75.2. Стихотворението „Пастрок” / дядо Благо. - В: Братство, Севлиево. Г.4, бр. 41, 112.1931, с. 3. 257

[Ани]

75.2. СТИХОТВОРЕНИЕТО „ПАСТРОК^[1]” ОТ ДЯДО БЛАГО^[2]

ПАСТРОК

Братство, Севлиево. Г. 4, бр. 41,1.12.1931, с. 3.

На земята нямам татко,

имам пастрок. Той е пръстен,

от червена пръст направен,

и с водица само кръстен.

 

В труд, и пот, и скръб живее,

кървави му са ръцете,

в тъмнината се бълтае,

само спал през вековете.

 

Но отгоре огън иде,

Божи Дух оттук минава,

цял свят с мъдрост обновява,

с огън кръщине кръщава.

 

Всяка плът ще се натлее,

като сребро ще се лъсне,

моят пастрок ще се кръсти,

като пламък ще възкръсне.

 

И тогава с нова радост

още по ще ме обича,

ала не веч „син рождени”,

но „мил брат” ще ме нарича.

Благо

-----------------------------

[1] Пастрок - Бащата на момчето е починал. Майка му се омъжва за друг мъж. Той е втори мъж. Не е същия истински баща на детето. Но той се зове, нарича се с думата „пастрок”. Той е пастрок на момчето

[2] Дядо Благо - псевдоним на писателя Стоян Русев