Jump to content
Ани

77. Статията „Белият комунизъм” / Сава Калименов. В: Братство, Севлиево. Г 4, бр. 48, 15.07.1932

Recommended Posts

77. СТАТИЯТА „БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ”

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ

Братство, Севлиево. Г. 4, бр. 48, 15.07.1932, с. 1.

„Всички страдания на човечеството произтичат от стремежа към отделност на неговите членове и групи. Всеки отделен човек, група от хора, съсловие, класа или народ търсят щастие и благоденствие само за себе си, без да вземат под внимание интересите на другите. За да постигнат своите егоистични цели, отделните личности, групи, съсловия, народи минават през труповете на другите такива или пък го подлагат на робство, страдания и унижения.

Обаче егоистичното щастие е невъзможно. Невъзможно е преди всичко затова, защото живота е един, човечеството е едно цяло и болките, страданията на една негова част се отразяват непременно, по един или друг начин, на всички останали негови части. Много се лъжат тия, които се блазнят от идеята да изградят своето щастие и благоденствие върху нещастието и страданията на другите. Историята на хората и народите ни говори ясно, че това щастие и благоденствие са изградени на пясък. Те са илюзорни и ефимерни. Те са като пясъчните кули, които децата правят край морския бряг, за да бъдат пометени само след няколко часа от морските вълни.

Но не е и нужно да проследяваме цялата минала история на човечеството. Достатъчно е да хвърлим един поглед върху настоящето, за да се уверим, колко ясен и категоричен е закона, че егоистичното щастие е невъзможно. Например, кой народ можа да изгради своето щастие и благоденствие върху страданията и нещастията на другите? Можаха ли да сторят това тъй наречените „победители” от световната война? - Днес вече никой не се съмнява, че страданията и тяжестите, стоварени върху гърба на победените народи, се пренесоха и все повече и повече започват да тежат и върху „победителите”. Та що е днешната всеобща криза, под натиска на която се гърчат и победени и победители, и малки и велики народи, ако не прякото действие на горепоменатия закон, който разпределя страданията на човечеството равномерно по всички негови части? Та може ли един орган да страда, без това да се отрази на целия организъм, на всички останали органи? Когато силния съсипва слабия, това не значи ли че той руши своята собствена упора, че той сече клона, на който сам стои?

А днес в живота се пеят дитирамби за „правото на силния", днес всички са уверени, че силата, а не правдата излиза винаги победителка на световната арена. Повърхностно погледнато, това е тъй. Но който наблюдава по-внимателно и има търпението да дочака крайните резултати от бруталните действия на „силните”, той вижда, че става обратното. Та що стана с „непобедимата” мощ на германския кайзеризъм, който искаше да стъпче под краката си цяла Европа, да разпростре хегемонията си над целия свят? Не се ли разсипа като пясъчните кули на децата? Да погледнем по-близко, в нашата малка България - що стана с възтържествувалото насилие на заговорниците от 9 юни? Не се ли сгромолясаха те под тежестта на своите собствени престъпления, носейки на челото си печата на Каина и проклятието на цял народ?

Има Правда в света и нейна е винаги крайната победа на арената на живота! Насилието, неправдата, злото, сами себе си подкопават. Ясен пример за това е и нашата съседка Югославия, която, служейки си с методите на насилието, не само че не можа да постигне своето вътрешно единение, но дойде до точно обратни резултати. Съвсем друго би било, ако се вървеше по пътя на правдата, която носи свобода и равноправие за всички.

Злото само себе си изяжда, само себе си подкопава. Само доброто е истински силно. Само Правдата е вечна. Само любовта може да изгради истински щастлив и разумен живот. Най-после, само истината може да ни донесе свобода!

Ето защо, новият живот, животът в новата, слънчева култура ще бъде изграден върху доброто, върху правдата, върху истината и любовта. Тия принципи са много ясни. В тях и тяхното следване двоумение не трябва да има. Те трябва да бъдат вградени здраво в основите на живота, ако искаме да имаме щастие и благоденствие.

Ний трябва да започнем с приложението на Правдата, защото тя е първата, най-малката стъпка напред, която трябва да направим. А неправдата, която днес царува в живота, е продиктувана от егоизма. Егоизма пък се корени в съзнанието ни за отделност, в илюзията че ние сме нещо съвсем отделно от целокупния живот, от нашите братя и сестри по цялото земно кълбо и от всичките същества във вселената и че следователно, нашите интереси са противоречиви на тяхните. Туй съзнание, което ни кара да мислим, че като отделни същества, ние имаме отделни, противоречиви на другите интереси, е корена на нашия егоизъм, на нашите егоистични постъпки, които имат в основата си неправдата. Следователно, всичко е в съзнанието. То определя нашите чувства, нашите мисли и нашите постъпки. То определя целия наш живот. Досегашното съзнание за отделност, извор на егоизма, е обусловило, е изградило днешния живот, приличен на хаос, живот на постоянни борби и страдания, живот на разрушение и смърт.

