Jump to content

61. Статията „Воля за мир” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 9, 5.10.1929, с. 1


Recommended Posts

61. СТАТИЯТА „ВОЛЯ ЗА МИР” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

ВОЛЯ ЗА МИР!

Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 9, 5.10.1929, с. 1.

Целият свят тръпне в страшни предчувствия за нещо ужасно, което като черен облак се надига над хоризонта на недалечното бъдеще.

Всички говорят, всички са съгласни, че човечеството има да преживее още едно ужасно изпитание, още една страшна война, незапомнена по размерите на своите кръвопролития и разорения.

Всички говорят за ужасите на бъдещата война, която с помощта на своите непознати досега средства за разрушение, ще обезлюди цели градове и области, ще простре черното крило на смъртта над цялото земно кълбо.

И в това време, когато една такава страшна опасност, твърде добре замаскирана в мъглявината на бъдещето, заплашва да въвлече заедно с другите и нашия народ в кървавото сатанинско хоро на взаимоунищожението; в това време, когато нашия народ, заедно с всички останали, се движи с бързи крачки към пропастта, зинала да ни погълне - мнозина, заемащи важни постове в нашия обществен живот, като журналисти, водители на организации, държавници, си играят с огъня, си играят със съдбата на този народ, който вече достатъчно и предостатъчно е натоварен с дълговете на техните минали безумства; който и без това е тикнат в батака, от гдето още не знае как ще може да излезе.

Всички войнствено-патриотични стремежи на организации, съсловия, партии; всички дълбочко затаени в душите на военолюбците аспирации за реванш, за ново възстържествуване на „българската военна и национална мощ"; всички насъсквания и раздухвания на враждата между нашия и съседни нам народи от който и да било журналист - всичко това е една старателна, макар и до някъде сляпа, несъзнателна подготовка, още един път нашия народ да бъде тласнат в бездната.

Безсъвестни журналисти като че ли не съзнават и като че ли не искат да съзнаят, какво безумие те вършат, какво непоправимо зло причиняват, възбуждайки нашия народ против съседите ни - сърбите, използвайки всеки удобен случай да се нахвърлят върху тях. Като започнем от органите на „родолюбивите организации”, тия на бившите военни, на десните националистически партии и свършим с тъй наречената „жълта преса" - всички те вървят по стария отъпкан път на предизвикателството, на нежеланието за искрено мирно разбирателство. Това е едно традиционно, остаряло разбиране на нещата според което на предизвикателството трябва да отговорим с предизвикателство, на нападките с нападки, на обвиненията с обвинения. И резултатите от него са пред очите на всички! Нима трябва да продължаваме да вървим по същия път? Нима трябва да продължаваме да подклаждаме враждата между двата съседни народа? Нима не можем да имаме друго държане и да намерим друг път за разрешаване на противоречията?

На обучените в караници, спорове и нападки представители на старото разбиране на живота, ние противопоставяме нашето ново разбиране, ние противопоставяме нашата непоколебима воля за мир!

Сърбите са наши братя! - никакви караници, никакви спорове и кръвопролития в миналото и сега не са в състояние да намалят истинността на този факт. Ние се спираме на него и върху него искаме да изградим бъдещите отношения между двата съседни народа. Всичко останало, всичко зло, нанесено отпосле върху тази основа, ние искаме да премахнем, да заличим, да забравим завинаги. Ние на всяка цена искаме да запълним бездната, зинала между двата народа, която тъй старателно бе изкопана от старото поколение. А за това е нужно воля за мир и правилно, ново разбиране на нещата. А воля за мир - това ще рече не само да имаме „желание” за мир, но да хармонираме всичките си постъпки, всичките си думи и дела с това желание и да сме решени на всяка цена и с всички жертви да запазим мира и в мирно и във военно време. Да разбираме правилно нещата - това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим.

А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя:

„Българите, българският народ, начело със своите водачи, са много виновни пред своите братя - сърбите! Малки и големи началници, подчинени и командващи - те извършиха там през войната невоъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека... България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинствуваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство.

И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ?”*

Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото?

Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбите към вас”? Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безрасъдство? Не можете ли да разберете, че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко"? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак?”

Народите са все още като малки деца, та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие.

Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта.

И друг път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или - изплащане, пълно и неминуемо „до последния кодрант”. Божията Правда е неумолима и нищо друго не ще ни спаси: нито „родолюбивите” организации, нито някакво бъдещо възраждане на „българската национална мощ”! Та нима не е ясно, че ние жънем тъкмо това, което сме посели със собствените си ръце и че даже, ако още веднъж успеем да се издигнем и наложим с насилие, пак същия ще бъде крайния резултат?

Българи! Много нещо се иска от вас за да можете да заличите, да измиете греха си, престъплението си пред вашия роден брат. Защото, наистина, голямо е вашето престъпление! Голям е вашия грях! Да не помислите друг път да турите ръка на ножницата си!

И тъй, виждайки, че днешните изпитания, на които е подложен българския народ, са един дял уречен ни от съдбата, с едно пряко следствие от дейността на българите в миналото, ние намираме, че единствения щастлив изход от това положение е: българите, целия български народ да се смири, като признае престъпленията си и сам да ликвидира веднъж завинаги с миналото, като избере и тръгне пръв по пътя на Любовта.

Ако това стане така, ако българите изберат този път за разрешаване на националните противоречия, те ще видят, че вместо тази жертва, която ще направят, те ще получат, в известен смисъл, всичко; те ще добият това, което по друг начин никога не биха достигнали. По пътя на Любовта ще бъде разрешен веднъж за винаги болния въпрос, който тъй дълго измъчва народите и ще настъпи царството на новата ера, ерата на мир, любов и братство между хората и народите.

Но за това трябва да се даде път на новите хора, които носят нови разбирания и могат да приложат нови методи за установяване на правилни отношения между индивиди, класи, съсловия и народи. Старото е изживяло своето време. Ние всички го познаваме, него и неговите плодове и знаем, „че трънката никога не ще роди грозде”!

И тъй, хора на новото време, ставайте от кътищата, в които до сега сте се тулили, явете се в светлината на слънчевия ден пред лицето на народа и го поведете напред към едно по-светло бъдеще!

Забележка на съставителя:

1. Във вестник „Братство”, бр. 9, от 5.10.1929 г. се помества статията „Воля за мир” от Сава Калименов. Тук утвърждава, че сърбите са наши братя. Пише за зверствата, които българите са направили срещу сърбите през Европейската война.

2. Цитирани са думите на Леонид Андреев за българското предателство към братята сърби, за което е споменато в точка 2 - Леонид Андреев. Според Леонид Андреев българите са забили нож в гърба на Сърбия, когато тя едва е устоявала на войските на Австро-унгарската империя. Българските войски тогава нападат Сърбия и забиват нож в гърба на братята сърби.

Този брой се изземва от полицията, понеже националистическите организации са надали вой срещу тази статия на Сава Калименов и дори са искали да го ликвидират, така както това са правили със своите противници и с ония, които са изразявали друго мнение за отношенията между македонци, сърби и българи, което е било различно от тяхното. Така са се борили срещу всички, които не са били съгласни с тях.

----------------------------------------------------------------------------------------

*3абележка на съставителя: Това в от писмото на Леонид Андреев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...