Jump to content

ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА


Recommended Posts

ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА

Методи Константинов е роден на 02.02.1902 г. в Долината на розите - гр. Казанлък - в семейство на стар род на родолюбци.
През целия си живот Методи търси един идеал за справедливо и свободно общество, идеал, с който сякаш се е родил.
По време на Първата световна война, едва 14-годишен, той присъства на публична беседа на Учителя Беинса Дуно, на когото опонира:
„Противоречията на живота не могат да се разрешат по пътя на мистицизма...Само острието на революционния меч може да разкъса гордиевия възел на социалните противоречия!"
„Тази глава ще узрее след 10 години" - отговаря Мъдрецът, докосвайки челото му с пръст.
Методи участва в анархични кръжоци, стачки и манифестации; на 17 г. държи реч на площада в Казанлък, насочена срещу полицейска саморазправа, за което е арестуван и хвърлен в затвора. По-късно е освободен с амнистия.
За да го отклонят от социалните борби, родителите му събират пари и го изпращат да следва в чужбина. По пътя той е обран и, не смеещ да се върне, вместо в Аржентина, намира подслон в Бачковския манастир.
"Озовах се на обратния полюс на революцията - примирението". Но той не е съгласен с догмата и суеверието, в което е превърнато Христовото учение. Преди да го покалугерят, в манастирската килия се явява лъчезарният образ на Учителя, който го призовава: "Време е ...!"
По негов съвет Методи записва философия в Софийския университет. След конфликт с комунистическия си преподавател Сава Гановски заминава за Полша, където в продължение на 17 години завършва 4 факултета на издръжка на Учителя: философия, социология,международно право и консулство. Към края на 30-те год. защитава Докторат по Международно право в Познан при проф. д-р Богдан Винярски, който в продължение на 18 г. след Втората световна война председателства Международния съд в Хага. Това дипломиране е извършено при официален вековен церемониал, регистриран в албум (който Методи ми е показвал).
След това дипломиране той се завръща окончателно в България, където чрез съветника на цар Борис - Любомир Лулчев - Учителят го препоръчва за работа в Министерството на Пропагандата.
В началото на март 1943 г. д-р Константинов получава правителствена Заповед да придружава ешелоните с обречените евреи до нацисткия лагер в Полша. Потресен, д-р Константинов посещава спешно Учителя. Отново чрез Лулчев, Учителят предупреждава царя, че „ако изпрати дори един български евреин в концлагерите, от него и династията му помен няма да остане!" В резултата на това цар Борис скъсва Заповедта за депортация, а Методи скъсва правителствената Заповед за придружаване.
- Днес ти защити своя докторат пред мен, Методий. Спасиха се хиляди хора... - казва Учителят.
Така България става единствената страна, спасила своите евреи - 55000 души.*
9. 09. 1944 г. заварва д-р Методи Константинов като юрисконсулт в Министерството на финансите.
През октомври 1944 г., с ръце над главата му, Учителят произнася неочаквано:
"Завърших моята задача тук на земята. Аз ще си замина, но вас, духовете, ще ви заключа на земята; но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете, (за да можете), когато завършите вашата работа, да си отворите и да дойдете при мен. "
Metodi_46.jpg
През ноември, възмутен от новите неправди. Методи се оплаква отново на Учителя, като Го моли да му разреши да замине за Швейцария, за да създаде център на Учението, невъзможен при нашите условия. Вместо това той получава Послание и Поръчение да напише книга. Учителят го облича в своя балтон: „Да не те познават духовете!" „На другия ден бях назначен за шеф на личния състав на едно от министерствата" - говори Методи в своята автобиграфия .
На 20 декември е арестуван заедно с Любомир Лулчев. Той отива, облечен с новия си балтон. После го освобождават, а Лулчев по-късно убиват. Седмица по-късно си отива Учителят, като в последния момент му предава заветната формула: "Злото ще стане служител на Доброто!"
През 1947г. Методи изпълнява част от Поръчението, като успява да организира издаването на голямата книга "Учителят". При излизането й в комунистическото правителство настъпва паника; Георги Димитров вика министъра на културата на рапорт; Министерският съвет се ангажира на заседание... Методи се приготвил за концлагера в Белене, но, за негова изненада, се отървал само с уволнение. После докторът с 4-те факултета изкарваше прехраната си с тежка физическа работа в бригада за мозайки. Балтонът и Благословията го пазят още дълги години, за да изпълни мисията си. Подобен сценарий се разиграва и при издаването на „Разговори при 7-те Рилски езера" (1948г.).
Явно, че му е помагала и бялата френска връзка, която Учителят му подарява: отваря се пътят на неговите книги към Франция. Те предизвикват такъв интерес, че пристигаха гости от чужбина, за да се срещнат с него, а някои писма бяха адресирани:„София, д-р Методи Константинов". И го намираха!
Без да напуска страната, той създаде центрове във Франция, Аржентина и на други места. Те издадоха редица важни книги, както и „Учителят", „Новата култура в Ерата на Водолей", „Световната астросоциология" и частично настоящия труд, върху които продължихме работа за второ допълнено издание. Възложи ми работата и върху „Човекът по пътя на Космичната спирала"- неговият автобиографичен труд за Школата, а също и „Астрокосмичната синтеза".
Методи започваше всичките си книги във Варна и казваше, че тя е едно Начало.
Всяка негова стъпка бе следена, а също и на тези, които се срещаха с него. През 1977 г. му бе направен обиск; а през 1979 г. бе вкаран в болница, от която не го пуснаха жив. По същото време и за същите идеи пишещият тези редове бе уволнен от работа. Но свещените архиви и Поръчение вече ми бяха предадени.
На следващата 1980г. в Париж предадох на френския издател Жерар Низе ръкописите за второто издание на „Новата култура в Епохата на Водолей", което в България успях да издам едва през 1991-94г.
„Ще дойде време, когато ще можеш да издадеш Завета на Учителя към новото човечество" - казваше Методи за настоящия труд. Това време настъпи сега.
Доколко светът е детерминиран и доколко е свободната ни воля? Ще отговоря с думите на майката на Методи, изречени на смъртното й легло:
„Имам грях пред тебе, синко, че не съм ти казала: първата ти среща с твоя Учител не бе в Търново...
- Ама как така?!
- Когато ти бе в детска количка, Той мина през нашия град, сложи пръст на челото ти и каза:
„ Това дете ще бъде мой ученик!"
Цял живот не ти казах, защото не исках да се отклоняваш от православната ни църква. Но сега, така или иначе, ти си при Него, а аз си отивам..."
Дали това е отговор или само илюстрация? Но на какво? Може би - на думите на Учителя от преди 2000 г.:
„Не ме избрахте вие мене, но аз вас избрах; и поставих ви да идете и да принесете плод, и плодът ви да пребъде..."
(Йоан 15:16).
Не е ние избираме Учителя си...
Делото на Методи даде плод ...
И плодът му ще пребъде...

Съставителят

--------------------

* Виж: Маджаров, "Българският Распутин", Вн., 1999

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...