Jump to content
Ани

8. „Пряма акция"

Recommended Posts

8. „ПРЯМА АКЦИЯ”

С.К.: И ако караме по хронологичен ред отиваме вече, наближаваме моите прями акции тогаз, както аз вече видях, че туй нещо не може само теорията, но трябва да се прави нещо, трябва да се практикуват нещата така вече, защото се начетох и прочетох аз на революционна литература. Вече дотука ме напълни, че трябва да се изрази вече тази работа.

Особено една книга от тази библиотека имаше на руски език. Тя цялата беше пълна с това, което те наричат „пряма акция”. А пък ние помежду си в нашата група го наричахме експоприация, значи да отидеш да вземеш пари от човека, банка да обереш, това е експоприация, не е кражба. И следователно и така ги обобществя ват, най-общо казано това е национализация. Но иначе в „пряма акция”, щото в него влизаха главно атентатори срещу губернатори. Начел съм се значи, аз съм до тука в тази работа. И как да ти кажа, а тази София Перовска, която там се намери, я носехме до сърцето си. Това е една млада жена, която я обесиха, но тя е била дъщеря на петербургския генерал-губернатор от най-висшата аристокрация, от най-близките до царя. Тя влиза в революционното движение и е участвувала при покушението, опит, не знам ли е било или наистина са го убили в Петроград, но там някъде едно покушение.

В.К.: Не е Колонтай. С.К.: Не е Колонтай. Колонтай е по-късно, онова е по-рано. София Перовска, дъщеря на генерал-губернатора на Петербург, разбираш ли. И имах и портретче, те тогава фотографските портрети бяха на един твърд картон, лепнати на нещо кораво, дебело, не както сега ги правят. Но си я имах така дълги години и си я носех под ризата като медальон. И после, но нали избягах, кой знае къде остана портрета и както и да било, туй е един спомен така. Тя беше за мене нещо като Божество, защото излиза от най-високо. Тя е могла да бъде в най-високите среди, аристократични там на Петроград, между генералитет, даже и между двореца, обаче тя се отдава на революционното движение и е обесена заедно с другарите си. Сега за нея толкоз. Но аз така вече, извътре зареден до крайност в тази революционна идея и литература и пример, защото ти казвам, че тая книга цялата е изпълнена само с такива атентати, експоприация, нападения, не знам какво, затвори. Пък то башка да ти кажа тогаз през време на войната до такава степен беше напълнена атмосферата с такива идеи, и не само идеи, но и тяхно материално реализиране. Ходехме по книжарниците, баща ми имаше книжарничка, но тя нямаше такива книги и такива работи. Той само освен ученически, такива формуляри за общините продаваше. Та разпространяваха се картички - руска галерия, от Третяковската и от други такива разни картини много. Отделно чехска галерия, полска галерия и германска, дрезденска галерия. Те бяха цветни - чехски, полски, германски. Руските бяха черни, черно на бяло. И особено в руските, то и в другите, но по-малко. Особено в руските имаше извънредно много сюжети с революционно съдържание, разбираш ли. Това от руска галерия, какво не и ние го събирахме всичко и пълнехме албуми с това нещо. Да речем „Перед обискому”, Богдан Белски. Той е един така интелигентен човек, обаче коленичил преди обир на земята. Той е коленичил и пред него има един куфар отворен и той търси книжата. И много още други сюжети, такава художествено изразени тези революционни идеи. Значи аз дойдох до едно положение, когато за мен просто стана страшно, като някакъв страшен воденичен камък на врата ми, положението, че аз само мисля за тия неща и нищо не съм направил. Само мисля, а нищо, туй ми тежи вече. Тия работи аз ще ги опиша някога, ако съм жив, ама гледай сега, един така пример за туй нещо. Понеже аз постоянно, моето съзнание само с туй е заето, с нищо друго абсолютно, само с туй е заето, никакво училище. Аз даже там направих една кражба, една цигулка откраднах и заради туй напуснах сам училището, защото разбраха, че съм аз. Както и да е. И тъй да се каже бях свободен де, заразях училището, така, хич не ми пука.

