Jump to content
Ани

19. Пробуждане за духовното

Recommended Posts

19. ПРОБУЖДАНЕ НА ДУХОВНОТО

От съзнанието ми е изчезнало и аз живея вече изведнъж в един съвсем друг свят, съвсем друг свят, в който нали, както казах, нямам думи да обясня как е станало, как става туй нещо, но за забелязване е, че така мисля аз поне, че когато с човека стане един голям преврат духовен, той обикновено изглежда, че такъв е закона. В началото се повдига много високо, защото изглежда, че върху него действуват и други духовни сили, които са невидими за него. И така става един такъв голям преврат, той тъй да се каже духовно заживява в едни много високи полета, които постепенно, постепенно го свалят. После пак той може би, ако го тия духовни сили вече го оставят, за да се изпита на собствените му сили вече, да се изпита докъде той може да устоява постепенно, постепенно човека може да отслабне така, да се яви сам вече със собствени сили да разрешава въпросите на живота, които се явяват. Но туй беше за мене и тогаз и сега същинско чудо е станало с мене, защото не съм имал нужда така логически да ми се доказват нещата, да ми се набиват в главата така системно, просто само като ги прочетох и ги възприех. Не мога да определя мигът кога и как е станало туй в мене, така са възприети. То е все едно както човек, когато не вижда нещо и не знае къде е, тъмнина наоколо му и изведнъж блясва някакво слънце или някаква огромна електрическа лампа и отварят му се очите и вижда всичко около себе си. Вижда самата реалност, вижда какво е. Преди това е бил сляп, сляп е, в тъмнина е. Движи се той на същото място, обаче, какво има около него, каква е действителността около него, той нищо не чувства, нищо не разбира, освен тъмнината, която го обгръща. Туй физически казано и когато блясва тая светлина без доказателства, без това, той вижда цял свят около себе си. Всичко вижда около него, което е било и преди туй около него, обаче той не е можел да го вижда, защото е бил в тъмнина. Та и днес за мене този мироглед е тъмнина. Милиони хора са още в таз тъмнина и сега кога ще излезе, за едного може да е писано по-рано, на други по-късно, на трети в друг живот и т.н. Но туй мое, тъй да се каже проглеждане за реалността в действителността на живота стана там в севлиевския затвор, може би да речем около два месеца или след като бях се завърнал вече и усилено започнах да чета окултна литература.

Тъй сестра Денка Хубанова се казваше, тя постоянно ми носеше книга след книга. Тя имаше всичката литература на теософите, защото започнахме с теософската литература. Как да ти кажа, след тоз роман, нали там продължиха от Ана Безант, от Ледбитер, от каквото имаше издадено на български едно след друго и понеже както казах след три месеца ме освободиха, значи след месец и половина след туй ми занимание тя продължи да идва вкъщи и да ми носи книги, които не съм чел. И аз в един твърде кратък период така, не мога да определя колко точно, обаче прочетох всичко, което на български е издадено в таз насока.

И сега не си спомням докато бях в затвора, донесе ли ми нещо от Учителя или не, може и да ми е донесла така някоя отделна беседа, не цяла серия, обаче аз още не можех да правя разлика, нито да имам така някаква по-ясна представа за Учителя, защото нали тия големи авторитети на теософите като Ана Безант, Ледбитер и други, така за мене ми правеха силно впечатление. И си спомням така един отделен случай как бях ги наредил, как бях ги надписал в едно листче така авторитети от тази област и между тях и Петър Дънов, разбираш ли. Но между тях, като за мене бяха като еднозначни така, като еднозначни, значи, нямах от самото начало така ориентация, тя не ми беше и говорила за Учителя. Но аз чрез нея възприех общо окултизма, на тази основа, на която и теософията е изградена.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×