Jump to content
Ани

16. В затвора в Севлиево

Recommended Posts

16. В ЗАТВОРА В СЕВЛИЕВО

А с другия продължих аз до Габрово, нали има влак от Горна Оряховица до Габрово и от Габрово вече ме закараха в Севлиево двама конни стражари. Ех, на единия малко така... му е домъчняло там, като дойдохме до туй място дето стана убийството и така ме удари веднъж-два пъти с приклада на пушката, не много силно. Както и да е, много малко и като ме доведе в Севлиево като ме предадоха, в затвора отивам, не в участъка. И как да ти кажа, понеже баща ми беше много близък с всичката управа там и нямаше човек да го гледа накриво, доверие, уважение имат всички. Бяха наредили, че вместо да се явя в затвора или в полицията, заведоха ме в кабинета на Околийския началник и там ме посрещна само баща ми. Само баща ми, даже секретаря, който и той там е в същия кабинет да речем или до него, не се показа тъй, аз и не го познавам. Но баща ми е имал някакви съображения сега. Съображенията, в туй главното не се е провинил, но туй главното, че е дал пари. Може би, той ми каза туй. Пита ме де, казал ли съм, от Дебелец бяха пратили човек да му иска пари, това му е провинението. Той като на син така ми е дал, може би не е наказуемо, но пита ме той, дали ли са ми тез пари, казал ли съм на някого това. Аз му казах, не съм казал нищо, да бъде спокоен. След туй да ти кажа, абсолютно нито са ми казала думица, нито са ме погледнали накриво, нито са ме разпитвали даже нещо, думица не са ми задавали. Задоволили се абсолютно с туй, което са написали във Варна. Пък те Варна, понеже нищо не знаят, както политически работи, аз мога да им кажа каквото ще и можех по всякакъв начин нещата да ги претранспонирам. Например, аз знаех, че Христо Кузманов го знае туй, знае, че той е, който извършил така акта. Ами другия кой беше? И тогаз, аз съчиних нещо ли за другия, понеже те иначе щяха да го търсят тоз човек, дали е тук или на друго място ще го търсят, пък и аз наистина не му знаех и името даже. Но казах, абе викам, той беше един руснак от тези, от емигрантите. Обаче не ми е познат. Христо Кузманов къде ще го търсят. Така минах в дознанията, че някакъв си емигрант е бил участник в моето освобождаване и как да ти кажа, стоях в затвора само три месеца.

В.К.: Те вече те осъдиха или беше вече осъден? С.К.: Ще ти кажа. Значи, първото ми стоене, ако е два или три месеца, а да речем, че първото три и второто три - шест месеца. Не първото е по-малко, може би към два месеца е било, второто след като ме заловиха и нали никой вече не ме погледна накриво, нито ме разпитваха, нито ме биха, нито такова, напълно се задоволили с показанието дадено във Варна, щото те заедно с мене изпращат и показанието - туй казва, те другото го знаят. Но имаше и редица хора, които можеха да загазят. Ако ме бяха били в Севлиево, да разнищят работите, щяха сумати хора да загазят покрай мене. Зет ми, който ми помогна и редица още хора са замесени около това, а можеха да загазят и за мен туй беше много радостно, че успя да се запази тайна участието на другите хора в моето освобождаване, за да не пострадат те, де. И нито съм споменал някакви имена, всичко остана така и как да ви кажа, след три месеца ме освободиха, един вид под гаранция.

