Jump to content
Ани

7. Анархистична група в Севлиево

Recommended Posts

7. АНАРХИСТИЧНА ГРУПА В СЕВЛИЕВО

Като влязох в прогимназията вече, там имахме учител по вероучение един възрастен човек, но същевременно в четвърти клас дойде този историка, който бе атеист, републиканец. Онзи ни разправя за вяра, четяхме и молитви, разбира се, в началото, това-онова, а пък другия другояче. Та сега, ако е въпроса да се върви по една линия, аз съм бил увлечен в анархизма чрез книгите, които четях.

Трябва да съм бил в пети клас, да, в пети клас съм бил, защото има нещо характерно, което стана в мене тогава и което определя класа. Ето какво е то. В четвърти клас бях един от първите ученици, значи първи гимназиален клас. Имах повече шесторки и няколко петорки. Аз съм слаб изобщо по математиката, имах по-слаби бележки по геометрията и по алгебрата, иначе другото беше 5 и 6. И изглежда през ваканцията след четвъртия клас, аз изглежда съм потънал в тази литература и за мене всичко друго губи значение. Всичко друго си губи значението, каквото и да било. Било на личен живот, било на външност. И за мен наука и учене вече не ме интересува вече. Аз съм се отдал на тази идея - революционна, ученето стана за мен съвсем чуждо нещо, безразлично, неинтересно и веднага, в пети клас бележките ми паднаха главоломно. Аз имах само няколко четворки, другото тройки и две двойки, в пети клас по аритметика и геометрия, и трябваше да се явявам на изпит. Та си спомням, че изгубих всякакъв интерес към всякакво учене и така се случи веднага в петия клас. Това е, което помня, спомням си също един учител, чичото на тоз мой приятел Васил Беязов и той се казваше Васил Беязов. Предишната година имах шест по химия, предаваше ни един учител от дунавския край, тъй като през войната прехвърляха учители от онзи край, имахме един Матиас, беше много добър човек симпатичен, имах шест при него, аз просто го обикнах. А другият ми написа двойка, та накрая я закръгли там да не е двойка. Този ми преподаваше химия, чичото на моя приятел Васил Беязов, възрастния де, обаче той ми я писа не за друго, щото нарочно ме скъса, извади ме, зададе ми един въпрос, не ме остави да му отговоря веднага, седни си и ми писа двойка. Причината е била тази. А той е разбрал, че аз съм в туй течение, така де, пък той не беше социалист като другите учители. Обявили ме като анархист. Така подочул е нещо. Пък случая бил такъв: някои ученици недоволни от него му изсекли градината, а имаше овощна градина вън от града. Изсекли му градината с брадви, а той си съставил мнение, че съм аз. Гледай защо, защото аз като бях още по-малък баща ми имаше кон и през лятото ме пращаше там, той беше наел градина да пасе коня там и аз го карах там в градината и нали аз го завеждам, аз го довеждам, обратно, значи позната ми е градината. Значи той, Савата, той знае градината и си съставя мнение, че аз съм му отсякъл дърветата. И затуй ми пише една двойка, обаче той знае, че е несправедливо, но така. Но щом аз се хванах в революционното движение всичко друго загуби за мене значение и важност и почнах да критикувам, особено, защо си блъскаме главите с тая алгебра и т.н., защо ни са. Тогавашния акъл ми беше така, но изобщо така мислех и целия ми успех падна главоломно. И едно събитие през време на самата война, сега още един случай така пак във връзка с туй, който ми се иска та бъде отбелязан. Аз отначало съвсем самичък почнах, обаче с богати източници на литература. Литература много, всичко туй го нагълтах, обаче съвсем без лично влияние от самото начало не е имало от никого. Не стана чрез вуйчовците ми, но от литературата. Направо си го поех.

