Jump to content
Ани

44. Статията „Ново учение” / П.Г.

Recommended Posts

44. СТАТИЯТА „НОВО УЧЕНИЕ” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

НОВО УЧЕНИЕ

Ново човечество. Г. 1, кн. 2-3, май-юни 1925

П.Г.

Увод

С трепет ръката започва да пише редовете, които на човешки език, с човешко разбиране и сили, с човешко несъвършенство, се опитват да говорят за нещо нечовешко, за нещо Божествено. Защото: Новото учение, мислим ний, е Божествената струя, която сега се излива в света и която е дошла да напои и оплоди изжаднялата, изсъхнала пустиня, в която се лута съвременното човечество: да даде живот на нови форми, да реализира на нашия, земния свят това, за което досега се е само мечтало, да направи да разцъвнат в дивна красота цветята на светли идеали, на възвишени стремежи и пориви!

Пишем тъй, както ние разбираме, според малката светлина, която ние имаме, без никаква претенция за непогрешимост, без никакво желание да представим нашето схващане като единствено правилно и единствено походящо за всички.

Иначе е невъзможно, иначе не може и да бъде. Знаем: по най-различен начин действува и по най-различен начин се използува светлината от различните същества. В едни тя събужда мощни пориви към възвишеното, на други е неприятна, че нарушава спокойния им, привичен сън, а трети озлобява, защото отнема условията нужни за спокойното извършване на тъмните им дела. Безсъмнено е, че по същия начин ще бъде възприета и светлината на Новото Учение и по същия начин ще се реагира на нейното въздействие. Вън от това, различните хора, имайки различни характери, различен идеен багаж, различна опитност, ще имат и съответното схващане и ще видят от различни страни, под различно осветление това, което в своята цялост, представлява Новото Учение.

А Новото Учение има по нещо, и то по нещо много хубаво, за всички: за силните духом то има стръмна, скалиста пътека, изискваща безброй усилия, които утоляват техния несдържан порив към висини; за по-слабите то има по-леко бреме и редица методи, чрез които да закрепнат, да заздравят плещите на своя дух и тяло и така да се подготвят за другия, тесния път; за проницателните, за дълбоко разумните то има неизчерпаем извор от мъдрост, има безграничен простор, който се разкрива пред ума и в който са ясно доловими, вплетени в чудна хармония причините, последиците и взаимните връзки между нещата, които съществуват, които са станали, които стават и които ще стават; за по-повърхностните умове, за тези, които се задоволяват с това, което на пръв поглед долавят в себе си и около себе си - то има редица способи, които те да използуват за своите нужди, за това, което ги интересува, има и начини, чрез които да засилват и задълбочават своята мисъл, като по такъв начин все повече и повече разширяват своя хоризонт; за здравите - истински здравите, тялом и духом - то има работа, работа, работа... работа, която е радост, от която човек още по-здрав става и която дава благословени плодове желани и нужни всекиму; за болните то има разумни, естествени методи за лекуване, диктувани от самата природа и водещи направо към целта -пълно физическо и духовно оздравяване на индивида.

В Новото Учение има всичко, т.е. всичко, което по един или друг начин може да способствува за напредъка, както на отделния човек, така и на цялото общество. И всеки ще вземе от него това, което нему е подходящо, него ще забележи най-ясно, него ще усвои и него, може би, ще смята за същност на Новото Учение. Това е напълно естественно: Новото Учение е тъй многостранно, тъй всеобгръщащо, толкова много има в него, че едва ли някой ще може да го обгърне всецяло, еднакво във всичките му подробности и да усвои всичко, без да отдава предпочитание и да обръща повече внимание на нещата, които са по-тясно свързани със самия него... И затова на пишущия е известно, че по същия начин, и той ще даде и неволно ще обърне повече внимание на това, което е най-близко до сърцето му, това, до което неговия разум може да проникне и ще го даде тъй, както позволяват неговите средства т.е. едно копие с по-голяма или по-малка разлика от оригинала, при което за пълна обективност и дума не може да става.

