Jump to content
Ани

57. Молитвата и несбъднатия блян

Recommended Posts

57. МОЛИТВАТА И НЕСБЪДНАТИЯ БЛЯН

В.К.: Идваме до вестник „Братство”, брой 4. Вече той е твой, ти си го правиш. С.К.: Изглежда, че тука не ще се е месил вече Кадиев. В.К.: Разсърдил ли се е Кадиев? С.К.: А, не се е разсърдил, не се е разсърдил. Ето тука в брой 3 вече ний имаме писмо от Швеция. Това чрез есперанто става. В.К.: В брой трети, да. С.К.: Редакцията на есперантската библиотека „Нова Културо”, която издава беседи е получила писмо от Андерс Розенберг- Швеция, от което давам следната извадка: „Познавам добре, а също и харесвам бахаизма, познавам религията на „Оомото”, философската система на индусите". В.К. И т.н. С.К.: „Но нищо не е според моето мнение тъй ясно както учението, доколкото го познавам на нашия Учител Дънов и т.н.” Това вече сведение от чужбина има и понеже има връзка чрез есперанто. В.К.: Прави ми впечатление, че този вече брой 4 на вестник „Братство" е на друга плоскост. С.К.: Посветен е на молитвата, на друга плоскост е. В.К.: Тука можеш да прочетеш малко. С.К.: Ами как да ти кажа, да прочета. Това е моя редакционна статия.

“Този брой е посветен на молитвата, на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование. Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот, своите сили от Него. Божий е живота, който се развива и оживотворява цялата безгранична вселена, Негов е и „нашият” живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или по друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя първоизточник сили, нужни му за творчество във всички области на живота. Тя не е свързана с никакви форми. Последните са човешко изобретение, в своята същност представлява безмълвно сливане на индивида с Всемирния Дух при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид, правейки го проводник на космичната творческа сила”.

В.К.: Да, така. Тука „Молитвата”, това е вероятно. С.К.: Чакай да видим, да разбера. Туй вече аз не съм го писал. Сега, туй не е мое. В.К.: Значи това е брой четвърти. С.К.: „Молитвата", туй откъде ще е? Не зная, може би от Учителя да са някои работи, извадки. А „Молитва и медитация”, туй като, че е мое. Виж инициалите „ПГП”, туй е Пампоров. Туй е от Лулчев. В.К.: „Пътеката на светлината”. С.К.: Туй е от Лулчев. Той там каза уж, че го превежда отнякъде, дава го от английски, а всъщност той го е писал. Лулчев, това знам добре, че е от Лулчев, макар, че пише, че е превод. „За Белите братя”, това, я да видим кой го е писал. Димитър Станев от Троян, ръководител на Братството в Троян. „Писмо от Чехия”, това по есперантска линия. „Вести”, вестник „Братство” в Америка. Писмо от Рашо Рашев от Буенос-Айрес. Това в Аржентина е било. Там бяха основали така, голямо движение имаше в Аржентина.

Вестник „Братство", брой 5. Сега тука, това е посветено на 22 март. В.К.: Това е брой 5. С.К.: Брой пети. Той е по Учителя „Влияние на слънчевата светлина" - Из „Силите на живата природа".

В.К.: Сега тука гледам в брой четвърти, че 9-а серия е сложено под печат. Къде се печаташе то? С.К.: 9-а серия от беседите? Ах, тука в София се печатиха, обаче някой тук, други в провинцията. В.К.: Значи гледам обява за „Житно зърно”. Значи в пети брой четем за „Влиянието на външната енергия", това е по Учителя. С.К.: „Празник на природата”, това е мое. В.К.: „Слънцепоклонението на Бялото Братство” е от Стефан Кадиев. С.К.: И отстрани „Геоцентризъм и хелиоцентризъм”, от кого ли е? Не съм го писал аз. Тука има обявата, че на есперанто са отпечатани вече изданията нашите, които сме почнали от № 1 и тогаз сме достигнали и четвърти. А под печат са сложили, като съдържание „Новото човечество”, „Космичната любов и Мировата обич”.

