Jump to content
Ани

17. Запознаване с толстоизма

Recommended Posts

17. ЗАПОЗНАВАНЕ С ТОЛСТОИЗМА

И може би сестра ми Пенка така са я разпитвали за мене, защото са я считали, пък може би и донякъде е била малко ясновидка, така да направи контакт с мене, да види каква е причината. Защото, аз изобщо не съм правил лошо впечатление на хората така и за тях е изненадата този път, по който съм тръгнал, така де. И какво е казала не знам, обаче тя е същата, а да, тя е идвала у нас де, ония години и тя е имала контакт с Денка, от Денка е взела окултизма. И тази по-възрастната казва: „Да ти донеса, казва Библията”. Аз така се позамълчах, ама на ума си викам, какъв ти е акъла, викам, Библията да ми носиш, щото аз съм анархист. Библия ще ми даваш на мен. Аз съм чел Бакунин, чел съм Кропоткин, чел съм какво ли не, „Наука и религия”, Библията ще ми носиш, на ума си викам. Иначе външно се държа прилично, щото тя възрастна жена, а другата казва, да ти донеса, казва, нещо от Толстой. Викам: „А, донеси ми”. И сега дали тя помена заглавието не си спомням, обаче донесе ми „Пътят на живота”. Това е едно от капиталните съчинения на Толстой, макар, че фактически то можем да кажем, че 80% да не е и повече, това са мисли на световно известни и най-издигнати духовно хора на човечеството. То сега и като философия, но главно като религиозни такива водачи, основатели, кой не там, почти всички, които са по-велики хора, той е събирал тези най-важни мисли, техни изказвания и го е разделил на глави. В.К.: Да, запознат съм с тази книга.

С.К.: „Пътят на живота” на руски - „Путь жизни”, както и да е, тази книга ми донесе. И аз я приех, нали Толстой за мене беше, нали един голям авторитет, не ще и дума, приех я книгата. И сега той там тъй да се каже не те въвежда направо във вярата, защото и самия той малко е куцал в туй отношение, сега ще се изразя, може да се засегне някой от това в такъв смисъл. Гледай сега в какъв смисъл. Че тогаз, по това време на Толстоя, на Достоевски, материализма е бил такава сила, срещу която абсолютно нищо не е можело да се възрази, против материализма, не е можело. Всеки интелигентен човек, просто епохата на материализма е бил много по-силен от сега, много. Щото сега има възражение, сега са събрали литература, след туй се яви спиритизма, той тогаз беше се явил, обаче Толстой го отрече и го осмя и го отхвърли спиритизма. Та Толстой въпреки верующ, въпреки последовател на Христа, въпреки, че издига Христовото учение над всичко друго човешко, въпреки туй Толстой отрече в Евангелието всичко друго човешко, всичко, което от едно обикновено човешко гледище не може да се приеме, той всички необясними събития, той ги отхвърля. Туй, което се нарича „чудеса” в Евангелието, той ги изхвърля. И той има едно Евангелие със забележки, аз не бях го чел, даже и сега не съм го чел, тук-там.

В.К.: Забележки към 4-те Евангелия. С.К.: Може и така да е, както и да е, и той не можа да приеме тия „чудесата”. Може туй до известен етап на живота си, по-късно той изглежда, преди смъртта си е влязъл в непосредствен контакт с духовния свят и си е променил, но като по-млад, въпреки, че е възприел християнството, тия „чудеса” не е можал да ги възприеме. Материализмът е бил тогаз много по-силен, разбираш ли. Един ум не може да го приеме. Даже и Достоевски на едно място, сега той не го казва от свое име, той го казва от името на един свой герой, но мисля е този от „Братя Карамазови”, Иван ли беше, Димитър ли, казват: „Бога приемам, но света му не приемам”. Значи това е една критика на Бога пак. Приемам Бога, но света му не приемам. Значи Достоевски и той даже, макар че туй може да го отнесем пак по един по-ранен период на Достоевски, щото той после потъва напълно в тая мистична действителност на духовното. И може да се каже, че Толстой може чак в самия край на живота си, когато той има някакъв контакт със сестра си, която била монахиня и имала някакви видения и т.н., тогаз се доближил до духовното. Но както и да е, аз се отклонявам пак, но ще се върна към тази книга, която беше преломна, прага, който ме подготви, не напълно, но подготви ме по един особен начин. А именно: сега нали, той Толстой минава като един голям антимилитарист. Туй за мене сто на сто добре дошло. Против войната, против всички тия работи, против частната собственост, също. Против власта, насилие, против държавата. То е, нали има един толстоев анархизъм, да речем в такъв смисъл. Всички тия работи аз ги приемам пък и всичко изобщо съм приел. Там щото той няма така пунктове, по които да възразявам, но има една специална глава под заглавие „Бог”. Всичко е на глави така, на такива за вярата, за туй, за онуй, за насилието, за държавата, за властта и т.н. Една от главите е „Бог”. И сега той там дава, как да кажа, той дава нещо като преход, като мост за тия хора, които до тогаз са били под абсолютната власт на материализма, който изхожда от името на науката. Който говори един вид, че науката говори, науката го казва туй, така изхождал материализма и щом ти си свършил университет и дори само гимназия, средно образование, то няма къде да се пъхаш, освен да приемеш научния мироглед, което науката казва. Е, много рядко са били хората, които дълбоко в себе си са имали една дълбока вяра, която не може да се разклати. Те са били много малко, но значи такива умове не са могли да оставят. Та сега да се върнем към тази глава „Бог”. В тази глава „Бог”, аз така и по-късно я попреглеждах така и сега не ми прави чак такова впечатление, но за момента в който съм бил, ми е оказала голямо влияние, защото той казва там така. Горе-долу не е буквално, точно, щото после е минало много време. Нали той дава мисли от велики хора, но същевременно накрая на всяка глава той казва и от себе си. Та туй, което от себе си казва, той казва така, с мои думи го казвам, защото буквално не мога: Всичко живо в света се стреми нагоре, стреми се към един идеал, към усъвършенствуване, към нещо по-високо. Това е по закона на еволюцията, да го кажем към по-научно, той не го казва еволюция, но казва, че се стреми към един идеал така, нагоре се движи. Всяко живо същество, каквото и да е, разбира се, на първо място човека и този идеал към който всичко живо се стреми, казва ний общо го наричаме Бог. Туй най-възвишеното, което е далеч, към което всичко се стреми и се движи към него, то е Бог. Значи то е така в известна относителна смисъл. Туй не е тъй, както да речем в една църква биха го обяснили.

И аз си викам: Е, хайде нали и ний се стремим към някакъв идеал, към нещо, хайде да го наречем Бог викам, няма да ни пропадне държавата, така я приех думата Бог. От Толстоя условно някак си. Че идеала към който всичко живо се стреми и който е вложен в Бога туй било България. Хайде, щом трябва, така влезе думата Бог в съзнанието ми, за да не опонирам на Толстоя, за хатър дето се казва, възприех от него думата Бог. И прочетох разбира се от първа до последна страница с най-голямо внимание, не намерих никаква точка да възразявам на Толстоя, с всичко съм съгласен напълно. Щото особено той пък много беше против държавата, много против властта, против насилието, против всички, против частната собственост има специална глава, всичко туй той буквално е на тази тема, все и плюс Бог, само така малко коригирам.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×