Jump to content

8.2.1.1. Градушката, светкавиците и гръмотевиците


Recommended Posts

ГРАДУШКАТА, СВЕТКАВИЦИТЕ И ГРЪМОТЕВИЦИТЕ

Подготовката по издаването на „Изгревът", том I бе много трудна работа. Отне ми няколко години. Отначало не ми беше ясна концепцията, но постепенно тя се оформи в главата ми. Подготовката на материалите бе още по-трудно, защото още не знаех как това може да се направи. Но Онзи, Който дойде и започна да ръководи, бе един представител от Невидимия свят. Всичко се извършваше от Него, а аз само изпълнявах. Отначало бе замислено да се дадат някои истории по създаването на песните на Учителя, но в хода на работата всичко се промени. Яви се нов план за работа - всичко се движеше около мен - автори, които отдавна бяха починали и многото техни опитности. Напрежението бе огромно. А съпротивлението бе от всички страни. Онези сътрудници, които се явиха, идваха и работеха у дома на компютъра, който бях закупил с долари, равняващи се на една годишна заплата в Либия, където работих в периода 1983-1986 г. Но те не можаха да издържат на напрежението и ме напуснаха. Тогава отидох с брат ми при негов познат, който имаше фирма, и там ми завършиха тома и го подготвиха за печат. Няма да забравя онази жена, която ми завърши тома, като ми каза: „Защо работиш с хора от Братството? Намери си хора отвън, които да ти вършат работата." Така и направих. Там имаше едно момиче - казваше се Величка Халембакова, която започна да работи с мен и с нея изкарах 8 тома на „Изгревът" - от том I до том VIII.
Книгата бе занесена в печатницата на Велико Търново. Там бе отпечатана и аз получих първата бройка на 28 юли 1993 г. Докараха я с камион и аз търсех къде да я подслоня. Тиражът бе 3 000 бройки. Да се предложи на пазара тогава беше много трудно, и имах много неприятни случки и преживявания. Как ли съм издържал? Бог знае!
Марийка Марашлиева, която ми беше сътрудничка, отиде на лагера на Седемте Рилски езера, и качиха в чували около 100 броя. За три дни са ги изкупили. Йоанна Стратева изпраща свои приятели, и те качват още 200 бройки, които за 2 дни се изкупуват. И така 300 човека четат, коментират, като мнозина не са съгласни с изнесеното, понеже не знаеха нищо и не им изнасяше. Реакцията бе невероятна. Но изумлението от книгата се превърна в завист, а завистта в озлобление към мен. И оттук тръгнаха атаките срещу мен.
През това време аз съм в Своге на вилата си. Изморен, изтощен от издаването на книгата, само се разхождах и се опитвах да си почина.
Един ден ставам и чувам как по стъклата на прозорците се блъска градушка, придружена със светкавици и гръмотевици. И усещам как стотици игли се забиват по тялото ми болезнено и ме блокират да се движа и да мисля. Излизам навън и какво да видя! Небето е ясно, слънцето е изгряло. Времето чисто. А вътре в къщата по прозорците, по покрива се удря градушка и аз не мога да излезна навън. Съсредоточих се да видя откъде идва всичко това. Даде ми се картина, че идва от лагера на Рила, където 300 човека четяха „Изгревът". Това продължи 3-4 дни. Едвам издържах! Като последица от това вдигнах кръвното налягане. А аз имах нормално кръвно налягане - 120/80, но когато го измерих, беше около 160/100. И оттогава гълтам хапчета за лечение.
Учителят Дънов казва да не критикуваме хората, защото те изпращат мисли, които като млади ездачи яхват кръвоносните съдове на мозъка, притискат ги с краката си и така се уврежда мозъка и се вдига кръвно налягане.
При мен се беше случило същото. Едвам оживях! И досега нося последиците и пораженията от тази градушка. Противниците на „Изгревът" не са безобидни, а върли врагове.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...