Jump to content
Ани

18. Среща с окултизма

Recommended Posts

18. СРЕЩА С ОКУЛТИЗМА

Добре, ама Денка ми донесе, дали още тогава, дали пак дойдоха за втория път де, едновременно, тя ми носи „Безсмъртната любов” от Дук де Помар. И то не туй издание, което аз го издавам два пъти в Севлиево. Аз го издавах в Севлиево обаче съкратено го издавах, но пълно едно издание, голям формат, нещо към 800 страници на български, издадено по времето още на първите стъпки на Учителя в България, преведено от една от първите ученички на Учителя Екатерина д-р Желязкова. Тя е една фигура, която е била една от първите седем, осем или десетина души около Учителя. И е била една издигната жена, много издигната. Тя го е превела от френски изглежда и са го издали макар един грамаден том. Аз после, когато го издавах, аз го съкратих много, едно защото има там някои много продължителни работи, там в сеанси и т.н. и малко е отегчителен, но повече по съображения материални, че нямахме достатъчно средства така, то беше много голяма книга. Главно зарад туй посъкратихме. Сега, както и да е. Тази книга има един предговор, който е много силен. Много силен е тоз предговор и който именно изтъква реалността на духовното и несъстоятелността на материализма. Сега, виж какво да ти кажа, мен сестра Цанка ми е казвала, че Учителя казал, че това Дук де Помар е псевдоним и че тази книга е написана от големия френски астроном Фламарион. Че истински автор на книгата бил Фламарион. А пък Фламарион, че е писал неща подобни, писал е. Аз например имах няколко романа така с подобен характер. „Лумен”, единия е „Лумен”. Другият какъв беше? Два-три романа имаше с такъв характер, в който той описва извънземни светове.

В.К.: Аз съм чел само „Тайнственото”.

С.К.: Но то е съкратено, то е много съкратено. Аз го имам на френски, много по-голямо нещо и такова, та пише там, че е съкратено. То е много старо издание от 1900 г. Те са го издали пак теософите, пак са го издали, но то е много съкратено. Май, че заглавието е „Непознатото, тайнственото”, както са го превели и „Психичните проблеми”. Така е цялото заглавие на френски. Щото аз го имам и мисля, че не се е изгубило досега, защото много книги изчезнаха, ама имам я.

Аз съм доставял книги от Франция преди да почне Втората световна война. Имах възможност, кореспондирах, имах сумати каталози, обаче войната като се обяви се прекъсна, тъй че съм можал само на два пъти да доставя окултна литература от Франция - Париж. Та по това време съм ги доставял тази книга и други. Имах каталози.

В.К.: Четете предговора.

С.К.: А, предговора на това - да, на „Безсмъртната любов”. Този предговор е много силен и така категоричен и аз не мога да си спомня, обаче част от него аз предадох в моето издание, обаче как да ви кажа тука пристъпваме към един много важен момент, може би не самия предговор, но аз нямам думи и не зная как да кажа, как да обясня, защото и за днес за мен е непонятно туй нещо. И за мен, ако река и за мене си не мога да го обясня как е станало, как става, по какъв начин да бъдеш най-така ревностен атеист, разбираш ли.

Аз на майка си проповядвах, исках да я опонирам, че викам, ако има Бог викам, ако имаше Бог, Той ще търпи ли тези несправедливости, тия луди, тия лоши неща, които стават, как можеше, ако имаше Бог, така. Уча майка си, хлапак на 16 години. Бях 15-16 годишен, още съм надъхан и през всичкото време, когато съм избягал от затвора съм мислил, че как ще пиша книги „за и против” вярата, и против религията, и т.н. туй в мене с голяма сила звучи. Обаче как, какво чудо е станало, че таз книга като влезе в ръцете ми, аз тъй да се каже се събуждам една сутрин и за мене всичко е ясно, разбираш. Всичко е ясно, аз като че, нали, тогаз съм живял само 18-19 години да речем най-много, а пък като че ли хиляди години съм знаел тези истини.

В.К.: Да.

С.К.: Всичко туй, което до тогаз е било в мене като убеждения, специално по въпроса от тази на мирогледа, на материалистическия мироглед, всичко туй изчезна тъй някакси. Като че никога не е било, просто се стопило до последното грамче, до последната най-малка следа. И аз, като че ли винаги тия истини в мене са живяли, така оживяват с такава сила и с такава яснота, пълнота и с такава абсолютна убеденост, като че ли аз само с туй съм живял досега. И като че само туй съм учил и знаел, и като че то е в основата на душата ми. Значи тия положения за безсмъртието на човека, за прераждането, за всички тия духовни истини, които окултизмът изнася, за мене е било достатъчно само така едно изречение, да ги прочета така и в едно изречение и в тоз момент аз не мога да обясня какво чудо с мене е станало, за да се събудя аз с абсолютна вяра в тия духовни реалности. И да гледам вече на живота и на човека, и на себе си като на нещо безсмъртно, като на нещо съвсем друго, нещо, което абсолютно е различно и в абсолютно противоречие с материалистическия мироглед, който вече виждам аз, че е било едно заблуждение през което аз съм минал. И просто, като че ли сълзи текат от очите ми при таз светлина, пред този нов свят, който се разкрива пред мене и всичко туй, което по-рано е било, включително и възможностите или приемането на тия методи на хората, които са безверници, като например насилието в какъвто и да е било смисъл. Било във физически, било в духовен и по-специално, най-напред се явява като физическо насилие, туй което е за мен било някакво абсолютно верую. Като съм живял пет години непрекъснато с тази абсолютна над всичко мисъл, че трябва само насилие, трябва кръв да се лей, да се разрушава, за да се достига някакъв велик идеал и човечеството да се освободи от сегашното му състояние, робството там на капитализма и т.н. Обаче само, понеже аз съм тръгнал главно по тая линия на анархистите и то специално на терористите, такава литература ми се падна и по този път мисълта ми тръгна. Туй е било непрекъснатата ми мисъл: насилие, убийства, кръв, терор, да се ликвидира с тоя свят, за да може и да съм добре. И съм бил искрен в себе си и съм смятал, че така е. Няма друг изход. Обаче тука вече от тая точка паралелно с туй, че аз виждам човека съвсем друго нещо, всички такива възможности за мене да приема каквото и да е насилие и да съдействувам на една такава тенденция, чрез насилие да се обновява света, всичко това мигом отпада, то даже не съществува, не ме занимава вече.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×