Защото: слаб е човешкия ум, и сам се заплита, и няма сили да се изтръгне из безбройните противоречия, които среща, които сам си създава и с които се бори в тъмната нощ на своето ограничено съзнание.

И ако Духът не говореше, ако душата не прошепваше от време на време своите свещени истини - „суета, суета" би било цялото човешко знание и никаква светлина, никакъв лъч от Истина не бихме могли да открием в това което не би било нищо друго освен - празно умуване на залутани в мрака на своите илюзии хора.

Обаче, не е така, т.е. не винаги е така, защото - сами по себе си безплодни и слаби, човешките умове са се домогвали, те са били посещавани от велики истини, които неочаквано, често без никаква връзка с тяхната анализаторска дейност, са ги озарявали благодарение на интуицията... И странна плетеница, чуден сбор от истини, неистини и полуистини, от заблуждения, съзнателни и полусъзнателни лъжи -представлява цялата работа на човешкия ум от незапомнени дни, та и до днес. Но - като светли бисери, като малки лъчи светлина всред околното тъмно пространство, сияят във вековната човешка работа - истините, малки отблясъци от великата Истина, до които човешкият ум се е домогнал. Истините, които душата е прошепнала, като награда за дълги, непреривни. страстни търсения, в моменти на самовглъбяване, в моменти на смирено вслушване в „тихия глас”, който говори за тия, които имат уши...

И във вдъхновените творби на художниците - в поезия, музика, живопис, склуптура, вплетени в дивните форми на звучни стихове, на проникващи и събуждащи душата звуци, на опияняващи съчетания от краски, в дълбоката мисъл на вглъбени в себе си, интуитивно възприемащи мислители, изследователи, ще се срещнат те, може би много по-често, отколкото в сухата, аналитична мисъл, по-рядко посещавана и по-невъзприемчива в редките откровения на Духа.

Колкото и странно да е това. колкото и обидно да е за самоуверените, пипащи с пръсти и доверяващи се само на своите пет чувства хора на „положителното” - един богат, неизчерпаем извор на мъдрост, една пълна с дълбоки истини област представляват народните и общочовешки митове, легенди, приказки, в чиято тъмна обвивка проницателния взор на този, който има светлина, ще открие истинните отговори на редица въпроси, които още дълго ще бъдат загадки и ще дават простор за най-разнообразни заблуждения на тия, които мислят, че вървят по най-верния „научен” път на търсене истината.

Обаче, истинския, непосредствения източник, от когото най-добре и направо могат да се черпят истините на живота, т.е. да се намират правилните разрешения на въпросите, които ни вълнуват, това е Природата - живата, разумна, съзнателна Природа, в чиято свещена книга е записано всичко, от което човек е успял да откърти само нищожни отломъци и чиито свещени писмена биват разбирани само от ония, които имат светлината, нужна за да се ориентират в нейните лабиринти, т.е. имат знание и методите на изследване - ключовете, с които стъпка по стъпка, могат да проникнат в най-далечните, най-тъмните и най-ревниво пазени нейни светилища.

И от там именно, от тайниците на Живата Природа, в които се покоят нейните истини и закони - изважда Новото Учение всичкия материал, който е употребен за изграждане на неговата величествена сграда за разумен човешки живот. От там се извеждат и многобройните методи за лекуване на тялото и духа, на ума, сърцето и волята, както на отделния индивид, така и на обществото, методите за тяхното пречистване, за освобождаване от злото и за правилното им, всестранно растене. Колко скъпо струват тия методи, какви усилия, какво търпение, който ни ги дава, а нам се пада само сравнително леката задача да ги използваме като същевременно направим себе си годни и достойни за това...

Не е възможно да се говори ясно за Новото Учение в неговите подробности преди да се уясни, поне доколкото това е възможно, същността и значението на Природата в неговата светлина, добита като резултат от дългогодишни, търпеливи изследвания, в които на проницателния разум сътрудничи интуицията, развиването на нови чувства и проникването с тяхна помощ в друг един свят, който ни заобикаля, но който не виждаме и не чуваме.

