Jump to content
Ани

20. Среща с книгите на Учителя Дънов

Recommended Posts

20. СРЕЩА С КНИГИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

А с учението на Учителя се срещнах малко по-късно, успях така, щото нали за пръв път като почнах да чета беседи, тя не само материята, но и езика, начина на изложение малко по-друг. Не е този строго, как да кажа, както се е стремила Безант по възможност някак си по-близко до обикновеното човешко знание, този на логическото мислене и на логическата връзка. У Учителя са малко по-друго, логиката у Него е по-дълбока и нещата там са с много по-голяма дълбочина. Обаче Учителя така нали изведнъж не може да се възприеме от едно съзнание по-обикновено, едно съзнание, което не е имало известна подготовка, може би за някои хора и особено за верующи хора и подготвени чрез друга литература ще го приемат веднага така. Но за мене така, аз постепенно преминах към по-ясна представа за учението на Учителя като нещо много по-голямо, много по-силно, много по-всестранно, всеобгръщащо. Това за да се оформи в мене, трябваше да мине известен период, да почна да чета повечко, щото в първите неща, малки отделни беседи, които съм чел наистина ми харесаха, обаче как така аз Го приравнявах с други, даже с някои и съвсем малки авторитети в тази област на окултизма.

В.К.: Спомняте ли си първата книга, която сте прочели, беседа, как се добрахте, кой ви я даде? С.К.: Денка, същата тая сестра, от нея съм вземал всичко аз. От нея съм взел. Малко по-късно се свързах с Колю Нанков, който беше ученик тогаз в Севлиево, ученик беше, свързах се с него, който беше вече влязъл в учението преди мене. Друг един брат Иван Гюзелев и Стефан Гюзелев, там приятели на нашата възраст. Стефан бе малко по-млад и те бяха възприели. Имахме един съсед там в нашата махала, дето най-напред живеехме, Иван Гелинов, пощенски чиновник, който и той беше влязъл в окултизма, като е минал през теософията. Нашият тогавашен ръководител, местен брат Стефан Тошев, който бе един от ранните ученици на Учителя също така, ний даже с него така имахме малко роднинство, пък там в новата къща наблизко живеехме. И както казах той беше тогава съдебен следовател, той беше съдия-следовател, прокурора и той четеше окултна литература. Даже на есперанто идваше, идваше и у нас на гости. Онова, което ми направи впечатление, когато в затвора четох „Сила и живот”, III серия в беседата „Разделено царство”, където Учителят Дънов говори за българския народ и неговата съдба, какво представлява и какво може да даде на света. Ето онова, което ме впечатли:

„В моите очи Бог не е една потреба на света, а една необходимост. Самият живот, самата мисъл и воля са проявление на Бога. Всичко възвишено и благородно у нас е божествено проявление. Вън от това, никакъв Господ не съществува. Някои казват: „Аз искам да видя Бога”. - Ти не може да видиш Бога, докато най-напред не го почувствуваш; не може да видиш плода на ябълката, докато не я посееш.” (с. 52)

„Ще ме питате: „Ами българите къде са?” Българите са в черния дроб, защото са много жлъчни, обичат много земята, и казват: „Житце, житце трябва за нас”. Черният дроб е необходим, но като се увеличи много, настъпват нещастията. И малък като стане, ще бъде лошо. Черният дроб трябва да функционира, за да образува жлъчката. Следователно, ако българите изчезнат, в света ще има запичане, а от това и големи страдания.

Днес всички питат: „Какво ще стане с нас в конференцията?” Господ казва на тези, които сега заседават, да внимават за черния дроб, защото, ако се пукне жлъчката му, всички култури по дяволите ще идат. Другите народи вие ще намерите къде седят. Тъй че не пъшкайте, не се безпокойте, Господ се грижи за черния дроб, той е много необходим, без него не може. Следователно, между вас не трябва да има разделение. Между сърцето и черния дроб има тясна връзка, те много си симпатизират. Сърцето е много чувствително, а черния дроб е по-пасивен, та се обичат. И тъй разрешавам ви въпроса с българите: те, като черен дроб са на мястото си, и жлъчката няма да се пукне. Благодарете, че сте българи и не се безпокойте какво ще стане с вас. Старайте се всички да имате единство в мислите си, без раздвояване, без страх.” (с. 53)

„Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва, коя да властвува, но по-добре ще бъде, всички да се обединят, да свирят всички заедно, като в един оркестър. В дадения момент трябва единство, а не разделение. С това деление българите си пакостят много. Аз не ги обвинявам за това нещо, но обръщам внимание на тях, защото клетките на черния дроб са най-глупави, най-некултурни с неговите клетки, но в тях се съдържат условията на бъдещата култура. Но и между разните черни дробове има голяма разлика. Например между черния дроб на един вол и този на един човек има разлика; между черния дроб на един ангел и на един серафим също има разлика, клетките на неговия дроб мислят като вас. Не мислете, че като сте черен дроб, та сте много културни; но в това състояние, в което се намирате на земята, е много несигурно, защото между вас има много разделения. И вие, българите не знаете на кой Господ да служите: англофили, русофили, германофили, затова се кръстите с много имена. Казвам: обърнете се към Господа и Нему се прекръстете. Той ще ви направи умни, добри, за да може да снесете това яйце и добре да го замътите, защото иначе ще излезе запъртък. Между политиката и религията има тясна връзка. Казвам, че сегашната култура е култура с надпис: „Съединявайте се, обединявайте се”, (с. 54)

„Ако има между вас разделение, вие ще видите само гърба на живота, защото той ще върви в една посока, а вие в друга. Ако има разделяне между вас, вие ще видите само гърба на Бога, гърба на царството, сянката на нещата. Не се делете, а събирайте се по няколко сестри помежду си и привличайте хората при себе си. Сега, аз ви виждам, вие се делите на партии.

Не разделяйте ума от сърцето си, съединявайте се всички мъже и жени; нека всички народи се съединяват в тази бъдеща култура; нека човешкият дух се съедини с Бога, само тогаз ще имаме една възвишена култура, която ще внесе в света мир и радост, които очакваме”, (с. 56)

Разделено царство.

беседа от Учителя, държана на 8 декември 1918 г. -

В: Сила и живот, трета серия. София:

книгоизд. Гужгулов и Котев, 1920, с. 44—56.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×