Jump to content

НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ - Н. М-В.


Recommended Posts

Н. М-В.

НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ

Както се каза в една от уводните статии (вж. бр. 9/41 г. от „Ж. 3."), Пиоб бе открил през 1924 г. първия ключ на Нострадамусовата система, именно числения, който той нарича „ключ на Катерина Медичи".

След 2-3 годишен упорит труд коментаторът се добира до геометричното тълкувание и още до един трети шифър, за който той, обаче, не иска да говори.

Както твърди авторът в книгата си „Тайната на Нострадамус" (1927 г.)» първият ключ прекъсва веднъж през 1792 г. и втори път през 1924 г.

Въпреки това, обаче, Пиоб се опитва да хвърли поглед към следващите след 1927 г. събития и то, както сам казва, въз основа на някои места в писмото до Хенрих II.

По тоя път той дохожда в последната глава на гореспоменатата си книга до заключението, че в недалечно бъдеще —1930-33 г. — във Франция може да се очаква настъпването на епохата на „Петела", която ще открие един блестящ период във френската история.

Както е известно, такъв режим не се установи във Франция по онова време.

В новия си труд — „Le sort del`Europe", излязла в навечерието на войната от 1939 г., Пиоб се връща към тоя въпрос.

Той забелязва с право, че директивите, които е следвал в горния случай, са били прави, защото наистина там се говори за режим на личната власт. А, както се знае, опити в това направление — закони-декрети, политически формации с тоталитарни тенденции и пр. — не липсваха и във Франция през изтеклото десетилетие, макар че те достигнаха пълна реализация само при нейните съседи.

В по-широк смисъл, епохата на „Петела" означава според коментатора още и „приближаващия изгрев на Слънцето по едно време, когато нощта е още черна и когато човек може да се съмнява в светлината” — едно схващане, което е напълно в духа на онова на Учителя по отношение на идващата нова култура.

След това авторът преминава към своите нови открития върху Нострадамусовото литературно наследство. Но, както всички въпроси от по-съществено значение, той оставя и тия открития толкова по-необяснени, колкото те с по-странни.

Впрочем Пиоб подчертава изрично, че е обещал да даде само елементите, отнасящи се до въпросната тайна, които могат да бъдат разкрити, но не и нещо повече

Едно от тия открития гласи, че „Нострадамус не е написал нито една дума от своите пророчества".

Впрочем, в самия предговор към Центуриите се казва, че „пророчествата" са написани въз основа на древни документи. Едно от предположенията на Пиоб, изказано още в първата му книга бе, че Нострадамусовите съчинения не са преработка, а са идентични с въпросните стари документи.

При новите изследвания на коментатора се е оказало, че прочутите пророчества са работа не на един, а на няколко редактори. Прибавя се още само, че сведения за тях имало във френската Национална архива, че те са били чисти французи и че са живели много столетия преди Нострадамус.

По едно стечение на обстоятелствата текстовете са дошли в ръцете на последния., който е трябвало да ги публикува под свое име, което само по себе си е една програма — Нострадамус, пояснява Пиоб, значи: .Даваме това, което имаме".

Още по-чудновато и още по-неизяснено е второ едно твърдение на автора, а именно, че Настрадамус, въпреки своите окултни познания, е разбирал само ония места от книгата, носеща името му, които са се отнасяли до неговата епоха.

Наистина, коментаторът дава някаква обосновка, самата тя, обаче, се нуждае от тълкуване.

Третото откритие е, че най-автентичното и най-пълно издание на Нострадамусовите съчинения, известно под името „Амстердамско", е наистина напечатано с амстердамски букви, но печатницата, дадена върху корицата на книгата, не е съществувала никога.

Освен това, туй издание, което носи дата 1668 год., е било напечатано приживе на Нострадамус, т.е. преди 1566 г.

Според Пиоб, всички дати в него са фалшиви. Датата на предговора — 14.3.1547 г. — е също фалшива.

Всъщност, продължава той, това са символични дати. Те стават върни, като към тях се прибави или извади друго символично число, което е специфично за всеки век.

Датата 14.3. напр. означавала едно начало и то на политическо събитие, интимно свързано с тайната на тия съчинения, за което коментаторът, обаче, не смее да говори.

Всички изчисления със символичните числа се прибавят към изчисленията на хронокосмографската система, за която авторът говори в книгата си от 1927 год. (вж. „Ж. 3.", бр. 10/1941 г.).

Докато през 1927 г. Пиоб е смятал, че в изданието са допуснати печатни погрешки, през 1939 г. е вече на мнение, че се е лъгал. Ако такива се констатират, напр. изкривени редове, изместени букви, объркани номерации на куплетите и пр., всичко това е било желано, както и останалото.

В някоя главна буква, разглеждана под лупа, той е открил портрет.

Характерен е още намекът на автора, че цялата астрологична терминология в трит книги няма нищо общо нито с астрологията, нито с астрономията, а искала да каже нещо съвсем друго.

Всичко това иде да покаже, че самото издание е една мистерия, както и самият текст.

Очевидно, взети са били всички видове предпазни мерки и шифри, за да не може никой да проникне в тайната. Целта на книгите, прочее, не е била само да се публикуват няколко пророчества, главният ефект на които е да доставят едно забавление.

Тайната се отнася, казва Пиоб, до нещо много по-важно, отколкото до обикновени езотерични истини.

Според него, древните посветени — каквито са били и персийските маги, дошли да се поклонят на Вестителя на новата ера във Витлеем — в грижата си, щото човечеството да не загуби нишката на Ариадна на истинската традиция, която съставя необходимата база на наука, изкуство и социално усъвършенствуване, са изработили търпеливо и скрупульозно плана на неговата еволюция.

Тоя план е завещан в пророчествата — между друго и в тия, носещи името на Нострадамус — и предаден на една верига лица, които имали задачата да го дадат на оня, който би трябвало да си послужи с него.

Към края, коментаторът засяга и въпроса за непосредственото бъдеще.

През 1939 г. той вече съвсем не е така оптимистично настроен, както през 1927 г.. Докато по-рано очакваше настъпването на една още по-блестяща ера във Франция, сега, макар че няма още война, той говори за „опасностите от всички страни" и за заплахата, която тегне върху света". Той загатва също, че всеобщият мир, може би, ще бъде предшествуван от всеобща война.

Въпреки тревожния тон на пророчествата, обаче, Пиоб смята, че няма основание да губим надежда в едно по-добро бъдеще, защото в това са убедени и самите вестители на световни катастрофи.

С това ние привършваме нашето резюме на двете книги на Пиоб: „Тайната на Нострадамус" и „Съдбата на Европа" и пр.

Въпреки практикувания от коментатора маниер да не изяснява тъкмо най-важните въпроси, надяваме се, че все пак читателите са получили известна представа за разглеждания необикновено сложен проблем.

Покрай това, те може би имат вече понятие и за възможностите на една истинска окултна наука, както и за трудностите, които се срещат по пътя към нея.

Тук може би идва под съображение още един момент, който не сме имали пред вид, когато започнахме настоящата серия.

В предговора към първата си книга Пиоб казва между друго и следното:

„Във всеки случай, ако изложих словесно, ако излагам тук и ако развия още веднъж по-късно елементите на тайната на Нострадамус, които могат да бъдат разкрити (нещо, което той направи с гореспоменатата втора своя книга), то е, защото трябва да го направя. Обществото на „Новия век" според израза на шестостишие 1., трябва да бъде поставено в течение."

Може би, статиите, които приключваме, са имали още и тая задача по отношение на българската публика.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...