Jump to content

60. Българи, сърби и Македонската организация.


Recommended Posts

60. БЪЛГАРИ, СЪРБИ И МАКЕДОНСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

B.К.: Сега брой 8 на вестник „Братство” - „Това, което България дава на света". С.К.: Това е мое. В.К.: Наистина прави ми впечатление, че ти вече идваш тука до идеята, нали вече след като Стефан Кадиев го няма вече. С.К.: Не, че го няма, аз не съм го изхвърлял, но така стана. В.К.: Идваш до една съвсем друга идея, която надхвърля и пробива границите на България. С.К.: Ами да. В.К.: Това, което България дава на света. Това е много интересно. С.К.: Това учение не е само за България. В.К.: Интересно е, че ти вече схващаш космополитичността на тази идея, хващаш я и вече я даваш.

C.К.: Хайде да повторим думите на Стелан Енгхвим от Швеция, той лично на мене ми е писал този. И лично съм имал кореспонденция с него.

„Струва ми се, че думите на Вашия Учител, макар и тъй прости, съдържат най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време”.

Чакай, аз сега си спомням, защото имаше друг един швед, пък този... Виж какво, този беше в лична кореспонденция с мене, той ми е пращал свои книги с надпис така, свои книги, имам ги и тука на есперанто издадени, негови творби, такова белетристика, разбираш ли, „ком ауто рента”, което значи „към пороя”. Имам няколко книги от него. Писател е той, писател-шведски. Мисля, че „Идеите на Белите братя", „Писма и отговор”, а туй аз съм го писал „Какво се очаква”, това е мое. В.К.: Писмо от Бели Осъм, Троянско. С.К.: Бели Осъм, виж какво, ний от там имаме Тодор Чаушев, тоз е друг някакъв близък до него, който освен него също ни пишеше. Виж това „Воля за мир”.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 9. С.К.: Това е статията, за която македонците така искаха да разберат кой съм и може би, ако е така, да ме накажат. А, говорих за нея. В.К.: Как стои този въпрос тука? С.К.: Сега виж какво, годината 1929. Това е времето, когато след като падна Стамболийски, за смъртта на когото до голяма степен са помогнали и македонците. А те бяха тези, които го обезглавиха от Македонската организация. И тогаз непосредствено след 9 юни 1923 г. македонците се почувстваха като пълни господари тука покрай правителството де, нали, и понеже постоянно пишеха против сърбите, нашите вестници пропагандираха. А като смятам, че ний трябва със сърбите да имаме отношения напълно братски и човешки да създадем, съм написал таз статия в реакция на тях. В.К.: Четем: „Сърбите са наши братя”. С.К.: „Сърбите са наши братя - никакви караници, никакви спорове, кръвопролития в миналото и сега не са в състояние да намерят истинността на този факт. Ние се спираме върху него и върху него искаме да изградим бъдещите си отношения между двата съседни народа. Всичко останало, всичко злонанесено нанесено отпосле върху тази основа, ний искаме да премахнем, да заличим, да забравим завинаги. Ний на всяка цена искаме да запълним бездната зинала между двата народа, която тъй старателно бе изкопана от старото поколение. А затова е нужно „Воля за мир” и ново... Чакай сега, тука ли или на друго място аз обвинявах така българите. Чакай да видим, ей това е, този текст: А затова е нужно разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А, ето що говори тя: „Българите”, виж кавички, обаче то е мое, не е чуждо. „Българите, българския народ начело със своите водачи са много виновни пред своите братя - сърбите; малки и големи началници, подчинени и командващите -те извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека.” Аз имам сведения, после ще ти кажа, че наистина нашите там пари са вземали, изнудвали са, вършели са престъпления. „България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест погазвайки в калта свещеното, братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото те безсъвестно се гавреха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ”. Българи, защо не си посипите главите си с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото тъй постъпихте, тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена на жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото”.