Обаче един от първите с когото контактувах беше Стефан Табаков, с когото после избягахме от затвора. Той зер подозрял, че с мене има такова нещо или не, но си спомням, че се връщаме от училище с него така по главната улица и той почва така да ме пропагандира, да ми приказва и специално тогава понеже беше войната, Първата световна война, той започна на тази тема, против войната, против войската, против царството. Говори на тази тема и в момента зад гърба ми точно, кой знае как се намира протестантския пастор, разбираш ли, точно беше зад гърба ми. Сега туй, което Табаков ми разправя за мен не е ново, щото аз имам книги по анархизъм, имам всичко туй си го имам, той може да си преставлява, че ме въвежда нещо, аз го имам вече в себе си. Но така и онзи беше зад гърба ми, пък той беше бурен човек, те пастирите не са прости хора. Между нашите православни има ограничени, но от тях няма, подбират се хората, но знам, че той чу така разговора ни. И това беше един от първите ми контакти с тоз Табаков, но не съм имал особено големи (.....). Той беше доста интелигентен, но беше голям идеалист, но после, когато Христо Кузманов вече дойде в Севлиево, той май Табаков ме събра с този Кузманов, вече той беше как да ти кажа много идеен, идеален човек би могло да се каже. С него направихме по-близък контакт, щото бяхме по-сродни души. Така с него и той вече много ми говори за всички тия анархистически движения, щото там той ми говори особено за този Петър Мазнев ми говори, той беше най-големия ни вдъхновител там на онзи край на анархистите и доколкото си спомням, мисля като че ли героят на Емилиян Станев - от романа „Иван Кондарев”. Мисля, че този герой Иван Кондарев, той го е написал по образа на Петър Мазнев разбираш ли, оригиналът е бил Петър Мазнев. Христо Кузманов много ми е разправял за Петър Мазнев и мисля, че този образ на П. Мазнев е рисувал Иван Кондарев. Та тогава вече се сдобих някак и с приятели така Стефан Табаков в гимназията и други, имаше така дошли от троянския край насам-нататък, но в края на карищата аз пак си останах повечето самичък, но и голямото ми приятелство е било близо с Христо Кузманов. Ех, имаше и други да ги наречем малко странични, един Георги Първанов, един Георги Иванов, но те бяха малко странични и не напълно така и само обикаляха като познати. Но спомням си това, че по него време близо до нас, съвсем близо така през две къщи имаше друга една, която аз тогаз не знаех, обаче много години по-късно се разбра, че в тази къща е живял именно този, тъй да се каже душата на анархистите, там е живял Христо Илиев там, разбираш ли. И в момента живееха там ученици от балканските села трима души. Техните родители са купили тази къща. Дали специално за тази цел или какво, обаче родителите им не живееха там. Те си живееха на село, обаче там живееше една тяхна баба, баба Иванца. Тя ги гледаше тия трима. Единият Иван Иванов, голям водач комунистически, втория беше по-неутрален, третия по-мек и той беше комунист. Спомням си, че аз ги запознах, аз ги въвеждах в тези революционни идеи тогаз. Общо не специално така, защото никой от тях не стана анархист. Но по партийна линия, комунистическа така. Двамата тръгнаха, третия остана неутрален, така. Но в тази къща много късно научих, че там е живял този, когото убиха, мен ми разправя един негов съратник, който е минал през толстоизма, през анархизма, в края на краищата стана партиец, стана и член на партията - комунистическата. Аз го запомних него, даже съжалявам, че не съм го разпитвал така, как се казваше - Иван Иванов.

В.К.: И какво стана с него?

С.К.: Той ми е разравял, че в тази къща, той ми посочи тая къща, имало е под пода, той дървен пода, някои дъски така са били изваждани и там е имало циклостил, на който се печатали разни позиви, така с анархистично съдържание. И той е бил един от неговите помощници, а същевременно ми разправяше, че туй което мога да кажа за него. Абе виж какво, то има много работи за разказване, щото аз съм чувал и са ми разправяли такива работи, но понеже на тази къща се спряхме, той ми каза следното. Веднъж, каза, Христо Илиев му възложил следната мисия. Да отиде в София и да убие Министъра на народното просвещение Петър Пешев. Всъщност той тогава не е бил на народното просвещение, той си е бил тогава на администрацията, на вътрешните работи, щото под негово ведомство са били тези полиция, затвори. Той беше Министър на просвещението, когато аз бях вече ученик, в правителството на Радославов. Но тогава е бил Министър на вътрешните работи. Та той го пратил да го убие, разбираш ли. Туй лично ми говори този Иван Иванов, тъй че такава е била задачата. Туй ми говори той, той беше вече възрастен човек, стар човек. Обаче след туй ходил в Америка, върнал се поулегнал вече, но бил е така в туй движение.