Какво е природата в своята същност, какво пази, какво крие тя в себе си, какви са нейните закони? - Въпроси, върху които Новото Учение хвърля непозната до сега светлина и с това разкрива безкрайни хоризонти за опитно изследване, разкрива области, които нито са очаквани, нито даже предполагани от хората и в които истината често е по-будна и от най-чудната приказка. Защото - за погледа на окултния изследовател -хората живеят, хората се движат в един огромен „чудно” уреден и „чудно" развиващ се, изпълнен с неизброими загадки свят, когото те не разбират, когото не виждат и когото, по тия причини - отричат. Като същински слепци се движат те опипом из него и само това, което изпипат, с което по необходимост се сблъскат признават за истински съществуващо, и областта на своите пипания - за единствена област на положителното знание.

Обаче, за щастие - не всички са слепи, не всички се движат само в ограничената област на физическия свят. Има и такива, пред чиито взор се разкрива, чиито слух долавя и неща непознати на първите, такива, които проникват дълбоко в тайниците на природата и от там извличат мъдрост, която е способна да осветли целия минал и предстоящ път на човека, да му изясни всичките негови състояния, да му покаже истинските им причини и да отправи неговите крачки по най-верния път към едно по-добро бъдеще. И тая мъдрост, това знание е едно двуостро оръжие, което има страшна сила. Сила, несравнено по-мощна от всички човешки изобретения, сила, чието предназначение е да съгражда, но която може и да руши. Опасно е то, опасно е това знание в ръцете на неопитния, не се дава всекиму и никой път не се поверява на малките деца /каквито за окултния Учител са обикновените хора/, които с него биха направили на себе си и на другите толкова зло, че сами те едва ли биха могли някога да го изправят. И затова - то се притежава само от ония, които са „врели и кипели", както се изразяват, във всяка област на човешкия живот, които са блъскани, чиито коси са развявани от всички земни бури, които са опитали резултатите на всяка дейност и по тия причини, имат критерий, имат мярка, с която да употребяват разумно силите с които разполагат и да поставят всяко нещо на своето място и време...То се дава само на тези, които са преминали през всички необходими изпитания, победили са всички външни и вътрешни пречки, показали са, че са достойни за това, което им се дава и че няма да злоупотребят с него.

Да се опитаме да обясним, какво разбираме ний под думата „Жива Природа”... Хората са навикнали да делят Природата на жива и мъртва, на органична и неорганична. Всъщност, тъй както стои самата действителност, такова разграничение не може да съществува: мъртва природа няма. Няма мъртва материя. Всяко нещо е живо, всяко нещо е одухотворено. А под думите „Жива Природа" ние разбираме не само органичния и неорганичния свят, но и цялата редица принципи и закони, от които е проникнат и направляван в своето развитие този свят, които са легнали в неговата основа и които са живи - защото са представлявани и използвани за общата еволюция от цяла редица разумни същества и защото, сами по себе си, съществуват като нещо самостоятелно, като нещо живо; те са живите сили, които регулират живота на целия космос и обуславят целия му развой в течение на милионогодишни, сменящи се и повтарящи се периоди. Те проникват и се проявяват еднакво, както в цяла една слънчева система, така и в най-малкия атом - в техните сложни, но безкрайно точни и хармонични движения, които по закона на аналогията /един от основните закони в Живота Природа/ са в своята същност еднакви, като се различават само по големината на пространството и продължителността на времето, в които действуват. Тези принципи и закони на Живата Природа са, тъй да са каже, внедрени в организма на цялото човечество, в общочовешката душа и обуславят целия им исторически развой от самото им зараждане, през многобройните форми и прояви, които се променяли последователно в миналото, до сегашните и до тия, в които за в бъдеще ще се прояви и излее техния живот. По същия начин те са вложени и в отделната човешка душа, която е малка клетка от общочовешката, минаваща по аналогичен път... Както в малкото, не кълнило още семенце са вложени като потенциал всички, форми, през които то ще премине израствайки, разцъвтявайки се и давайки своя плод; както в амебата са вложени като възможност на бъдещето всички милиони форми, които стоят над нея по съвършенство - по същия начин, въз основа на същите закони и принципи, са вложени и в човека, като възможности за все по-голямо и по-всестранно усъвършенствуване на формите и състоянията, които днес се заемат от други, по-високо стоящи и отдавна минали по пътя на човека същества. Както в амебата не са развити, диференцирани и усъвършенствувани различните сетива и способности за възприемане и обработване на външни въздействия, както житното зърно, неизрастнало, в отсъствие на хлорофил, не може да усвоява и обработва слънчевата енергия, така и човек, в сегашното си състояние, със сегашните си способности за възприятие не може да долови по-тънките и по-нежни вибрации на дълбоки истини, малка част от които се достига само от интуицията, не може да чуе и види със своите неусъвършенствувани зрение и слух недостъпните за окото и ухото краски и звуци. А това, което днес е невъзможно, въз основа на известни закони за еволюцията, след преминаването на известен път, след известен период от време - ще бъде възможно. Защото Живата Природа никъде не е сложила прегради за усъвършенствуването, както на някои се струва, а на против, на всяко едно същество е дала условия - безкрайността на време и пространство да се развива, минавайки съобразно степента на своето развитие в различни форми - тела. И всичко това регулирано от нейните абсолютно точни закони, които не може да бъдат заобиколени, а действуват съвсем безпристранстно, налагайки на всеки който ги пристъпи своите строги санкции, които чувствуваме като страдания и ограничение на свободата ни.