В.К.: Не можа да завършиш гимназия? С.К.: Не съм завършил. Шести клас напуснах и след туй не съм учил. Макар, че не съм свършил гимназия, аз френския го научих самичък и руския, а по-късно и английския, макар, че не съм свършил гимназия и есперанто пък на шега го научих. Както и да е, туй така ми тежеше, че си спомням една пролет, туй като говоря, дали го хваща? В.К.: Хваща го, да. С.К.: Една пролет така излизам вън от града. Зад моста имаше една черничева градина, то е парк там, сега един хубав парк. Там направиха паметник на партизаните. Излизам и като излизам, то снега започнал да се топи и тъй като се подава зелената трева под него, туй като че ми скуби сърцето в такъв смисъл, защото зимата мина пролет дойде, аз нищо не съм направил. Не съм направил нищо, никаква „пряма акция”. А това ми е тяжест, като мъка, това само върти се в главата, това ще направя, туй ще направя. Аз мечтаех тогаз особено през първите години на революцията, когато беше гражданската война в Русия след 1917 г. - Октомврийската революция. Просто там живеех и като че ли повече там отколкото тук, разбираш ли и постоянно си мисля как отивам там зад гърба на белите армии, на контрареволюционерите и правя зад гърба им атентати, вдигам влакове, железници туй-онуй. Туй ми беше мечта да отида там, пък Октомврийската революция я посрещнах, как да ти кажа, специално дните на 1917 г. аз съм бил на 16 години, тогава една година назад. Октомврийската революция я посрещнах специално тези дни, просто като че ли не съм бил тука, като че ли ден и нощ аз съм само там. В съзнанието си зная това, което става там тия дни. В.К.: Отразяваше ли се в пресата тогава, във вестниците? С.К.: Отразяваше се разбира се, отразяваше се. Даже мен ми попаднаха вестници, понеже някои българи, които са били градинари си дойдоха в първите дни на революцията, счели за благоразумно да си дойдат насам. Те са били може би от Украйна и не знам какви, обаче си дойдоха и донесоха вестници, които бяха още от времето на Керенски, времето от март до октомври 1917 г. Той беше начело и в този период, през лятото още, когато болшевиките бяха направили един опит за революция през юли. През юли бяха направили някакъв опит и Ленин го смятаха за един от водачите и той избяга във Финландия. До тогаз не са го преследвали, защото и той революционер и те революционери. Но Ленин именно през юли тогаз се скри и избяга във Финландия, защото в тоз опит и той е взел участие, като вдъхновител нали, та тия вестници, които ми попаднаха, тия градинари наши донесоха вестници от този период на Керенски, властта на Керенски преди октомври, но след юли, защото във вестниците пишеше и осъждаха тоз опит на болшевиките да вземат властта през юли. Но всеки случай искам да кажа, че и нашата преса ги отразяваше тия работи. Тя пресата тогава не беше държавна, тя, кой както разбира тъй. Нашите комунисти, но чакай, то беше война, още не бяха се завърнали от фронта. Значи те дейност не са имали официално. Те като се завърнаха от фронта тогава започна работничеството, като партия. Бяха на фронта, каквото са правили помежду си, само агитация помежду войниците. Но вестниците пак отразяваха информативно. Та специално през тези дни аз не бях на себе си просто. Там беше съзнанието ми. Абе, виж какво, то тоз, който е тръгнал по тоз път, ако е човек да речем, така от тези интересчиите, то няма много възможност. Сега, аз съм на този път, влезнал много отдавна и то изцяло. Имаше идейни хора тогава. Революционни деятели има много, голяма част са дали цялата си душа, целия си живот, всичко и пред нищо не се спирали и смърт не ги плаши, и бомби не ги плашат. Между нашите хора наистина много има такива идеалисти. Така беше. Така са се проявявали изобщо, те са се борили за идея, не са се борили за пари. Някои от тях после тъй да се каже по тая линия, особено от нашите така имаше след победата на 9.IX. 1944 г. поизпортиха, заловиха се да забогатяват. Познавах ги. Има някои така. Обаче поне до тогаз те са били така идейни. Та почнах и аз на „пряма акция”. Стефан Табаков веднъж, кой знае как, ученици бяхме още, защо беше отидохме в Габрово не си спомням, ама така, аз, той и Георги Иванов, не знам колко души сме били, обаче той тогаз ни предаде урок за кражбата. И трябва да кажа, че ние вече туй нещо като идея го имахме и преди още да почнем да го практикуваме, но той нагледно, щото то чрез пример се предава, не чрез думи, а чрез пример.