Сега моето престъпление така по квалификация на наказателния закон е много голямо. То ако се квалифицира като опит за убийство, така е квалифицирано, опит за убийство. Ако съм бил възрастен, може смъртно наказание да има, аз съм бил малолетен тогаз. Ако съм бил малолетен, седемнадесет години май не бях ги навършил още, през октомври щял съм да ги навърша, туй е преди октомври, значи съм седемнадесетата, но не съм ги навършил напълно. А те нали съдебните закони там имат известна процедура за възрастта до 18 години. Не бях ги навършил, когато съм извършил престъплението и така или иначе то е, как да ти кажа, с намесата от една страна на баща ми. А друго нещо е важния фактор. Главният фактор е друг. Аз като се озовах втори път в затвора, вече пред мене всякакви перспективи за революционна дейност, за такива работи някак си стопиха се. Не виждах никакви перспективи вече. Може би е указало известно влияние и боят във Варна, щото той беше голям бой така. Знам, че като бях във влака чувствах така, че не мога да се мръдна. Малко като се мръдна и боли, то като били, били, то насиняло и аз си виках: „Хей, сега върху туй, гнили меса да вземат да ме бият, някак си трябва да изкажа и майчиното си мляко”. Защото то като бият на здраво е друго, но ако вземат да бият на натъртеното, знаеш ли. Аз ме боли само като се мръдна, само ей тъй да кажа ме боли, ако вземат върху туй да ме бият тежко ми и горко. Как са ги били комунистите, тази Цола Драгойчева като разправяше, толкоз я били, че тя не може да мръдне, чак с количка я возели. Как са търпели комунистите, не зная. Но моят бой беше само един бой, един единствен, не са ме бутнали след това. Но въпреки туй през мене така вече се бях отзовал в една духовна безвкусица, не виждам вече. Вече нямахме планове да бягаме, оставих се дето се казва на Провидението. Виждам, че пресече се пътя. А то може би едновременно и едно чувство на душата, че до тогаз е било още даже, както ти казвах, още „синурадзе женерала” аз почувствах туй, че влизам в някаква друга област, че се почувствувах временно в такова едно състояние. Но още живея и затуй дойдох в България до самото ми залавяне, до връщането се туй мислех така: да правим там с онзи другия анархист нападение, няма смисъл, за обиране също. Така за такива работи планове правехме, но после туй вече, след като ме върнаха, вече не виждам смисъл. И тъкмо тогаз, тъкмо тогаз един ден идват.

А пък виж какво бе, интересно, че директора на затвора и той бил окултист - Никифор Коев. Директора на затвора и той един възрастен човек. Много по-възрастно поколение верно и тогаз аз не знаех, но после много късно научих, че той четял окултна литература, че бил познат с нашия брат Стефан Тошев и т.н. И той тогаз, когато втория път съм отишъл в затвора, по-рано кой е бил не го знаех, но тогаз окултист е бил Никифор Коев. Той даже по едно време прави подаръци на вестник „Братство”, пари праща така, беше вече отдавна пенсионер, беше от Търново някъде, от там ни праща, но аз контакт не съм имал, аз не знаех туй нещо, но въпреки, както виждаш доста окултусти се явиха. И прокурора беше окултист, и следователя окултист, и началника на затвора окултист, пък началника на участъка, първия път като бях, беше бивш анархист, та разни идейни хора, по разни високи места. Но сега вече беше чисто земеделско управление. Нямаше вече демократи, нямаше широки, само земеделци държаха властта.

Околийският началник беше един Дафин Стоянов, който беше от едно съседно село, млад човек така, той го караше повече на ергенлък, нали ходеше така, разхождаше се с едно камшиче, се шляпаше така. Хубаво спретнато облечен, може би да е бил и ерген, както и да е, но добродушен човек. И нали той е бил главния фактор така, да нареди да не ме закачат, да не ме бутат и пък секретаря, както ви казвам е в нашия дом на квартира, близък с нашите хора. Абе тоз секретар знаеш ли кой е? Той е баща на големия склуптор в Италия, който се прочу много и на когото бяха възложили да направи паметника на Леонардо да Винчи, разбираш, толкоз склуптури са се състезавали, неговия син израстнал в нашата къща, дето съм израстнал и аз. А Пейков се казва, само че как му беше първото име, възложили му да направи паметник на Леонардо да Винчи, който е на централното летище в Рим. На централното летище в Рим са вдигнали паметник на най-голямата личност на Италия Леонардо да Винчи, този българин я направил - Пейков, син на секретаря. Аз не съм го познавал тогаз, той ще е бил по-малък от мене, не съм го и виждал, щото нали той после като излязъл по-късно, много години след като моя син избяга за Америка, той идва тука Пейков във връзка с някакъв, този самия склуптор, във връзка с някаква постройка, какво беше, нали се състезаваха там за нещо, та тогаз се запознах с него. Туй между другото сега. Значи този секретаря е баща на този големия склуптор, който се прочу в Италия и в целия свят. Сега това са странични неща, но значи казах, след три месеца ме освободиха под гаранция. Под гаранция така ме пуснаха, щото, тогаз в туй време може би един месец след връщането ми и колко не мога точно да определя, идват две жени в затвора. Едната ми е позната, защото е съседка на нашата къща, дето сме сега, бащината къща на баща ми, дето занапред е прехвърлена, щото онази къща баща ми я изоставил, дал я на онзи, значи тяхна там еди-кой си, а другата дали съм я познавал, знам, че е идвала при нас още когато бях анархист.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×