Jump to content
Ани

39. Списание „Еделвайс”

Recommended Posts

39. СПИСАНИЕ „ЕДЕЛВАЙС”

С.К.: Те докато са били в Панагюрище почнали са някакво списание, тия младежи там, сега от него аз видях един брой. Не знам сега един ли е излязъл или повече, но те са били ученици още, ама съвсем млади, под заглавие „Еделвайс". Те там под влиянието на Боян Боев. който е бил техен учител, нали така, вдъхновени от идеите на Братството, на окултизма са почнали туй списание. Аз не си спомням какво беше съдържанието, но знам, че видях един брой така, четох ли го, не си спомням. И направихме едно събрание с тия, те бяха все от Панагюрище всички, както и Влад. Все ученици на Боев, но бяха се прехвърлили сега тука. Кой студент, кой на работа и т.н. както и аз се прехвърлих, както и Влад така сме дошли от провинцията.

И като първи въпрос стана именно, да се продължи това списание „Еделвайс”, тяхно, то като ученическо, то малък формат такъв беше. И така направихме едно събрание, нали да се изкажат всички и какво да се приложи. Аз тогаз във връзка с туй нали предварително имахме тази задача, написах една статия под заглавие „Еделвайс". Аз трябва да донеса едно списание тука, което съм издал в София. Тогаз аз им четох тази статия „Еделвайс", понеже списанието ще се казва „Еделвайс”, но гледам поместил съм я във втория брой на списание „Ново човечество". Трябва да кажа там и това, между другото аз им четох и друго нещо.

Аз понеже тогава работех вече при толстоистите в печатницата, бях много възприел тяхната антимилитаристична идея, защото при тях беше особена сила, при толстоистите туй беше една от главните. Те поддържаха там, проповядваха и много от техните хора се отказваха от военна служба. В техния вестник от всички страни на Европа, пък дори и на света, където те цитираха кой се отказал, откъде и кого гонили и това-онова на тази тема, и аз я бях възприел с голяма сила. Във вдъхновението си аз бях написал нещо така, нито много-голямо, нито много малко, обаче може би да речем ръкописни страници около 30-40, да не са и 50, което носеше заглавие: „Ний няма да бъдем войници!", разбираш ли. Тази тема, аз му сложих заглавие и с един много голям патос и така поддържах от началото до края тази мисъл, че ний войници няма да бъдем, няма да служим, туй от името на нашето младо поколение. Аз говоря от себе си, но смятам, че така, ний войници няма да бъдем. Това е. Това е идеята, която аз възприех повече от толстоистите, отколкото от думите на Учителя или от нашето общество така. Понеже като работех бях в близък контакт с тях, тази идея, тя иде повече от Толстоя. Както и да е тя, и ще спомена, че Айнщайн поддържа тази идея.

Та написах таз работа и им я четох на тия момчета, като смятах пак да влезе в бъдещето списание, обаче срещнах у тях едно въздържане, едно мълчание, изглежда се уплашиха, щото то беше вече във времето на Александър Цанков, когато беше след преврата на 9 юни 1923 г. и нали властта тогаз не беше тъй мека както при земеделците и се поуплашиха тия другарчета наши така и не я възприеха таз идея.

Аз лично така смятах, че човек трябва да бъде абсолютно безстрашен, пред нищо да не се спира, когато трябва да приложи идеите си и затуй издигнах този лозунг, че ний няма да бъдем войници. Сега преди да го чета аз него, понеже бях в Севлиево известно време, четох го там и пред Пампоров. Пампоров беше учител в Севлиево и местния пастир протестантски, те така нищо не възразиха, но почувствувах, че и те така виждат, че това е голямо предизвикателство и че може да предизвикаме реакция от властта. Те не ме критикуваха. Приеха го нали, понеже Пампоров е наш човек, онзи протестантски пастор, буден човек, както и да е. Вторият път го четох на тая група, на „Еделвайс”, но и те останаха хладно така, та предполагам, че хората смятаха така, че влизаме на вълка в устата дето се казва и т.н. Както и да е, не можа да се възприеме идеята да се продължи „Еделвайс”, може би защото аз се изказах, не продължихме „Еделвайс”.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×