Но принципа беше такъв, аз мисля, че от него именно, от Стефан Табаков, защото не съм имал книги на Марк Щирнер, много теоритична литература, това е сентенцията от Марк Щирнер, един от идеолозите на анархизма: „Частната собственост е кражба”, разбираш ли. И точно туй ни трябва на нас и туй ни беше и мото, и идея, и така разбирахме кражбата. Такава мисъл изнесъл Марк Щирнер, един от идеолозите, не е един от най-правоверните, щото него го считат за индивидуалист. От него има една книга „Ела и виж”. Обаче правоверните анархисти го считат, че макар да е против власт, обаче малко настрана, не е правоверен. Сега най-голям авторитет е Кропоткин, Бакунин. Те останаха сега. А сега се проявяват в тия терористически там разни червени бригади и т.н. И в Германия и къде не извратени форми на насилието. Обаче Кропоткин е по-мек. Та като ни заведе и като отидохме тази група в Габрово, той не ни е говорил никога да крадем, но аз забелязах първо, че в едно семейство, в което ни заведе той, негови познати, той защо ни води там, защото изглежда като е бил изключен, като е бил ученик в Габрово и имал връзки там, и забелязах, че в туй семейство взеха мерки, като отидохме вътре. Ние сме непознати! само той е познат и специално се вижда, после аз разбрах, така схавнах! че страх ги е да не откраднем нещо, значи той се е проявявал така. И си спомням, че после той ни заведе в най-голямата книжарница „Наука” в Габрово, която по същество е доста пълна и следващите години, гдето и аз после съм отивал да купувам книги, заведе ни там и просто така без да ни говори, манифестира пред нас краденето на книги. И ние видяхме как става това, и то главно книги, с книги се започна. От Габрово примера отнесохме в Севлиево. И тъй почна тя по тази линия, частната собственост е кражба, това е един върховен лозунг, аксиома, макар, че, ако вземе човек да мисли ще излезе, че човек с пот на челото си изкарал нещо, да идеш да го вземеш, но тази мисъл, която е дошла 50 години по-рано. Но тия работи, как да ти кажа, те големи прояви имат, но те не са съществени, не са важни, а най-важното беше туй, че нали лично за мене и за Христо Кузманов, който беше също 100% принципен и идеен човек така, разбираш ли, видяхме, че личното в този Табаков имаше голямо надмощие, личното, той беше индивидуалист, обаче той и в морално отношение куцаше.

