Хигиена на живота

[Ани]

ХИГИЕНА НА ЖИВОТА

Хигиената на живота се изразява по два различни начина: хигиена за физическия човек и хигиена за духовния човек.

Хигиената за физическия човек се изразява в три неща: в жилището, в храната (въздух, вода, светлина, топлина и органически и неорганически материали) и в облеклото.

Жилището на човека трябва да бъде удобно! Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост. Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е. казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище. След това в него трябва да се яви мисълта, колко прозорци трябва да има това жилище, колко големи да бъдат и на коя страна да са обърнати. Ако някой човек живее в една къща и постоянно боледува, тя не е хигиенична. Жилището на човека, това е формата на неговото тяло, което трябва да бъде здраво, за да издържа на всички външни и вътрешни условия. Следователно, всичко, което се отнася до хигиената на жилището, се отнася и до хигиената на човешкото тяло.

Храната на човека трябва да бъде хигиенична, здравословна и задоволителна. Коя храна отговаря на тия условия? - Тази храна, от която като ядеш, усещаш приятност, разположение, което продължава дори до следния обяд. Такава храна създава едно малко разширение в човека.

Хигиенично облекло е това, от което човек изпитва една малка радост, една малка приятност през всичкото време, докато е в него. Хигиеничната дреха трябва да бъде добър проводник на живите сили в природата - на топлината и светлината. Хигиеничните дрехи трябва да се отличават с мекота, да са приятни на пипане.

Както в хигиената на физическия човек влизат три важни елемента, също така и в хигиената на духовния човек влизат три елемента: мисли, чувства и действия или постъпки. Всяка мисъл, на която пламъкът никога не се намалява, е хигиенична; намалява ли се пламъка ù, тя не е хигиенична. Всяко чувство, на което интензивността не се намалява, е хигиенично; намалява ли се интензивността му, то не е хигиенично. Всяко действие, което никога не се извратява, е хигиенично; извратява ли се в даден момент, това действие вече не е хигиенично.

Как ще се усили пламъка на твоята мисъл, ако се е намалил? - Внеси в нея единица мъдрост! То значи: намери един мъдър човек и проучвай живота му! Как ще се усили интензивността на твоето чувство, ако се е намалила? - Внеси в него единица любов! То значи: помогни на някое същество, което има силно желание да се учи, да се развива, но няма кой да направи това. Успееш ли да помогнеш на неговото силно желание да учи, интензивността на твоето чувство ще се усили. В това същество ще се събуди любов към Бога и то ще види, че има кой да се грижи за него.

Един стих от Евангелието казва: „Обичай ближния си като себе си"! Според сегашните схващания на хората това изречение е пълно. Всъщност то не е пълно - липсва му нещо. Преди всичко хората не знаят още как да обичат себе си. Човек обича себе си само тогава, когато пламъкът на неговата мисъл, на неговото чувство и на неговото действие никога не се намалява. Не е въпрос за великите мисли, чувства и действия на хората. Въпросът се отнася до микроскопическите мисли, чувства и действия. Ако не тачим техния пламък, ще изгубим и тях, колкото и малки да са. Ако не тачим своите мисли, как ще тачим мислите на другите хора? Ако не любя себе си, как ще любя другите? Ако не уважавам себе си, как ще уважавам другите? Да любиш ближния си, значи да любиш себе си в ближния. Като любиш себе си в ближния, ще любиш и него. Тази мисъл е изказал Христос в стиха: - „Отец ми живее в мене, и аз в Него". Какво значи да любиш Бога и Бог да ни люби? - Когато Бог ни люби, Той люби себе си в нас. Когато ние любим Бога, любим себе си в Бога.

Най-първо Бог трябва да ни обикне, а после ние ще Го обикнем.