В.К.: И накрая убил ли го е?

С.К.: И понеже тогава паралелно с анархистическата литература се е разпространявала и толстоевата литература. Тогава толстоистите са работили доста усилено, издавали са литература, Стефан Андрейчин с други в Бургас и т.н. са издавали книги. Той е бил едновременно запознат се оказва и с тази литература. И като пътува той във влака за София, ще убие Петър Пешев. А той е брат на този обесения в Севлиево - Стоян Пешев, революционер, съвсем млад са го обесили турците в 1876 г. и още седем души, има много хубав паметник в гр. Севлиево. Пътува във влака, а той е брат на Стефан Пешев, най-младия брат. Та пратили го да го убият, защото той е бил арестувал този Христо Илиев нали, тормозили са го в полицията това-онова и той смята, че той е виновен там министъра и праща да го убият, туй по тяхната линия във всеки случай анархистическа. И този Иван Коев се казва. То е от едно семейство, което има сладкарници, това-онова, не е бил сладкар лично той, но с туй семейството ние бяхме малко роднини — наш човек се беше оженил за тях. Но Иван Коев, се казваше, интелигентен, буден човек, умен човек, но всичко прекипяло вече, щото той към 80—те вече отива, но ми разправя тия неща. И казва, аз във влака пътувам така и си мисля, и си разсъждавам така, почнал да съжалява, как така ще убие човека, как ще му забие ножа. А той му дал кама, с която да го убие, за да не се чуе, да не се гърми, ще отиде при него, ще каже, че е от Севлиево, онзи е севлиевец, ще го приеме, а той с камата ще го прободе. Мисля си, как ще направя таз работа и вместо да отиде при Пешев отива при Стефан Андрейчин, водача на толстоистите, разбираш ли. Значи той е имал, тъй да се каже непосредствена връзка, но е чел тяхна литература. Издавал е вече списание „Възраждане” тогаз и много книги са издали. „Възраждане” е било на толстоистите с редактор Андрейчин, този именно. Аз го помня, защото и аз тука бях по едно време при толстоистите в печатница посредник, той беше на ул. „Бачо Киро”. Там му беше жилището, беше много стар вече, но беше 1925-27 г. той беше жив още, ние бяхме в София, той беше като папа на толстоистите. И отиват при Андрейчин разбираш ли, и му изповядват цялата работа и му казват тъй, тъй. И Андрейчин му дал съвет да се откаже да отнема живот и да убива. Туй лично ми го разправя Иван Коев, обаче той е помагал при печатането на циклостил на позиви на анархистите, бил е близък на Христо Илиев. Разправя ми как под дъските са криели циклостил и т.н. И той ходел да ги разнася нощем, по дворовете ще ги хвърли, тия позиви, насам-нататък ги разнася. Обаче този случай с убийството на Пешев, казва, приех туй поръчение обаче не можах да го изпълня - да отивам да го убивам. Пък Петър Пешев беше млад човек, аз съм го виждал, не е някой жесток човек да е бил. Баща ми беше много близък с него, защото те бяха от една партия така и почти връстници. Той беше един авторитет за града Петър Пешев, министър, излязъл от Севлиево и аз така по физиономия го познавам.Та туй ми е разправял по този въпрос Иван Коев, който почина след 9 септември 1944 г. Беше влязъл в партията, повече проформа така, щото той все пак така, обаче другарите го зачитаха, като стар революционер и го уважаваха.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×