Фактически, важната цел беше да се снабдяваме с оръжие, да правим нещо, пари да намерим за тази цел. И ако е въпроса тези работи да се опишат, ще кажа случая, когато мене ме заведоха вече в една къща, където се събираха анархистите, аз не бях влязъл още в контакт. Там беше и Табаков, там беше и Кузманов, там беше и друг един, който после в Русе, като студент, спахме в неговата квартира, щото избягахме от затвора. Казваше се Симеон Стойнов, обаче там беше и главния Тинко Симов, който влияеше на всички и по интелект, и по възраст така, който за мен тогава беше с име „Борис”. А бе нелегален. Кузман се обръща към него с думите „Борисе”, аз не знаех, че този човек се казва Тинко Симов. Той беше тогаз, какво да ти кажа, ако го разкажа, то ще стане много дълго, много широко. Но си спомням, че когато отидохме Кузманов го нямаше още, той е бил на лозето на тази жена, която му е хазайка. Той е квартирувал там. А пък беше здрав и млад, така селски човек, макар че е идеен и интелигентен, и не знам какво голямо количество разтвор, две качета бордолезов разтвор беше изпръскал на лозите и въпреки това пак идва при нас жизнен, бодър така. И между другото този Табаков почна да настоява, понеже Христо други път им е играел там, то от село си носи там такива народни хора и играе, танцува сам. Пред всички Табаков настоява, настоява и Христо най-подир се съгласи. Значи можеш да си представиш, макар, че такава тежка работа беше работил, две качета беше изпръскал и той почна. Туй ми беше първото виждане на този, тогаз се запознах с Кузманов. До тогаз не го познавах, там се запознах. И той прие най-подир, нали сега, туй за мен е характерно нещо, човек след като така реши да играе и той се отпусна в един танц така, ръченица, ръченица. В.К.: Кой свиреше? С.К.: А, нямаше. В.К.: Той свири с устата си. С.К.: Нямаше нещо инструмент, така. Той си игра така. Туй сега като спомен така и от тогаз ми е контакта с Христо Кузманов и с този Тинко Симов, наречен „Борис”, на мен не беше известно името му. Сега по-късно с този Тинко Симов и Христо Кузманов имахме няколко срещи така тримата и ръководната, и главната идея беше туй, да се намерят пари. Щото виж какво, да се върна малко назад. Към края на войната, не, тя беше вече свършила, още беше туй коалиционния кабинет, демократите и те участвуваха, ний всички в Севлиево, които бяхме там в тази група, пък може би и някои и странични на близките, на нас, които не са били, бяхме арестувани. Преди да дойде на власт Стамболийски имаше коалиционно правителство, околийския началник беше демократ тогаз. Нали бяха коалиция, те земеделци, комунисти, широки социалисти и демократи. Пастухов е вземал министерски пост. Да, да, той Пастухов е бил, обаче в случая в Севлиево беше назначен демократ, тъй ми казваше мен, Табаков ми е казвал, че е бил от демократическата партия, но ми е казвал, че той бил някога също анархист, непосредствено след края на войната. Щото наистина той беше интелигентен човек, аз веднъж го видях само, когато той дойде тъй да се каже да ни види кои сме, що сме. Табаков ми каза, че той на млади години е минал през тази боя - анархистическата идея. Бил е околийски началник, а беше умен човек, интелигентен човек, сериозен. Може би малко време е бил началник, той ще е бил началник докато земеделците вземат властта, до тогаз ще бъде. После други бяха, после като ни арестуваха, ний стояхме там близо седмица в участъка. Изпитваха ни един по един, обаче мен кой знае как не ме изпитваха специално, така да ме разпитват. Може би са нямали никакво указание за някаква проявена нелегална дейност и мен лично не са ме разпитвали. И цяла седмица ни държаха, пуснаха ни едновременно. Бяха арустували и на Табаков брат му, възрастен брат Иван Табаков, който после стана, направи една голяма фабрика за алуминиеви изделия. Сега, виж какво, защо се връщам аз към туй арестуване. Аз тогаз имах някакви провинения, обаче те не са ме видяли, не са ме и питали, нито да са ме били така, всичко е било така по-меката. Какво са ги разпитвали другите не зная, даже не сме общували много, но една от непосредствените причини е била тази, че позиви някакви са били разпространени, които до мен не са дошли, не са ми казали. И после имаше други някакви работи извършени, на една вършачка беше взет каиша, която беше отвън на мелницата и кой знае какви още работи, защото някои от нашата група са вършили отделно, независими работи и всичко не се знае, специално аз (много работи), та затуй мене не ме разпитваха.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×