Jump to content
Ани

38. Първи опит за печатница

Recommended Posts

38. ПЪРВИ ОПИТ ЗА ПЕЧАТНИЦА

С.К.: Сега за печатарството каквото можем още да кажем. Туй беше първата ми книга. Сега аз отивайки в София за Първия Младежки събор -1923 г., моето съзнание беше следното моето съзнание беше това, че аз отивам в София и като се върна, така го формулирах аз, така изразно като думи, като изречение, закопавам се там на баиря и там ще правя комуна, там ще правя печатница. Имахме на високо едно наше място, останало от дядо ми, баща ми пък го откупи от сънаследниците. То беше много високо, то е изровено от пороите, имаше и равничко, това-онова. обаче аз бях спрял вниманието си на него и там ще правя комуна сега. Щото аз като влязох в Братството, може да се каже, че идеята за комунизма, то тук има много да се говори, защото тя чак до последно време така беше жива тази идея и сега е още жива, тъй да се каже, нали след последния ми трети опит, който след 9 септември 1944 г. разтуриха печатницата, през 1947 г. Последният ми опит беше като намесих всички работници им дадохме капитал, притежаваха близо един милион лева самите работници като дялов капитал в предприятието, почти целият им даден от предприятието така, подарен и по-рано и по-рано им давам като участие в печалбите, а те са го задържали, някои си го вземат и си го похарчват. други го задържаха.

Тоз последния опит бе през 1947 г. и до него момент така да се повърна така де, в ранните години на 1923 г. но тази ми идея, че се връщам и закопавам и ще правя ли, какво ще правя, тук ще правя печатница на туй високо място, то със зор се отива там, стръмно, но както и да е, аз още с детски акъл и там ще правя комуна, печатарска комуна, да работи за идеите на Братството, на окултизма, на новото учение. Това ми беше мисълта отивайки за София за Първия Младежки събор - 1923 г. Следната година беше Стамболийски паднал вече. Паднал беше на 9 юни 1923 г. а събора беше на 12 юли, на Петровден, определено за деня на Учителя

Значи един месец след падането на Стамболийски, Първия Младежки събор и идвам аз тука Понеже ти искаш за печатарството специално да говоря, то нали има много да се разправя и преживяването е много голямо. Та за Първия Младежки събор се приготвихме младежката група от Севлиево. Ние тръгнахме тогаз от Севлиево пеш за Габрово аз, Колю Нанков, Иван Гюзелев и една сестра Марийка Стефанова, четири души бяхме. Една сестра и трима братя.

В Габрово преспахме у Борис Николов там в тяхното семейство, макар че аз не съм ги познавал, нито Борис съм познавал Той го нямаше тогава, беше в София, но родителите му бяха там. преспахме там На другия ден през Горна Оряховица до София, пристигнахме за събора. Понеже сега в дадения случай каквото можем да кажем за печатарството, аз и там останах няколко месеца, поработих при брат Бертоли. Понеже той може би е въвел мозаечното производство в България, брат Бертоли.

В.К.: Да, знам го аз брат Бертоли. С.К.: Един брат у когото аз квартирувах като дойдох тука, настаняваха ни по братски квартири, той работеше при него и заедно с него отидохме да чукаме мозайка. Мозайката се чукаше на ръка тогаз. Сега може би е съвсем друго, с машини, но тогава на ръка се трошеше от такива мраморни късове и с дървен чук се трошаха, слагаха се в чувалчета и ни се плащаше така. Право да ти кажа, не ми беше приятно това.

Обаче идеята ми е била винаги за печатарството. И даже и при Учителя ходих тогава на тази тема за да го питам. Но тогава бях млад и не го разбрах. Но на тази тема се сближихме с Влад Пашов. Влад Пашов го видях още в Севлиево, защото той като изключен ученик е идвал в Савлиево. В.К.: Той откъде е? С.К.: От Панагюрище, село, дето е играло голяма роля при Априлското въстание, там това село. Той е от тоя Панагюрския край и ученик на Боян Боев. Те всички така от панагюрския край дойдоха много младежи и момичета същевременно, които са били ученици на Боев. Той е бил учител в Панагюрище, в Панагюрската гимназия. Та не знам сега, къде се запознахме с Владо, обаче с него така сложихме тази идея, аз с него я споделих, щото и той имаше така малко леви настроения, убеждения, близко към революционни така. Ами и той млад човек, може би да е една година по-млад от мене, но горе-долу моя възраст и той държеше на туй, че трябва да се печати и да основем нещо като печатница и да печатим окултна литература.

В.К.: Как ви дойде идеята за вестник „Братство”? С.К.: Исках да кажа нещо. Сега виж какво, понеже преди да почна вестник „Братство”, ние имахме тука една дейност в тая област, докато бях още в София. С Влад Пашов почнахме печатница, аз ми се искаше и туй да минем. Него да минем, че после за вестник „Братство”, идва късно. Аз като казах миналия път, идвайки тук на Младежкия събор, в мене беше мисълта, че след туй се връщам в Севлиево и така или иначе туй смятах, че ми предстои да образувам някаква печатница, отделно от баща си във форма на комуна и както имахме едно място високо, нали там мислех да почна да работя. Добре, ама като отидох в София 1923 г., понеже направих контакт с някои наши хора останах там, върнах се за малко в Севлиево, пак се върнах, почнах да работя по печатниците като работник така по софийски печатници на няколко места съм работил. Най-дълго съм работил в печатницата „Юг", но въпроса е, че ние направихме там контакт преди всичко с Влад Пашов, който също беше в някаква печатница и той беше изучил това словослагателството. Направихме контакт с него, той е от Панагюрище и таз идея, която я имах, тъй да се каже ни обедини двамата с него.

И реализирането на таз идея остана именно за София да се реализират, като така главни инициатори аз бях и с Влад Пашов така де, подехме тази мисъл, да създадем една комуна на братски начала. Като вън от града, като си представяхме така някъде зад Изгрева, така някъде наблизо, за да имаме и земя и печатница да направим и да работим изобщо в тази насока. В идейна насока, какво ще печатаме, какво, що, не сме уточнявали, то нали си идва с времето. С Влад поддържахме таз идея и нали почнахме така практически каквото можем.

Ама отначало се събрахме двамата с него се събрахме в моята квартира, живя той известно време, нали имаше около него и други приятели от Панагюрище. Имаше един Панчо Мечинов, имаше Иван Михайлов, те бяха 4-5 души с Владо, да речем 5-6 души така. И едно от първите неща беше туй: аз казвам как се развиват нещата доколкото ги помня, нали ние бяхме млади хора тогава на 22-23 години.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×