За да дойде новия живот на хармонията, на любовта и взаимопомощта, живот на творчество и градеж, нужно е досегашното съзнание за отделност на индивида да бъде заменено със съзнанието за единството на живота, със съзнанието, че ние сме части на един велик организъм - целокупния живот, и като така, имаме общи интереси, обща съдба и общи задачи с всички останали негови съставни части. Новото съзнание за единството на живота, колективното съзнание, както го наричаме ние, ни дава възможност да познаем истината, че щастието е възможно и осъществимо само тогава, когато то е достояние на всички членове на целокупния организъм на живота. Когато жизнените сили в един организъм се съсредоточават в един орган или система от органи, то тия последните се прекомерно развиват за сметка на другите. Така се явяват дисхармонично, едностранчиво развити индивиди, а това е противоестествено и затова наказанието на природата не закъснява да се яви. За да може организма да функционира правилно, за да бъде здрав и силен, в него трябва да има хармония между отделните органи и системи и техните функции. Само тази хармония може да му осигури правилно развитие.

Същото нещо се отнася и до човечеството, взето с неговите народи и класи. И в техния живот и в тяхното развитие трябва да има хармония, за да може да бъде осигурено благоденствието на всички. Новото, колективното съзнание е именно тоя фактор, който ще възстанови правдата, ще възстанови хармонията в развитието и взаимоотношенията на различните народи и класи, съставляващи човечеството.

Днешния обществен строй е продукт на старото съзнание, на егоистичното съзнание за отделеност. Този строй, изграден от човешката неправда, е пълно отрицание на Божествената Правда. Този строй е човешко дело и като такова той може и трябва да бъде променен. Щом той е резултат на човешки грешки и заблуждения, то тия последните трябва да се поправят. Щом той е пречка за правилното развитие на човечеството, то тая пречка трябва да се премахне. Друг е въпроса кой е начина, кой е пътя, по който трябва да бъде направено това: с насилие ли, или доброволно: с войни и революции ли, или с мирна творческа дейност, не отнемаща свободата никому; по пътя на омразата и злото ли, или пък по пътя на доброто и любовта?

Как да променим тоя строй, извор на толкова страдания за човечеството - отвън ли, чрез грубата физическа сила, или отвътре, чрез промяна на съзнанието, чрез методична, мирна, творческа дейност? -Този е най-важния въпрос, който предстои днес за разрешение на всички хора, у които има начатъци от пробуждане на колективното съзнание. А такива хора има вече доста и те постоянно се увеличават, нещо което ще направи неизбежно практическото разрешение на този въпрос по единия или другия начин.

И тъй, как ще отговорим ний на този въпрос, който е, преди всичко, въпрос на тактика? - Ний ще изберем, ний ще предпочетем естествения природосъобразния път за заменянето на днешния обществен строй с нов. Всеки знае, че растежа на новото, особено в неговото начало е един чисто вътрешен процес - процес, който действува отвътре навън, а не обратно. Творческите сили, съдържащи се в зародиша, под благоприятното действие на слънчевите лъчи, започват своята дейност отвътре навън, която се изразява в образуването на новите форми на растението и т.н. По същия начин, творческите сили на отделното човешко съзнание, докоснати от слънчевите лъчи на колективното или космично съзнание, започват да действуват отвътре навън и изграждат новите форми на социалния живот - братските общежития, стопанските колективи, белите комуни. За тия, в които се е пробудило колективното съзнание, не е нужно да вземат в ръцете си държавната власт, та тогава да градят новия обществен строй, тогава да осъществяват комунизма, налагайки го с насилие на всички. Те трябва да започнат със себе си, веднага щом се почувствуват годни за това. Нужно е да се разбере, че за новия строй са нужни нови хора, нужно е ново съзнание, защото те са, които ще създадат новия строй, а не обратно. Група от такива нови хора, в които вече ясно е заговорило колективното съзнание, в които се е пробудила волята за коренно преустройство и обновяване на живота върху основите на правдата, на братството и любовта, група от хора, които са готови на всички жертви / защото новото никога не се ражда без страдания и жертви/ се обединяват върху основите на единомислието и на свободното братско съглашение за реализиране на новия, свободен трудов братски живот! - Ето, това е първата, основната клетка на новото общество, това е зародиша на новия социален строй, това е началото на новия живот, на новата, слънчева култура, за която говорим тук. Това е първата, най-естествена, най-разумна и най-лесно осъществима крачка към реализирането на новия социален строй тъй дълго бленуван, тъй дълго идеализиран от толкова мечтатели на миналото и настоящето.