В.К.: Каква беше реакцията? С.К.: Ами виж какво, реакцията беше, че няколко дена след излизане на туй, дойде този, как се казва в полицията тогаз, как беше тоз ръководител, полицейския пристав, още бе съдебен пристав, той е към съда, пък този е полицейския пристав, който беше, непосредствено след околийския началник. Околийския началник, пък той началник така административен от Севлиево. Дойде той един ден и поиска тия вестници и колкото имаше ги взе. Но както казах и тогаз, той пак беше близък на семейството ни, в смисъл на баща ми близък. Той бе голям националист така, с идеята му за национализъм, а той беше от „Народна защита”, така „родна защита”, имаше тогаз, ако знаеш. Ти знаеш ли, националистически организации така шовинистически. Обаче имаше към баща ми едно уважение, защото баща ми когато дойдат празници, той им изпращаше подаръци, за да ги уважи. В.К.: И полицейския пристав идва и обира 15-20 броя. С.К.: Те, каквото намери от броевете. Всъщност гледай какво, по-късното следствие на това е, че поне известно време след туй са пратили от Македонската организация някакви хора в Севлиево и те, разбира се, най-напред влизат в контакт със своите хора, с полицията, с околийския началник и т.н. И идват тука да видят кой е този човек и защо пише тези работи, защото се засягат македонци предимно. А пък държавата така беше общо, как да кажа нали поддържаща тази линия, а специално бе македонската организация, която я вдъхновяваше. И пращат някакви хора, обаче оказва се, че този, който е в тайната пък полиция ръководител, той е пък син на един близък пак на моето семейство. Те бяха едни хора, които бяха нали едно благородно семейство, но този, кой знае как се е подхлъзнал да стане пък таен агент, по-рано още станал, но техен син бе. И той докладва на баща ми, вика така, така, казал му де, че има изпратени хора, македонци така, интересуват се от Савата и това-онова. И те като идват тука нали тез македонци, те нали в полицията отиват. И една вечер баща ми ме предупреждава да не излизам, той онзи Колю се казваше, му казал, че ще дойдат тази вечер да приказват, да извикат така да го търсят. И той казал на баща ми, предупредил го, ще му кажеш на Савата да не излиза, разбираш ли. И туй е станало почти аз без да зная какво и що, щото после разбрах точно подробностите. Обаче изглежда, че тия наши хора и околийския началник, и съдебния и полицейския пристав и този Колю, който пък е от тайната полиция и изобщо са успели така да ги разубедят македонците, ако са имали намерение да ме убиват или нещо такова. И като са изтъкнали, било заради баща ми, било заради туй, че не съм опасен човек и се свърши. Но по-късно пък бяха пратили един техен агент, който ходеше из цялото Братство, пак на македонската организация, който идва при мене, аз го приех като брат, уж щях да му уреждам сказка да държи в читалището, нещо не знам какво, той излезе цял разбойник. Цял разбойник излезе, обаче човека, нали вълкът се придрешва в овчи кожи и де да го знаеш и идва в името на брат. Аз всеки, който е дошъл в името на Братството аз го посрещам с отворени обятия, щото от името на Братството щом иде. Та и тозтака го посрещнах и как вече братски, човешки го приемам, а после се разбира, че той е от македонската организация, но ходи със специална задача между другото. И къде ли не е правил золуми, където е отишъл все золуми е направил и с жени, и пари е вземал, и какво не така. Един така тип изобщо.

В.К.: Веднъж споделихте с мене, че по едно време баща Ви искал да Ви забрани да издавате „Братство". С.К.: Това се отнася до друг брой, не до тоз, аз мислех, че е до тоз, но онзи, който отрекох, писах една статия уводна пак против военния бюджет, разбираш ли, там малко по-надълбоко се почувствали засегнати. И сега няма кой да пише за военния бюджет, сега пишат против американския, а против нашия бюджет не се пише.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...