В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - Любомили

[Ани]

Любомили

В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ

Не направените погрешки, а Любовта трябва да определя отношението на человеците помежду им.

Една храна може да съществува от много време, но добива смисъл и значение, когато ти лично си я ял — тогава само разполагаш със силите й. Една идея може да си я чувал отдавна, но само когато я разбереш органически — да стане плът от плътта ти и кръв от кръвта ти — и я приложиш в една постъпка на живота си — тогава само можеш да знаеш истински нейното значение за твоя живот.

*

Люби — това е Великата тайна!

Не е важно, че тоя, когото любиш, е такъв или онакъв: моделът преминава — картината остава; временното си отива, вечното пребъдва!

А вечното — това е Любовта!

Радвай се на всичко, което може да я събуди, защото тя остава в тебе и живот ти носи, от който можеш и на други да даваш.

Когато някой те вдъхнови и напишеш книги — книгата остава — и твоята любов, която е родила книгата. А дали „това", което те е вдъхновило, е било точно такова, каквото ти си го мислил и обичал, не е важно. Ако е имало повече — радвай се, че ще има, какво да видиш в него и в бъдеще. Ако е имало по-малко — ти си го накичил с цветовете на собствената си душа — нищо не е изгубено.

И макар нещата да се не повтарят, едно утешение има — че те с любовта могат да станат в бъдеще по-хубави!

Веднъж Учителят ми говореше за важни неща. Някаква оса влезе през горния отвор на прозореца и след малко започна да се бие по стъклото, като искаше да излезе. Учителят стана и много внимателно я хвана и пусна да си изхвръкне. Навярно съм го погледнал учудено — една оса не си струва толкова труд и грижи — защото той ми каза: — Не осата, а животът, който е в нея, е свещен и заслужава грижите!