Jump to content
Ани

15. Във Варна бой до припадък

Recommended Posts

15. ВЪВ ВАРНА БОЙ ДО ПРИПАДЪК

Нали вече към Варна се отправих. Много, интересното във Варна. А, работих там един-два дена, няколко дена на пристанището. Нещо копаеха тези руските емигранти, които като военни са емигрирали от Крим, когато ги изпъдиха вече там. Това бяха млади момчета така и работеха там. Копаят и аз се наредих с тях така де, и аз копах. Спомням си, нали те, млади хора, че пееха. Пееха военни казашки песни. Научих някои от тях. Както и да е. Непосредствено след туй пък кой знае се срещнах с този, същия, с когото бяхме в затвора, в участъка в Добрич, в Толбухин с него се бяхме срещнали. И той ми се представи като анархист и аз така и се срещнахме някъде из града и направихме контакт с него и той ме води една вечер да спя в някакво такова семейство. Обаче само за една вечер и аз продължих да си спя там в градината, край морската градина, под някое дърво се завия, то почна да става студено. По едно време спах няколко пъти в такива здания, разрушени от бомбардировките, щото русите бяха бомбардирали по едно време Варна или пък недоизкарани, ама мисля, че имаше разрушени от бомбардировките и съм спал в мазата, и знам, че в късна есен, тогаз един метод, който съществува. Тогаз си го възприех естествено, така ми дойде, щото по необходимост, като заспя и като стане много студено и като замръзна, аз се събуждам.

Правя така гимнастики с всички членове на крайниците, на крака и ръце с извънредно голямо напрежение. Туй така естествено ми е дошло, не съм го чел, не съм го знаел и като правя такива напрежения, току цялото ми тяло се стопли. Почуствувам топлина и след туй с таз топлина веднага заспивам, щото топлината като е, заспивам, мога да спя. Като изстина пак се събудя и почвам пак така и така цяла нощ на няколко пъти си произвеждам отвътре топлина, колкото да спя известно време. Туй беше едно, така. И това нещо трая кратко време. Не зная, едва съм бил и две седмици свободен във Варна. Изглежда някой севлиевец ме е познал и ме е посочил, че тъй, тъй Савата си е тука и са ме проследили. Така и веднъж както с този същия приятел бяхме към пристанището така се движехме, двама войници с щикове извикаха: „Горе ръцете”. Войници, не стражари. Войници ни задържаха и веднага в участъка. Сега какво да разправям. Там беше най-осезателно, не знам как да го наречем, едно силно преживяване, в смисъл цяла нощ бой съм ял там. Цяла нощ ме биха, защото нали така в тяхното полицейско се чуло, тоз е убил стражарите там. Точно тъй им е предадено и те като се връщат от пост някои, нали те се сменят през цялата нощ. И като се върнат казват: „Де го този дето убил стражара, дайте го”, че започва бой, бой, бой, някой път съм падал така в несвяст, хвърлят вода върху ми да се опомня и на няколко пъти. Дойдат други, връщат се от пост. „Кой бе този, дето уби стражаря?” Бой, бой, страшна работа. И си спомням като на сън най-подир този на когото съм поверен, там един пази, на пост, казва им, не го давам вече, ще го убийте и аз отговорям, не го давам и престана тоя бой.

После като ме изпращаха, те изглежда са влезли направо във връзка със Севлиево. Веднага са разбрали кой е, какъв е, от там са наредили веднага да го пращат, тъй че нищо не са ме разпитвали във Варна, освен да речем през време на боя каквото и аз им признавам, щото те ме питат. Отначало отказвах. „Откъде си”? - „От джин сато” - Черна, по румънския им говоря, бях свикнал да говоря румънски. А пък те много от тях стражари бяха от северна Добруджа. В.К.: Знаеха румънски. С.К.: Знаят румънски и нали така изобличиха ме, като вземат да ме питат, аз казвам, че съм от село Черна и те кажи тогаз онзи, аз не зная. Село Черна зная, ама някой познат не зная. До тук свърши, в смисъл, че от там нататък никой не е посегнал на мене. С тоз бой си изплатих бая грехове така. Множко бой беше и върнаха ме към нашия край пак с онзи приятел същия. Така във влака бяхме заедно, но той ми каза: „Аз, кай, щом се върна, ще избягам, ще драсна”, защото към него не зная какво беше провинението му, като анархист. Не ми е ясно с него как е работата. „Аз, кай ще драсна” и наистина пътувахме до Горна Оряховица, той там вече слезе с един стражар.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×