Всички явления в живота на обществото и отделния човек, приливите и отливите на енергия, условията, в които биват поставяни, по-малката или по-голяма свобода, която им бива дадена, силите и способностите, с които разполагат - това е точно отмерено в Живота Природа от разумни, съзнателни сили, които ни дават толкова, колкото сме заслужили и колкото можем да носим.

И така - Живата Природа се явява като нещо всеобгръщащо, нещо което обема всичко - целокупния живот в своята пълнота, със своите минерали, растения, животни, хора и цяла редица по-висши същества, с всичките техни прояви, със своите многобройни сфери на живот, които се проникват, но от които по-висшите са недостъпни за по-нисшите; със своите слънца и планети, неизброими, далечни, непознати нам мирове, със своите закони и принципи и произтичащи от тях методи за разумна деятелност. И всичко това е неразривно свързано, всички отделни части имат неизбежно, неотразимо влияние помежду си, всичко тук става в едно пълно и постоянно взаимодействие. И най-малките неща са свързани и оказват своето влияние върху всичко и всичко от целия космос оказва своето по-силно или по-слабо в зависимост от разни причини влияние върху отделната част. А всяка една от тия части, както най-дребната, така и огромното слънце, което блести в далечината, както „мъртвата”, както ни се струва частица, така и „най-жизнената” - са проникнати от Божествения живот, който е разлян навсякъде и който съставлява самата същност на всички тия неща. Всичко чувствува, всичко е живо в тая Природа, част от която сме и самите ний. Има едно дълбоко скрито съзнание, което дреме в глъбините и на най-„мъртвата” вещ и което може да се прояви в известни действия, а също и да почувствува и отговори на това, което му се изпраща - омраза или любов.

Вън от това - Природата е дълбоко разумна! Трудно е за нас, обикновените хора, да добием макар и смътна представа за разумността, за целесъобразността, за предвидливостта, за пълната хармония, с които е проникната тя и които регулират всички нейни прояви. Трудно е затова, защото - толкова малка е нашата светлина относно целите, средствата, методите, с които работи тя; толкова малко разбираме нейните настойчиви предупреждения към престъпилите законите й, нейните лекарства и операциите, които тя прави на болните поради това престъпване общества, народи, индивиди; в такъв ужас изпадаме, когато тя ни сложи в своите реторти за да ни пречисти и обнови, тъй се замайваме, когато сложи целия наш живот с неговите мисли, чувства, действия в своите умно направени сита, с които отделя зърното от къклицата, тъй-малко разбираме ний въобще от всичките й действия, че сме наклонни да виждаме навсякъде в тях безмслици, отсъствие на предначертаност, на хармония и целесъобразност.

