Jump to content
Ани

2. Леонид Андреев

Recommended Posts

2. ЛЕОНИД АНДРЕЕВ

Сега понеже на тази точка се спряхме, мога да кажа и друго нещо, което съм намерил в тази архива, което пак така почувствах То е следното: То ще е било доста по-късно, защото се отнася до един факт, който е станал в 1930 г. Значи то е било доста по-късно. Не съм бил вече млад. То е следното: То е важно нещо, което може би съвсем малцина българи знаят или пък никой не го знае, защото са измрели старите и е нужно да се доведе до съзнанието на българина изобщо. Ето какво е то: в опълченската архива на баща си намерих едно писмо произтичащо от Централата на опълченското дружество в София. Това писмо като окръжно е разпратено до местните опълченски дружества в градовете, които тогава са били доста много, защото тогава са били живи опълченците. Сега тези дружества не съществуват, защото няма и опълченци вече. Последните единици са си заминали отдавна. Ето какво представлява това писмо: това писмо е отправено от руския писател Леонид Андреев към българския народ. Това писмо казва тъй: Аз не мога да си спомня точно думите му, обаче Леонид Андреев е толкова силен, че думите му там с нищо друго не мога да ги сравня, думите му които той отправя към българския народ. Той казва тъй: Малката Сърбия, тази малка Сърбия едва устоява ударите на голямата Австро-унгарска империя и когато тя едва-едва се държи, вий българите зад гърба й забихте ножа си в нея като Каин. Горе-долу това е смисъла, това са думите на Леонид Андреев. Вий, на брата си забихте ножа си в гърба. Действително беше така. Това не е Балканската война. Ние бяхме съюзници през 1912 г. Не е Междусъюзническата война. Тя беше в 1913 г. Това е Общо-европейската война почва в 1914 г., юли 1914 г. Ние се намесихме в октомври 1915 г. Значи една година и малко повече след започване на общата война, ние се намесихме на страната на Германия и Австрия, на тройния съюз и те дълго време изглежда тия велики сили са се борили за това, коя да ни привлече, обаче понеже нашия цар, може би Фердинанд беше тогаз, може би поради кръвната връзка с германците или как да е, намери за добре да се присъедини към Тройния съюз. И значи войната почна така: то исторически е известно. Сърбите имаха революционна организация в Хърватско, Далмация, Словения, понеже те бяха в ръцете на Австрия и убиха в Сараево австрийския престолонаследник с жена му. Те бяха дошли в Сараево столица на Босна и то тогава автомобили нямаше, в каляска така се хвърли някаква бомба и убиха престолонаследника с жена му на 15 юни 1914 г. /стар стил/. Туй послужи като повод за Първата световна война защото тогава Австро-Унгария беше голяма империя, в която влизаха Чехия Хърватско Унгария, беше една от големите велики сили, както ги наричаха Тогава почна Първата световна война. Австрия навлезе в Сърбия русите обявиха война на Австрия в защита на Сърбия, германците обявиха война на русите. Франция се намеси, Англия се намеси, Италия се въздържа доста време макар, че тя беше в Тройния съюз със Австрия и с Германия обаче тя вместо към тях намеси се на страната на тези, които бяха Съглашение или Антанта, т.е. Англия, Франция и Русия, тези трите и Италия се намеси към тях вместо към другите.

 

