Jump to content

БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност


Recommended Posts

Трета глава

БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Законът за причини и последствия

Прераждането.

Пътят към съвършенството

Въпросите, които човешкото съзнание си поставя с най-голяма острота в моменти на големи изпитания или в периоди на откровение и вдъхновение, са винаги едни и същи:
 
- Откъде идва човекът?
 
- Какво представлява той по своята природа?
 
- Накъде отива той?
 
Тези три въпроса вълнуват човешката душа от най-дълбока древност.
 
Религията, науката и философията имат противоречиви схващания по тези въпроси. От друга страна, те са непосредствено свързани с проблемите за: Безсмъртието на човешката душа; Законът за Причини и Последствия; превъплътяването на душата и Пътя към усъвършенстването.
Преди да пристъпим към разглеждането на тези въпроси, ще спрем вниманието си върху съдържанието на понятията „личност" и
„индивидуалност"
. Това е важна предпоставка за правилното ориентиране по поставените проблеми.
Проблемът за безсмъртието на човешката душа, приведен към понятията личност и индивидуалност, е занимавал не само религиозните среди, но също така и научната, и философската мисъл. Дискусията между представителите на окултизма, на модерната психология и на религията е чисто теоретична, главно по отношение на самата терминология.
Без да влизаме в спор, приемаме като аксиома, че не личността е безсмъртна, а индивидуалността, която е първоначалният Космичен лъч.
Според Учителя и езотеричната наука, когато се създава една Слънчева система, душите, които ще участват в нейното съществуване като космични лъчи, притежават свои специфични електромагнитни ключове. С други думи, душите притежават свой периметър за възможно развитие. Този енергетичен код на душите е отразен в психофизиологичния заряд на Човека. Той не се променя при ново прераждане, тъй като е един и същ през целия период на съществуване на Слънчевата система.
Дактилоскопията доказа, че комбинациите от линии, които браздят крайната фаланга на палеца, представляват картина (табла) на биотоковете в човека и могат да се повторят едва след надхвърлянето на 17 милиарда случая. Този именно електромагнитен ключ остава неизменен в индивидуалността. Той може да претърпи промяна, само тогава, когато даденият индивид трябва да еволюира в друга слънчева система. В астрологията индивидуалността се символизира чрез Слънцето, а личността - чрез Луната. Зодиакалният знак, в който се намира Слънцето при раждане, е символ на индивидуалността в звездната карта и показва каква е духовната еволюция на тази индивидуалност и нейните възможности в този живот.
Според Космичната концепция, личността е свързана с характера на човека. Индивидуалността е априорно дадена за определена Космична епоха. Индивидуалността създава личността, без обаче да се идентифицира с нея. Личността е израз на дадена историческа ситуация, тя се ражда и умира. Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало. И така, личността е конкретно въплъщение на индивидуалността във време и пространство - малък фрагмент, който отразява само частично индивидуалността.
Темпераментът, както и тембърът на гласа, е свързан с психо- динамичното съдържание на индивидуалността, докато характерът е психофизиологична изява на личността. С пълно право философът Лайбниц подчертава, че чрез личността индивидуалността претърпява метаморфоза, но не и метапсихоза.
Няма да се занимаваме повече с формулирането на тези две понятия -личност и индивидуалност - като предоставяме на религията, науката и философията да продължават тяхната дискусия, тъй като считаме, че тези дебати засягат по-скоро тяхната терминология. Налагаше се накратко да изложим съдържанието им, за да можем да ги различаваме и да обясним по-ясно въпросите, свързани с превъплъщението и Закона за Причини и Последствия.
Въпросът за
безсмъртието
на човешката душа
е универсален. Този проблем е искра за вдъхновението на поета; уравнение с много неизвестни за учения; загадка за философа и вечен блян за обикновения човек. Тези, които отричат безсмъртието на душата, считат, че са постигнали разрешаването на този проблем като приемат, че материята е първична, и че тя е създала съзнанието като вторичен продукт в хода на нейната еволюция. Това е една догма, която оковава човешката мисъл, както тази на ограниченото религиозно съзнание с идеите му за вечния огън на Ада и статичното блаженство на Рая.
