РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА

[Ани]

РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА

Съвременната наука доказва, че всички разновидности на живите организми, съществували на нашата планета, се съдържат в човека, което означава, че цялото биологично дърво е синтезирано в човешкия организъм.

Материята в човешкия организъм е като книга, в която е записана личната, семейната, обществената, националната, расовата и общочовешката

карма

. Употребяваме този термин от индийската философия като израз на Закона за Причини и Последствия. Историческата обстановка и околната среда на всеки човек, отношенията му е околните, обществените му връзки и т.н. са разписката или полицата на един дълг, който трябва да плати в течение на даденото превъплъщение като част от общата си карма.

В бъдеще науката ще проникне в сложния шифър на природата, оформящ възприемчивостта и паметта на материята. Материята, която изгражда човешкото тяло, прилича на мек восък, върху който характерът на индивида и всички събития, разиграли се от началото на човечеството, оставят своите отпечатъци. Ще се проучи генетичният код, посредством който става създаването на расите, народите, обществата, родовете и семействата, в които се въплъщават душите. Там точно е комплексният код на Закона за Причини и Последствия. Когато се дешифрира този сложен код, тогава ще се открие решението на всички лични, съсловни, етнически, национални и расови проблеми. Тогава всички усилия ще се насочат към коригиране на грешките от далечното минало, фиксирани в Книгата на Кармата. Тези усилия включват топлината на човешкото сърце, светлината на човешкия ум и утвърждението на волята. Ще се повишат спонтанно вибрациите на целия психичен живот на човека, за да се претвори тази написана материя и да се кодират по-светли страници за нашите бъдещи реализации. Връзките, които съществуват между душите от далечното минало, трябва да се резолират и хармонизират с висшите закони, заложени в основата на живота. Няма да се разпростираме повече върху този въпрос, за да не излезем извън границите на настоящата тема, която се отнася до формите на нещата и събитията.

Нека резюмираме:

Съвременната наука бавно приема фактите на подсъзнанието и се приближава предпазливо към тези на свръхсъзнанието. Подсъзнанието е тайната архива. А зад свръхсъзнанието е Духът, онази тайнствена сила, която съдържа всички скрити способности за човечеството в далечното бъдеще.

Личността се ражда и умира. Съзнанието и самосъзнанието, които я представят в дадено прераждане, са нещо преходно, но придобитата чрез тях опитност остава като есенция, необходима на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Тази есенция е съкровищница, тя дава кредита за банката, която спонсорира живота.

Индивидуалността, която е безсмъртна, оперира с тези два полюса - подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те са двата безсмъртни елемента, необходими й при създаване на личностите, чрез които тя се явява в различни периоди в историята на народите и човечеството.

Най-характерният белег на индивидуалността е отразен в човешката глава. Тя символизира основният капитал на човешката душа, който може да не се проявява напълно в момента. Затова, много пъти наблюдаваме хора с добре оформени глави, без да имат някакви особени постижения в даденото прераждане. Това се обяснява с факта, че когато човек слиза на земята чрез дадена личност, той има за задача да разреши само малка част от своята карма. Тази задача е в унисон с кармата на околния исторически свят. Личността представлява само една малка отсечка от траекторията на човешката душа, в която са заложени неподозирани космични възможности. Затова още в древността Великият Посветен Платон е казал, че тялото е затвор за човешката душа.

При неотменимия за всяка личност край - умирането - виждаме колко спокоен е мъртвият, не се интересува от нищо, защото душата му се е освободила от земния затвор. Индивидуалността - този Космичен лъч - е центърът, който създава личности през вековете.

На Земята има ден и нощ, но в подсъзнанието и свръхсъзнанието няма нито ден, нито нощ. Слънцето изгрява и залязва, защото ние живеем в един относителен свят. Тялото може да умре, но съзнанието е безсмъртно. Както звуковите вълни могат да се превърнат в електромагнитни на магнитофонна лента и после отново да се превърнат в звукови, така и човекът от грубите земни вибрации преминава в по-фините на астралния свят, на което хората казват умиране. После от тези вълни човешкото съзнание може отново да се материализира на земята.

Идването на земята на човешката душа зависи от

кармата

. Тя е отразена в проблемите, които има в околното обкръжение: семейство, общество, народ, раса.

Кармата зависи от делата на човека, които са израз на неговата воля. Понеже носи искрата на Космичното, човешката воля е създадена свободна, но с известни предпоставки. В природата има императивни неща. Например в закономерността по отношение на природните сезони се дава възможност за проява на човешката свободна воля. Каквото посее напролет такова ще бере през есента. Това е Законът на Кармата и тук е свободата на човека дали да прави добро или зло. При правене на добро, той се разширява и освобождава, а когато извърши престъпление - идва камшикът на кармата. Човек е свободен да избира, но не е свободен от последствията на своя избор. Духът, създал тези безбройни и безкрайни светове, нито се обижда, нито се налага върху решенията на човешката воля. Там е величието на Божественото, което е създало Вселената: да остави човека сам, без принуда, да избере Пътя на Доброто и да закопнее да се завърне в своята истинска Родина. Това е тайната на свободата на човешката воля.

Душите идват на вълни от невидимите светове. Тези вълни се разпределят съразмерно по различните народи. Характерно е, че когато за известна душа не са благоприятни условията в даден народ, ако отиде в друг народ и се срещне с тези души, с които е свързана отпреди, чрез тяхната любов животът й ще се разгърне в по-благоприятни линии.

Трябва да имаме правилно разбиране за

ПЪТЯ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО

. По него човек не може повече да се движи в мъглите на метафизиката, която поддържаше старата философия.

Човек не трябва да си въобразява, че науката и окултизмът са достигнали до крайния предел на своите възможности. Знанието е резултат на дълго трупан опит. Животът е като космически кораб, който контактува не само с планетите, но и със слънцето и с други звездни системи. В своя маршрут той спира на различни пристанища, на които част от пътниците слизат, а други се качват. Те наричат слизащите умиращи, а качващите се - раждащи се. В този път на земята всеки ден слизат по различни пристанища повече от двеста хиляди души; всеки час - над 8300; и всяка минута - около 140. Този наш кораб е много

малък в сравнение е други от 380 мил. светове, открити чрез лещата е диаметър пет метра в САЩ. Космичната светлина идва от гигантски разстояния, от милиарди години и от милиарди далечни галактики, регистрирани чрез радиотелескопа. Ние нямаме органи, за да можем да си представим всичко това. Нашето въображение е бедно както за безкрайно голямото, така и за безкрайно малкото.