Значи намерих това писмо от Леонид Андреев във архива Сега по него време Леонид Андреев беше извънредно много популярен, много се четеше и много негови книги се издаваха в България тогаз. Ти нищо не знаеш, защото те известно време тука повече от 60 години и в Русия мълчаха за него, едва наскоро почнаха да се обаждат, за което си има причини. Аз за него мога цяла книга да напиша, за Леонид Андреев. Той е бил близък приятел на Максим Горки. Даже, когато той умрял Горки отишъл там в Писателския съюз и казал: „Той беше единствения ми приятел", със сълзи на очи Горки казал. Обаче той се различаваше от Горки по туй, че той не беше формално свързан с революционното движение, обаче Леонид Андреев е проникнал в душата на революционера, тъй както нито Горки, както никой друг писател не е проникнал. Леонид Андреев, то всъщност всеки голям писател, всеки истински писател е ясновидец в една или друга форма, в една или друга степен, но Леонид Андреев буквално четеше в човешката душа. И като че ли как да ви кажа, като че ли той беше вътре в човека. Аз помня много неща, защото туй, което съм прочел не може да се забрави, те са необикновени неговите писания. А съжалявам много, че много късно ми е попаднал един разказ негов, повест за 70 обесени, който аз, кой знае защо не съм имал възможност да го прочета и не съм знаел за неговото съществуване и за който ми обърна внимание едва Борис Николов, нещо преди 10-15 години, може би и повече. Сега в този разказ за 70 обесени, трябва с няколко думи да представя какво представлява тоз разказ, за да стане известно до каква степен Леонид Андреев от една страна е духовно издигнат и може да се каже човек, който чете в душите на хората, както един необикновен човек ще вземе един лист хартия или един вестник и ще чете. И той прониква в такива глъбини каквито милиони хора не могат, защото самият той е един много издигнат дух и заради туй вижда нещата, които другите и отпред да им са, не могат да ги видят. Те нямат мярка, нямат усет, нямат представа за тия дълбини на човешката душа, за тая красота, за туй величие. Те нямат и не могат по никакъв начин да го разберат. А Леонид Андреев е нещо изключително и нещо чудно в това отношение.

 

И сега да кажа какво представлява този разказ. Известно е, че в периода на подготовката на руската революция много революционери попаднаха под ударите на царската власт и за свои прояви биваха, тези които имаха най-тежки престъпления биваха екзекутирани. Много са такива случаите, които историята ги знае, които са загинали. Един от тях, братът на Ленин, е също екзекутиран, по-големия му брат е екзекутиран, Ленин с такова упорство се е борил, той си е имал и лично така, това му е било една лична причина, за да мрази тоя строй, щото той е убил неговия роден брат. Нали на млади години е така загинал. Та сега Леонид Андреев описва последните тия 7 души осъдени на смърт, за революционна дейност. Там за атентат ли какво, що, осъдени са. Обаче между тях има един или двама, като че ли двама бяха, обикновени престъпници, не такива идейни, не революционери и особено за един от тях се разправя, че е бил доста така ограничен човек, не просветен, обаче когато те ги карат вече на ешафода на смърт, другите са били всички големи интелектуалци така, знаели са много хора и възпитани и интелигентни, и същевременно имали са възможност така вътре да имат духовни сили, които да ги направят устойчиви пред смъртта. Да не падат духом, но с кураж да отидат така. А този именно, той е бил много слаб и за него смъртта е била вече нещо страшно, той просто се е чудел и там е имало една или две жени. И тази, една от жените в този разказ, просто го прегръща така или нещо подобно, с него отива заедно, прегръща го, взема го под ръка и го води така. Сега туй не е толкоз важно. Най-важното в случая е следното. Доколкото си спомням, тази жена именно, от тези революционери, тя има едно особено преживяване през нощта преди да ги заведат на бесилката. Туй е много важно, я така се издига в духовно отношение, че съзнанието й идва, туй сега дето в литературата и особено в окултната литература, и в беседите на Учителя се определя като космическо съзнание, когато излизаш напълно от своята ограничена личност, от своя личен живот. Те и без това са работили за идея така, но в дадения момент толкоз високо се издига, че в нея изчезва всяка сянка на омраза към когото и да било, точно по закона на Христа: „Обичайте враговете си!" Та душата й се изпълва с такава любов към всичко. Нали тя е пред смъртта вече, обаче така духовно се издига, че почва да обича всички. И своите палачи тъй да ги наречем, към тях тя така никаква омраза не изпитва, нито към каквото да е, просто само може да ги съжалява, че те самите са жертва на туй положение именно. Но то трябва този разказ да се прочете, за да се види точно, щото в мене така мисля, че само един път съм го чел, втори път не съм го чел, така точно подробностите не са напълно запазени. Помня впечатленията си. Леонид Андреев е автор на тази книга, който го намерих в архива на баща си. Този автор, който казва: „Българи, вий като Каина забихте ножа в гърба на брата си!"

