Jump to content

46. Защо се създаде печатница в Севлиево?


Recommended Posts

46. ЗАЩО СЕ СЪЗДАДЕ ПЕЧАТНИЦА В СЕВЛИЕВО

С.К.: И аз след туй постепенно се оформи у мене, че няма какво да правя тука, че аз си отивам в Севлиево и там ще работя, на чиста плоскост ще си работя, да няма кой да ме командва. Защото изобщо характера ми е такъв, че не мога да живея под команда, да ти кажа. Аз почти никога не съм служил на държава или на каквото и да е друго такова. Само една година в партийна книжарница бях след като ми национализираха издателството и там ми беше тежко, изобщо не мога да ме командват. Мога да работя, обаче самостоятелно, аз да съм си, аз да се командвам. Както и да е, туй ме много огорчи наистина, но аз с никого не съм имал пререкание. Даже и на Влад не съм направил ни най-малката забележка, когато стана така, че печатницата вместо да я основем като една комуна, стана на „Житно зърно”. А пък „Житно зърно" какво е? То са студенти, които си гледат студенството, Жечо Панайотов, той беше чиновник, той беше касиер, обаче, как да ти кажа. Една работа да расте, аз този закон съм го проверил, той си е естествен закон. Една работа за да расте, да расте работата като жив организъм да бъде, тя непременно тъй да се каже, трябва да се вградиш в нея целия и време, и сили и дух. Виж сега в тези повели, в тези легенди, в тези традиции, например, когато правели мост, има такива легенди да вграждат сянката на някого. Това е външен израз на един велик и естествен природен закон, когато нещо ще създадеш като жив организъм, ти трябва цял да влезеш, не сянката си, но душата си влагаш, разбираш ли, цял се влагаш в туй нещо. За мен така беше естествено, не теоретически, в туй нещо аз цял влизам в него, целия ми живот, всяка мисъл, всичко, цял съм вътре. И така беше действително за мен, така мислех аз, и така тук може да стане тука нещо сто пъти по-голямо отколкото това, което аз направих в Севлиево. В Севлиево сам го направих, но Севлиево е едно селце, тъй да се каже, тука е център, тука нещо много по-голямо можеше да стане, но пресече се таз идея.

В.К.: Искат да командват и при това не разбират. С.К.: А,бе как да ти кажа, те не са от лоши намерения, толкоз тъй са разбирали, че към мене са имали така едно отношение понеже почвам „Ново човечество”, гледат ме малко така, като сектант ли как да кажа, значи сам си, както и да минало се е, но това е една опитност. Обаче действително това нещо не можа да расте, така си остана, до там докъдето го направих аз, продължава четири ли години, пет ли, не си спомням, обаче не мръдна от таз точка, до която го поставих аз. В.К.: „Житно зърно". С.К.: Не за „Житно зърно”, а за печатница да стане. „Житно зърно" то си е башка работа. Но печатницата. Ако аз бях останал, това щеше да бъде един жив организъм, който непрекъснато щеше да расте. Щото аз имах опитност, но не е важно, аз имам идея, жива идея. Туй щеше да расте. Аз като отидох в Севлиево действително това почна на онази почва да се развива и расте, расте, расте до тогаз, докато дойде 23 декември 1947 г., та го национализираха в последната му форма. „Трудова задруга „Братство" - ООД-во с един милион близо лева участие на работниците в предприятието с около 30 души членове, някои от които не участвуваха в производството, но странично бяха внесли пари така, даже и някои мои роднини, аз така бях писал и дялове, както и да е, до тогаз съществува и се разрастна много. И даже са се чудили тука, защото аз почти всеки ден пишех за хартия. Почти всеки ден пиша и се чудят тука в един голям склад на „Ане Радивоев", което беше на ул. „Граф Игнатиев", каква е таз хартия в Севлиево. После тези, които организираха превоз, те имаха бюро за транспорта, транспортно бюро, и те всеки ден хартия, та много хартия.

В.К.: А ти си плащаше. С.К.: А, всичко си плащам веднага. Получи се хартията, на другия ден чек плащам. И веднъж идвам тука при този ръководителя Ане Радивоев: „А, бе какво правите вие тая хартия бе, ядете ли я, какво правите толкоз хартия?" - Печатиме. Не ние печатаме, не само наше и външно. Но по едно време печатихме 4-5 вестника. На Севлиевската Популярна банка един, на Сухиндол, вестник „Сухиндол", „Братство", до тук три, „Фратецо", четири вестника, там един земеделски вестник някакъв, ама не партиен, ами там имаше и земеделско училище, та ръководителят издаваше вестник на учениците, в такъв смисъл пропаганда за агрономи, така де, за земеделско училище не висше, средно такова. То училището беше в село Граница, Севлиевско. Тъй, че до пет вестника сме стигали да печатим, то се иска все хартия и башка ний което печатиме. тъй че стана голяма работа тя. Но законът беше такъв, трябва да влезеш вътре, както е това поверие, че някаква сянка, то е фактически живота си да прелееш в едно дело, тогаз то расте. Това е моя жива опитност, в която никой не може да ме обори и да ми възрази, щото аз го знам по опит. Всяка работа, която съм вложил в нея, тя расте. Щото вътре е животът ти, мисълта ти, всяка. Без тази мисъл, без тази идея да влезеш в работата, и това се отнася за всяко нещо. Една частна да е, търговия, занаят да е. политическа работа и т.н. Един Ленин. Ленин е влязъл цял в движението. За него не е имало тъй да са каже, личния живот е бил нещо съвсем така не съществено, личния му живот. Той всяка негова мисъл, целия му живот е бил в делото там и не само той, но да се спрем на него така. Те са били хиляди така, които са живеели, затова и така идеите се въплощават в живота, реализират се, придобиват живот и сила и се налагат. Та има общ закон.

В.К.: И така Вие се прехвърляте към Севлиево. С.К.: Да, нали то беше 1926 г. Щото 1925 г. бяхме в София, на ул. „Оборище" № 14, бяхме организирали печатницата и до края на годината изкарахме тия броеве на „Ново човечество" и като видях аз, едно, че не се подкрепи списанието. Първата година го подкрепяха, втората година не се явиха абонати, предполагам, че е организирана таз работа, но няма значение и нали понеже ме пресякоха мене в тази идея, да реализирам комуна и самия Влад отпадна кой знае как, така го спечелиха и него, на тяхна страна, тъй да се каже зад гърба ми, аз си казах: Ах какво ще правя тука, аз си отивам в Севлиево, щото аз съм млад човек, аз съм на 25 години, имам енергия и ще се реализирам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...