Нещо повече - по причина на това, че сме изгубили мярката за реално и нереално, за временно и вечно, която би ни научила, че страданията са необходимо условие за раждането на нещо ново, нещо по-добро в нас или вън от нас - ний сме готови по-скоро да я обвиним в жестокост, отколкото да я признаем за нежна майка, която в своята грижливост, проникната от безкористна любов, оставя своите деца сами да добият опитност, да изпитат както сладките, така и горчивите плодове на своята деятелност, за да могат да застанат сами на нозете си. Така, всички страдания, които тя ни изпраща и които констатираме навсякъде в живота, са необходимост за нашето растене и, при това, са следствия от минали наши погрешки.

Природата нищо не дава даром и никого не наказва незаслужено и без това да е необходимо за негово добро, за негова поука. Понякога, като всеки грижлив настойник, тя задържа капитала на своите деца за известно време, но тя знае своите сметки и в края на краищата никому на остава длъжна.

Природата има своята външна и вътрешна страна. Това, което обикновено се нарича „природа", т.е. доловимите от нашите пет чувства форми и прояви, представлява само външното облекло, разноцветната дреха; в която са облечени множество дълбоки и живи идеи, отделни прояви на единичната творческа Идея, която е дала живот на всичко...И пред очите на дълбокия изследовател, пред очите на истинския художник - цялата природа оживява; реките, горите, планините, растенията, животните, слънцата, планетите - всичко това са само символи, свещенни писмена в езика на Живота Природа, които съставляват нейната книга на тайните. Всеки един цветец, представлява нещо живо и при това, е израз, проекция на известна идея, която в своята чистота съществува в Божествения свят - „света на идеите", както го нарича Платон. И затова с всички тия неща ний можем да се свържем; да им дадем да почувствуват нашата любов, да проникнем по-дълбоко в тяхната същност, да почерпим, да извлечем от техните сили.

Пред един такъв поглед - външната страна на Природата, проявена в своите форми, краски и звуци, представлява един храм - величествен, безкраен, недостъпен в своята цялост за човека. Храм, в който се извършват велики мистерии, свещенодействия, които са израз на най-светлото, най-чистото, най-възвишеното, на Божествения живот, който го одухотворява.

Живата Природа, обаче, обгръща всичко: - живота и формата, идеята и нейните прояви, законите и тяхното приложение. Живата Природа - това е проявлението на Бога. Това е сам Бог, слезъл от висините на Абсолютното, за което нищо не знаем, разлял се навсякъде, ограничил се в материята, изразил се в закони и принципи и дал по такъв начин чрез своята велика Жертва живота на милиони същества, на безброй слънца и планети, на непознати системи и вселени... Бог, който е скрит и в най-малката мравинка, и в „бездушния" камък, и в „мъртвия" метал: Бог, който шепне в сладостното полъхване на вечерника, който пее в буйния рев на планинските потоци, който гърми над смутените съвести в несдържаните прояви на физическа или духовна буря; Бог, който ни поздравлява с лъчите на утринното слънце, който ни се усмихва с милионите златни очи на безкрайното звездно небе, който - в зеленината на разцъфтялата се природа, в опияняващата синева на чистото небе ни кани в своите обятия, в които има място за всички... Бог, който въздиша във всяко страдащо, измъчено същество, който се радва и страда заедно с нас, който взема грижи еднакво за всички - без да прави ни най-малка разлика, еднакво любящ, еднакво грижещ се за всичките си деца Баща.

Бог - като подтик, като стремеж, като потенциал - вътре в нас; като регулатор на този стремеж със своите закони и принципи - вън от нас; като цел - далечина, светла, мамяща погледа - далеч пред нас... Бог, като нещо, което обгръща всичко; и отвлечено и конкретно е сила и материя, и закон и санкция, познати или непознати нам - това е нашето схващане за Живата Природа, доколкото сме могли да я разберем от думите на Учителя, в които всеки интересуващ се сам трябва да потърси истината, да провери и сравни с това, което неговите наблюдения му дават и което неговата мисъл му подсказва.

П.Г. [- Пламен Грядющий / Сава Калименов]

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×