В.К.: Сега вестник „Братство”, брой 6, „Птичките пеят”. С.К.: Това е мое. В.К.: Това е твое. В.К.: „Етични форми и вегетарианството”, не се знае. С.К.: Интересно, защо не съм сложил аз автора „Възвръщане", това е една моя поема. В.К.: „Жертвоприношение”. С.К.: „Жертвоприношение” от Стела. В.К.: Стела, коя е тая Стела? С.К.: Право да ти кажа, не знам, не мога да си спомня. В.К.: „Душата, която се ражда”. С.К.: Димитър Звездински от Дупница, наш приятел. „Да работим” е от Тодор Чаушев от Дели Осъм, Троянско, той почва вече да ни сътрудничи. „Едно посещение”, абе Стела беше май тази бе, приятелката на Лулчев, Невена Неделчева. В.К.: А, Невена Неделчева. „Не късайте цветята”. С.К.: Чакай сега, да не би пък да е Буча, бе. „Не късайте цветята", е мое. В.К.: „Едно ценно помагало”. С.К. Не си спомням.

В.К. Вестник „Братство”, брой 7. С.К.: „Планината зове” от Пламен. Това е мое. „На гости на Рила” от Стела. Или е Буча Бехар или Невена Неделчева. „Несбъднат блян”, това е на Пламен. Това е моя. След като се ожених и паднах в клопката, видях, че е несбъднат блян и че съм окован в окови. В.К.: Баща ти ли беше причина да се запознаеш и да се ожениш?

С.К.: А, баща ми, тя беше работничка на баща ми, в нашата печатница беше, поне тези работи не ми се разправят, трябва да отворим голяма скоба за тях, да ги оставим. Така или иначе влязох в капана. Тъй си мислех аз, да се оженим, да живеем братски, то какво ти - цял капан. В.К.: Това е „Изгрев” - Т.Ч. С.К.: От Тодор Чаушев. Той все така се подписваше.

Забележка на съставителя:

Предоставяме „Несбъднат блян” на Сава Калименов - Пламен, изповедта му след встъпването му в брак.

За справка виж „Женитбата е клопка” - № 47.

НЕСБЪДНАТ БЛЯН

Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 7, 15.07.1929

На тия, които ще го осъществят.

Ела!...

Морето се пени и с яростен грохот разбиват се буйните морски

вълни.

Ела!...

Земята, небето и ада са дигнали свойте стихии - налитат на нас!

Ела!...

На малкото островче, тук на скалата твърда - опри се на мене!

И нека край нас да бушува морето, разтворило жадна уста;

И нека се плискат в нозе ни вълните кипящи на хорските страсти;

И нека налитат демонските бури със писък и ярост отвсички

страни!

Тук, на скалата, високо, високо нагоре - ний Фар ще издигнем!-

Челото му гордо в надоблачна вие ще се впива,

Свещеният Огън на чиста любов там вечно ще грее,

И в тъмната нощ,

Всред бури и мрак,

По всички страни на земята ще пръска лъчи си!

Ела, и високо издигай, о сестро, свещенното знаме на свята

невинност!

Ела и със чиста ръка ти разпръсквай всред мрака светлите искри

на Божестваната Чистота!

Ела!-

Борба ний велика ще водим!

- Свещенният Бунт на душите за свята свобода!

Великият Бунт, във който ще рухнат веригите адски,

Във който ще Новото Слънце на Чистата Любов да изгрее!

Ела, и виж!

Завесата е вдигната;

На сцената на живия живот,

Всред пламъците адски на развихрените страсти,

Във веригите на ада окована,

Стене и проклина своята съдба Душата!

- Човешката душа! - робиня клета,

Нещастна пленница, попаднала във робство, тук, на грешната

земя!

Ела и чуй гласа й!

Тя говори:

„От небето ида аз!...

И там е мойта Свещена Родина!

Натам и ден и нощ с моя взор отправен:

Единствено от там ще дойде моето освобождение!

Един закон аз имах: Чистота!

И тя е моя Рай небесен,

Но тука влача тежките вериги на плътта,

в които Сатана ме окова!

О, Господи!

Дали ще дойде някога денят на моето освобождение?

Дали ще мога да разкъсам адските вериги на плътта

Дали ще литна пак, отново озарена с радост,

В светлите простори на Божествената Чистота?”

Ела тук, о сестро!

На твърдата скала на Божията Мъдрост,

Всред бесния напор на адските стихии,

Налитащи от вси страни към нас,

Напред!

С меча на Духа,

В сиянието на Божествената Любов озарени,

със знамето на наш’та чистота,

Ний Път към Небето ще проправим!

Ний пътя ще отворим, който води към Изгубения Рай,

И в светлина и блясък озарани, ще вървиме

ний нагоре, последвани от милиони пробудили се веч души!

Пламен

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×