ЯБЪЛКОВАТА СЕМКА - Д. Антонова

[Ани]

Д. Антонова

ЯБЪЛКОВАТА СЕМКА

Глас над семката зарита,

в тишината глас шепти:

— Знаеш ли, че беше скрита

в ябълката златна ти?

 

Знаеш ли, любимке мила,

че си слънчево дете,

че ще станеш, златокрила,

малко, хубаво дръвце?

 

Глас над семката зарита,

глас Божествен сладко пей:

— Ти ще бъдеш най честита,

слънцето кога изгрей.

 

То ще дойде. Ледовете

с кротостта си ще стопи.

През прозорчето да свети

пролетта ще видиш ти.

 

Стълбичка за тебе златна

тя при Бога днес кове.

Ще я спусне в благодатна

утрин теб да изведе.