Християнската теология застъпва схващането, че човекът след своята смърт, в деня на Страшния Съд, ще възкръсне в своето физично тяло като личност. За хората на науката, тази концепция ие е свързана с реалността и е неприемлива. За един окултист, тези твърдения са също много наивни. Те могат да задоволяват само тези, които се намират в забавачницата на живота. За този, който се стреми да открие големите тайни на Творението, това са само интелектуални примамки, които постепенно, постепенно ще избледнеят от съзнанието на хората в светлината на новите научни открития.
За разумния човек няма по-голяма трагедия от мисълта, че душата е дадена само за един живот. Той съзнава своето съществуване и за него е неприемливо, че никога преди не е съществувал и че след смъртта неговото съзнание ще изчезне завинаги. Това е трагедия на трагедиите. И най-големите учени и гении на човечеството се отчайват при мисълта, че животът ще продължи да съществува, а тяхната душа ще изчезне завинаги.
Смъртта е разрушение и изчезване само на личността, която се движи между двата полюса: раждане и смърт. Тези въпроси са многократно разглеждани в световната литература и философия.
Какво величие има в Битието! След като е създал планети, слънца, галактики, човека и всички условия за развитието на живота, Творецът се е скрил от хорските очи. Поради това някои хора отричат съществуването му, а други вярват в Него. Това е един от принципните въпроси, който е занимавал човешката мисъл през изминалите хилядолетия.
Безсмъртието на душата е вълнувало човешкото съзнание от най- дълбока древност. Това е един велик проблем, който се намира в процес на развитие не само от векове, но и за векове. Този сложен проблем не може да се разреши априорно, защото това разрешение е вложено непосредствено в еволюцията на живота. Можем да направим следната аналогия: ученикът започва да изучава първо аритметика, после алгебра, докато влезе в университета, за да изучава висша математика и аналитична геометрия. Така работят през вековете Великите посветени с човешките души, като ги въвеждат (посвещават) първо в елементарните неща и ги подготвят постепенно за Големите мистерии. Христос, един от Великите посветени на нашата планета, даде ярък пример на смирение пред висшите проблеми на живота. Сам Той не е казвал, че е последната дума на историята, както в последствие теолозите изопачиха Неговата първична идеология. Напротив, Той подчерта, че след Него ще дойдат други, които ще правят по-големи чудеса. Не е ли това пророчество едно висшо смирение пред Незнайното, Абсолютното Космично Начало? Тази смиреност ще стане мощен импулс за човешкия гений, да се стреми напред към Мъдростта на Твореца, за да открие разрешението на великите тайни на живота. Това е Вечният дух, непобедимият устрем на младостта към творчество и динамизъм, противоположност на остарялата религиозна догма, спираща чрез суеверието и фанатизма хода на историята. Тази инквизиция на душата е отречена от Космичното съзнание и няма бъдеще в Новата епоха.
Съвременната ултрамодерна психология, парапсихологията и психотрониката са навлезли в една интересна област на проучвания - в света на метапсихичните процеси. Психотрониката може да изследва радиациите, излъчвани от минералите, растенията, хората, планетите, слънцата и галактиките. Внушението, телепатията, левитацията и други явления показват, че съзнанието излиза от тесния кръг на геоцентричната концепция и търси по-просторни измерения. В нашата съвременност на всички явления, които досега бяха сюжети на приказки и легенди, ще се даде едно по-реално тълкуване, по-достъпно за схващане от човешкото съзнание.
Днес фактите в метапсихичните проучвания, които до скоро бяха за някои само дяволски съблазни, а за други - прояви на шарлатани, са обективно доказани и чакат своята правилна и достъпна за съзнанието на хората интерпретация. При все това още не всичко е казано и ние знаем твърде малко за същността на психиката. Това е една от главните задачи, която съвременната наука се стреми да доведе докрай. Трябва да се признае, че ние сме ограничени в нашите изследвания.
[1]
Неоспоримо е, че все още не сме намерили причинната връзка и взаимоотношения с множество явления на нашата Слънчева система и нашата Галактика. Не бива да се възгордяваме и самозалъгваме, че можем да дадем пълното разрешение на тези проблеми, а да имаме смирението на Великите посветени, които предпочитат да благоговеят и мълчат пред Великата тайна.
Чрез психоанализата модерната аналитична психология ни улеснява до известна степен в интерпретацията на големия проблем за безсмъртието на душата. Чрез изучаване на подсъзнанието, което хроникира целия съзнателен и несъзнателен живот на човека, тя пи помага да се доближим до идеята за безсмъртието па човешката душа. Затова Учителят изтъква:
„Всичко може да изчезне в света, но душата - никога.
Не може да изчезне отломка от Космичното Съзнание."
Преди да пристъпим към разглеждане на въпросите около Закона за Причини и Последствия, Кармата и прераждането, налага се да хвърлим светлина върху съдържанието на понятията подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. С тези четири категории оперира съвременната психология. Учителят класира тези съзнания така:
подсъзнанието
съответства на душата;
съзнанието
- на емоционалната природа - сърцето;
самосъзнанието
- на интелектуалната природа - ума;
свръхсъзнанието
- на човешкия дух.
Модерната психология с помощта на психотрониката е констатирала, че подсъзнанието регистрира всичко: всяко действие, всяко чувство, всяка мисъл и околните явления в живота се фиксират в тази универсална памет. Установено е е положителност, че нищо не се изпуска от погледа, от електромагнитната лента на подсъзнанието. То е един свръхчувствителен апарат, от когото нищо не може да се скрие. Каква могъща сила се крие в него! Подсъзнанието съхранява цялото минало. В него е неизличимо регистрирана историята на вековете.
В нашата епоха изучаването на метапсихичните явления ни поставя пред опити, които ни откриват непознати светове. Макар и дълго отричани, тези експерименти са описани в обемиста литература. Трябва да отбележим, че понастоящем тези изследвания вече не се считат за псевдонаучни нелепости. Това са първите признаци за доказване и приемане на духовните истини.
Съзнанието (емоционалната природа) и самосъзнанието (интелектуалната) са свързани с настоящето, докато свръхсъзнанието е свързано с бъдещето. Духът - свръхсъзнанието - съдържа в себе си всички способности, които ще се разкрият в хода на еволюцията на живота. Учителят потвърждава Древната Мъдрост като посочва кръга за символ на съзнанието. Центърът му символизира идеята за вечността, а периферията - непрекъснатите процеси на Живота, изразени чрез миналото, настоящето и бъдещето. От центъра на кръга се виждат всички процеси на живота, затова той е наречен
Вечно Траене
-
Дюре етернел.
Четирите категории на съзнанието ни позволяват да разберем Законите за Причини и Последствия и за превъплъщението. Идеята за прераждането е съществувала още в дълбока древност. Китайският Учител (с български произход, бел. съст.) Лао Дзъ, в своята книга „Тао Те Кинг", изразява тази идея.
И други учители на китайския народ са учили, че човек се състои от три части: „Кун" със седалище в корема; „Линг" със седалище в гърдите и „Хюон" - в главата. Първите две са ги смятали смъртни, преходни, и само третата - „Хюон" е притежавала искрата на безсмъртието. По-после в Индия започват да изтъкват идеята за прераждането. Но най-вече тя е била развита от езотеричните учения на египтяните.
Ето защо ние казваме, че „всичко може да изчезне от света, освен душата". Тя не може да бъде унищожена, понеже това би означавало да се мисли, че Космичният свят би могъл да изчезне, увличайки със себе си Космичната душа, Космичното съзнание.
Въпросът за безсмъртието, който човекът си поставя от векове, и до днес си остава една пареща актуалност. Ние можем да твърдим, че този въпрос не може да намери априорно едно решение, защото еволюцията на живота го носи в себе си и го разгръща частично в даден отсек от време и пространство.
Подсъзнанието и свръхсъзнанието са две категории на съзнанието, които са вечни и които човешката душа отнася със себе си в другия свят. Подсъзнанието, както казахме по-горе, е архивът, в който се съхранява хрониката на предишните превъплъщения на човека. При особени състояния на съзнанието, което психолозите наричат Регресия, могат да се възвърнат архаичнопримитивнитс душевни настроения и преживявания. Тук е ключът, чрез който, по пътя на внушението, могат ретроградно да се възстановят, като на лента, емоционалните и мисловните процеси на човешкия живот.
Подсъзнанието представлява семе, в което са заложени всички способности, придобити в миналото. Когато това семе е посято, съзнанието се представя като корен, самосъзнанието - като стъбло, а свръхсъзнанието - като цвят и плод. Следователно, в процесите на живота, подсъзнанието получава нови придобивки от настоящето чрез плода, който съдържа в себе си миналото, настоящето и бъдещето.
----------------------
[1]
Тези изследвания се затрудняват от факта, че „по съображения за национална сигурност", парапсихичните изследвания бяха официално отричани и засекретени от тайните полиции на Великите сили; а изследователите им - преследвани, изолирани и унищожавани. (Бел. съст.)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...