добросъвестните читатели. Да им пожелаем след проучването на тези страници със сбита информация, да потърсят директно Словото на Учителя. Там те ще намерят, поднесено на близък и проникновен стил, едно вдъхновено, дълбоко и всеобхватно учение.

В започващата епоха, сред преобладаващата аморфна маса, ще се увеличават все повече и повече истински възприемчивите хора, които съзнателно ще търсят причинността. Добирането до истинската вътрешна светлина става, след като сме способни да избягваме условността, да се разкрепостим, да не бъдем повече роби на прогреса и да съществуваме истински. Да станем способни да виждаме изгрева на Слънцето.

От първостепенно значение за човека е да се извиси над областта на обсебванията и противопоставянията от всякакъв вид. За да бъдем свободни същества, трябва да осъзнаем Единството, което предполага възможност за виждане отвъд борбата на противоположностите, отвъд частното. След като сме развили това освобождаващо съзнание за Единството, светът ще престане да ни изглежда като един чудовищен, абсурден и опияняващ сън: елементите на пъзела ще се подредят и Божественият План ще възвърне в нашите очи своята цялост и значимост. Човекът (непрекъснато примамван от клопки и условности) ще преодолее ограниченията на своя егоцентризъм и ще достигне до надличностно съзнание и съществуване.

Както всички велики духовни водачи, Учителят ни обучава като ни води от обособената, измамна личност към Живот за Цялото (така се нарича и една от творбите с неговото Слово). Д-р Константинов подчертава тази голяма истина, поставена в действие от неговия Учител.

Така той ни предпазва „да не се губим" в множеството идеи, да не попаднем в измамното, в излишното, а напротив — да намерим съвършената Божествена Цялост. Фактът, че Божественият поток може отново свободно да тече в нас, ни дава възможност да се включим в Космичния Прилив и да използваме цялото му многообразие. Има две често допускани от човека грешки: той или се бунтува яростно срещу прилива и се стреми безуспешно да се противопостави на прииждащата и постоянно нарастваща вълна, или пък изпада във фатализъм и чака пасивно и безучастно.

Франсис Бейкън казваше: „Ние командваме природата, само като й се подчиняваме!" Тези думи на философа, който бе висш пратеник на Розенкройцерите, се съгласуват точно е учението на Беинса Дуно. Човек не може да бъде упрекнат, че следва твърде сляпо природата, а напротив: че по- скоро се отдалечава от нея чрез всякакви условности. Постоянно стигаме до този проблем за условността!

Най-добрата дефиниция за съвременния човек би била „зависещ човек". Човекът е жертва, затворник на условностите. Условността води до робство, от което единствено духовната Истина ще ни освободи...

Едно сравнително проучване върху идеята за еволюцията при Учителя Беинса Дуно и отец Тейлард дьо Шарден би демонстрирало още по-добре тази водеща идея на съвременната философия: за безграничния прогрес на човечеството. Една непрестанна еволюция, която се стреми въпреки всичко да реализира реинтеграцията, това завръщане към Златния век, обявено от Великите изначални Традиции.

 

---------------------------------------------------------------------------

[1]

„Новата Култури през епохата на Водолея" , д-р М. Константинов и инж. Хр. Маджаров, в три тома, 1991-1 994г., изд „Алфиола"- Вн.

 

[2]

Старшите Братя - човешки вълни преминали напред и нагоре поспиралата на живота в предишни Вселенски епохи. Виж. "Космогонията на Розенкройцерите", М. Хайндл, изд. Алфиола