 

[Виж статията „Воля за мир" във вестник „Братство" бр. 9 от 5.Х. 1929 г., която е поместена в раздел „Повествование от вестник „Братство", под №61.]

 

Този архив на баща ми, ние го предадохме, аз не мога да си спомня на кого го предадохме, но знам, че се заинтересуваха от него. И дали на читалището, дали на музей, май на музея, има в града музей и там е предаден този архив. Аз не съм го запазил. Те повече от нещата не са от голям интерес, преписка между централата тука в София и Севлиево. Но искам да кажа още нещо за Леонид Андреев, понеже него го отхвърлиха след Октомврийската революция - 1917 г., заради туй, защото той, който беше описал революционера и той беше пял такива химни на свободата каквито никой друг не е пял.

 

Издадоха много книги. Георги Бакалов комуниста, той ги издаваше и не само той, и други. Той има една история, пак за един революционер, аз няма да се отклонявам, който иска да ги търси да ги чете. Те сега не ги издават, може в някои читалища да са останали някои „в туманя магурата". Обаче той имаше пак от Георги Бакалов издадено, изглежда, че от жена му Ст. Попова, така тя се подписваше, не е преведено, под заглавие „Проклятието на звяра". То е един малък разказ, но който не може всеки да го напише. Той започва така: „Аз се боя от града. Аз обичам бурното море и гората". А фактически разказа е, че той предава състоянието, ужаса на тези същества, които ние наричаме животни, които са затворени в техния затвор, наречен зоологическа градина. Понеже той е много чувствителна душа Леонид Андреев, той като никой друг. Защото ония там децата, отиват там да се любуват на външните форми, на това, онова. Той е почувствал ужаса, духовния гнет на тия същества, които макар, че не са човешки, обаче те чувстват отнемането на свободата им. Те дори не са живели като хората те са живели много по-свободно от хората, щото човешкия живот до известна степен е робски. Човек сам се е заробил в тия градове и в тоя изкуствен и фалшив живот, а те са били съвършенно свободни. Те са се наслаждавали на пълен размер на свободата в природата, тия диви животни А той е преживял този ужас и го описва именно в този си разказ Проклятието на звяра". Аз понеже съм го прочел някъде преди 70 години, не мога да възпроизведа, помня само впечатлението, но както всичките му други работи и това е извънредно силно, просто, казва така, проклина този изкуствен живот, който хората живеят и туй, което се наложи на тези животни. Сега друг един, пак от тия едно сборниче имаше „За свободата". И то е тъй написано, че никой революционен писател не е написал такива силни думи за свободата, както Леонид Андреев ги е написал в един малък разказ, който е написан, действието става в Италия, там пак за някакъв революционер, какво и т.н., излязъл из паметта ми, само впечатлението запомних.

 