И наистина, каква нужда имат една група идеалисти, в чиито сърца гори пламъка на любовта и самопожертвуването, които са готови да понесат всички несгоди, лишения и страдания, нужни за осъществяване на идеала им, каква нужда имат те от държавната власт и от богатствата на големите собственици, за да реализират своята мечта за свободен, братски, трудов живот, близко до природата? Не са нужни кой знае какви големи капитали за това, а всеки от участвуващите като даде по малко все ще се получи нещо, което да послужи за основа. Най-важното нещо, най-мощният фактор във всяка стопанска дейност, това е труда, а заедно с него разумността, плана в ръководството на работите и пестеливостта. Като се имат на лице тия качества, не са нужни големи капитали, защото закон е в живота, че голямото израства от малкото и защото, най-после, целта на новите хора, строители на нов обществен строй, не е да трупат капитали, а да осъществят разумния, братски живот, първом за себе си и с това да дадат пример и да подтикнат и другите към същото.

Веднъж примера даден, той е вече семе, което се разсява близо и далеч, и което изниква навсякъде, където намери сгодна почва. Проправи ли се веднъж пътя на новото, то вече започва да тече все по-силно, и по-силно, започва да разширява своето корито, започва да играе доминираща роля и да ръководи живота. Щом опита докаже, че е възможно безболезненото, ненасилствено, мирно преминаване от днешния капиталистически строй на частната собственост към новия обществен строй на свободните комуни, с комунална, обща собственост, то кой може да спре широките народни маси, търсещи в отчаяние изход от тежкото си положение, да тръгнат по този път и така да си осигурят един поносим човешки живот на земята?

Народа днес, по села и градове, не само у нас, но и във всички държави и континенти на света, изнемогват от тежката криза и е готов да направи решителни стъпки и смели действия, за да се освободи от това тежко положение, обаче нему трябва да се даде пример, той трябва да намери достойни водачи.

Новият строй трябва да се осъществи и ще се осъществи. Хаосът, в който се намира днес светът, все повече и повече се забърква и не остава никаква надежда да се оправи. Старото ще загине. Никой и нищо не може да го спаси! То е осъдено на смърт и пред очите ни вече гние и се разсипва.

Важното е: по кой път ще тръгнем към новото, към новия свят, към новия строй, защото два пътя има, и нека се запомни добре, тия два пътя водят към два различни резултата:

Тръгне ли се по пътя на насилието, по пътя на кървавата революция, съпроводена с ужасни разрушения и взаимоизтребления, ще се продължи чрез установяване на „пролетарска" диктатура, също тъй безпощадна и брутална, както и буржоазната, чрез отнемане на елементарните права и свободи на отделната личност, чрез налагане на държавното насилие във всяка област на живота и така ще се достигне до въдворяване на държавния, насилствен, казармен комунизъм, при който свободата на личността ще остане далечен, неосъществен блян.

Тръгне ли се пък по пътя на съзнанието, по пътя на мирните, творчески усилия, бавно, естествено, от долу нагоре, от малкото към голямото, от отделните части към завладяване на цялото, ще се мине по най-разумния и най-естествен път, който ще ни заведе към истински нов, свободен и щастлив живот, към това, което ний наричаме „белия комунизъм”, изграден с помощта на Любовта, Мъдростта и Истината, а не с насилия, кърви и омраза. А, естествено, плодовете на новия живот, на новия строй ще бъдат подобни на това, което се положи в тяхната основа.

Два пътя има, и светът трябва да избере един от тях. Да останем на днешното си положение е невъзможно. Русия вече тръгна по един път, този на насилието и виждаме, че резултатите не са особено добри. За останалите народи, обаче и в частност за нас, българите, все има още време за избор между пътя на насилието и тоя на любовта - пътя на естествения биологически процес на методичното израстване отдолу нагоре, отвътре навън.

Не се ли намерят хора, които да поведат народа по естествения и единствено разумен път, не се ли намерят хора от всички класи и съсловия, годни да вървят в този път и да направят нужните жертви, то тогава народа, бедния, отруден и онеправдан народ ще тръгне по пътя на насилието, за да достигне, след ужаси и разрушения, до резултати, в които отрицателното ще бъде може би много повече, отколкото положителното. Нека заработим смело и енергично всред нашия народ, за да може той да избере и мине по естествения, разумния път към новото, без излишни страдания и жертви и така да се достигне до чисто положителни резултати.

Нека посветим целия си живот, нека отдадем всичките си сили за това велико дело, като не откъсваме никога погледа си от нашия идеал. Там, далеч пред нас, блести новата, слънчева култура, там ни очаква новия, истински свободен, братски и щастлив живот - Царството Божие, осъществено на земята.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×