Учителят говори - Доброто

[Ани]

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ

ДОБРОТО

Любовта ражда доброто.

Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота, негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани.

Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света.

Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто.

Човек иска да създаде доброто у себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го признае и прояви.

А човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа.

Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползуваното добро в миналото.

Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол.

В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон.

Злото, обаче, е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества.

Злото и доброто се явяват относителни неща. Нашето зло е добро за други, и доброто ни е зло за други.

Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира.

Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използува.

Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро.

Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши.

Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, това е Бог.

Вие трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на, злото. те образуват два велики полюса на Битието.

Човешкият живот се движи между тия два полюса.

Няма по-велик акт от този да направиш едно добро.

Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог.

Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество.

И когато Христос говори да си сбира човек съкровище на небето, той подразбира доброто. Съкровището - това е великото добро, което човек е извършил на земята.

Да направиш добро - това ще рече да заставиш Бога да действува чрез тебе. А щом Бог действува, Той не действува по лицеприятие - Той действува за всички. Ето защо, когато се извърша едно добро, всички възвишени същества взимат участие.

И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е, Божествена.

Доброто трябва да се направи на време. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно ангажирани през ония минути, когато правиш доброто.

В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, нищо не излиза. Или пък започнеш да ровиш, за да видиш хванало ли е корен доброто - пак нищо не излиза!

Не мислете при това, че трябва да правите добро, само когато имате хубаво разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека.

Хората мислят, че доброто е мъртво нещо. Не е така. В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно добро, влиза един възвишен и свет дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира.

Доброто е първата връзка в живота.

Доброто е първата връзка между хората. Днес доброто е единствената материална връзка, която истински свързва хората. нещо повече - доброто е първата връзка между душите на всички хора - все едно, дали са те на земята или на небето.

Без добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на доброто започва знанието.

Еднъж направено добро, то никога не се забравя. То е написано в Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв, той се помни в Божествения свят за вечни времена.

Всеки, който прави добро, става идеал за другите.

Не мислете, че като правите добро, туй ще ви лиши от някакво благо. Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на когото и да е.

Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно добро. Бъдете смели, решителни, направете най-малкото добро и това добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни.

Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро.

Всяко добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва.

Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж.

Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото.

Не бързайте да станете добри. Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек в един ден добър не става. Щом обаче, човек се стреми към съвършенство, доброто ще му помогне.

За да бъдеш съвършен, трябва да бъдеш силен в доброто.

Единственото нещо, което отличава човека като човек това доброто, което живее в него.

Доброто е път за намиране на Божията Любов.