Та Леонид Андреев е нещо силно, но него го отрекоха затуй, защото той като чувствителна душа извънредно, той при първите, в началото на тази Октомврийска революция, той е видял такива страшни работи, за които не се говори и не се пише, но които са станали, че целия настръхва от ужас и написва тогава нещо. Той е влязъл преди туй в душата на революционера, познава ги, идеализира ги революционерите, бил е с тях, бил е приятел на Горки, помагал им навярно, защото те, и Горки и Леонид Андреев, като станаха прочути, световни писатели почнаха да се изсипват върху тях купища пари от всички краища на света. Те забогатяха. Горки е бил босяк, обаче после е имал, от целия свят текат пари към него и към Леонид Андреев, и към трети, и към четвърти. Та тези изстъпления, той вижда, че това е нещо страшно, защото и самия Блок, Александър Блок в неговите „12-те". И той въпреки всички химни, така на революцията и на 12-те апостоли, той дал на много места виждайки туй, което необузданата човешка стихия така, нисша природа върши, когато вижда, че пред нея няма пречки. И там, и като тъй Леонид Андреев, той отначало отишъл във Финландия, после кога е умрял и как е умрял не зная, обаче написва той нещо, което ми попадна на френски език под заглавие „Осекур". Това на наш език преведено буквално значи „На помощ" или то е равносилно на интернационалното SOS, нали има така „Зов за спасение", като да речем на потъващ кораб SOS, което пък на английски, то е съкращение на английските думи „Спасете душите ни!" Написал тая брошурка. Аз не знам откъде е попаднала, пратили са я на редакцията на вестник „Братство" някои и малко по-късно я прочетох. Аз после ги намерих, щото няма откъде другаде да дойде, нито съм я купил нейде, нито съм я поръчвал, пратили я до редакцията на вестника и именно на френски „Осекур" - „На помощ". И в тази кратка брошурка той изразява своя ужас от туй, което става и се обръща към европейците „Спасете ни!", казва. Това са мои думи, щото не мога да го цитирам. Обаче той е силен човек и неговата дума е като, не знам на какво да я оприлича. Това нещо не е поместено във вестник „Братство" и аз май, че я дадох, погрешно я дадох на Борис и тя е потънала там тази работа и не можем да й намерим дирята.

Вятър остър!
Не престава и студът!
Спрял буржоазата на сред път,
в шубата си скрил е нос.
 
А този кой е? - Дълги власи,
и говори полугласно:
- Предатели!
- Загина Русия!
Сигурни - писател,
вития...
 
Вятърът вее, лети снегът,
дванайсет души бавно вървят
Винтовки с черни ремъци отпред,
и огньове - навред, навред, навред...
 
А огньове - навред, навред, навред...
Винтовките - преметнати отпред...
С революционна стъпка вървете вий!
Заклетий враг не спи!
 
Другарю, винтовката - смело напред насочи я!
Нека гръмнат куршуми в Светата Русия
в затворнишката,
в колибарската,
в дебелодирнишката!
 
Ех, ех - без кръст!
 
Тръгнаха момците наши
в червената войска да служат,
в червената войска да служат,
буйна си глава да сложат.
 
Ех, ти скръб - ти мъка,
сладостен живот!
Палто изпокъсано
и пушка австрийка!
 
Ний за скръб на буржуазата
ще запалиме земята -
кръв, пожар света обви...
Господи благослови!
 
...И без име свято в нощний път
вървят дванайсетте.
На всичко са готови те,
за нищо не скърбят...
 
Към неведимия враг
бдят винтовките железни...
В глухи улички безвестни
вей виелицата сняг...
И затъва в преспи снежни
надълбоко всеки крак...
 
Вей далече кървав флаг
смътни речи,
стъпки в мрак.
Ето вече лютий враг.
И виелицата вей навред
ден и нощ,
с дива мощ...
Напред, напред,
работен народ!
 
...Те вървят през нощний мрак -
гладний пес върви след тях,
а пред тях - с кървав флаг,
скрит във виелицата шумна,
незасегнат от куршума,
с нежна стъпка, бял и пищен,
в снежни бисери обкичен,
и с венец от бели рози -
там пред тях: Исус Христос.

Забележка на съставителя:

Поемата „Дванадесетте" бе изиграла голяма роля за революционната атмосфера в България всред интелигенцията. Тя бе мост от една страна поета - символик, а на другия бряг бе започнала Октомврийската революция и тя имаше своите 12 апостоли, водени от Исус Христос. Каква е връзката между тях, революцията и Учителя? Той каза: „Болшевизмът е бич Божий в ръцете на Христа". Ето защо поместваме части от поемата, а според Александър Блок тя е най-сполучливата, понеже е живял с действителността.

 

-----------------------------------------------

* Забележка на съставителя. Поместено със съкращения, направени от Вергилий Кръстев.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×