Jump to content
Ани

75.2. Стихотворението „Пастрок” / дядо Благо. - В: Братство, Севлиево. Г.4, бр. 41, 112.1931, с. 3. 257

Recommended Posts

75.2. СТИХОТВОРЕНИЕТО „ПАСТРОК[1]” ОТ ДЯДО БЛАГО[2]

ПАСТРОК

Братство, Севлиево. Г. 4, бр. 41,1.12.1931, с. 3.

На земята нямам татко,
имам пастрок. Той е пръстен,
от червена пръст направен,
и с водица само кръстен.
 
В труд, и пот, и скръб живее,
кървави му са ръцете,
в тъмнината се бълтае,
само спал през вековете.
 
Но отгоре огън иде,
Божи Дух оттук минава,
цял свят с мъдрост обновява,
с огън кръщине кръщава.
 
Всяка плът ще се натлее,
като сребро ще се лъсне,
моят пастрок ще се кръсти,
като пламък ще възкръсне.
 
И тогава с нова радост
още по ще ме обича,
ала не веч „син рождени”,
но „мил брат” ще ме нарича.
Благо

-----------------------------

[1] Пастрок - Бащата на момчето е починал. Майка му се омъжва за друг мъж. Той е втори мъж. Не е същия истински баща на детето. Но той се зове, нарича се с думата „пастрок”. Той е пастрок на момчето

[2] Дядо Благо - псевдоним на писателя Стоян Русев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×