87. Статията „Основите на братската задруга” / Сава Калименов. В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 85, 25.02.1934, с. 2-3.

[Ани]

87. СТАТИЯТА „ОСНОВИТЕ НА БРАТСКАТА ЗАДРУГА”

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

ОСНОВИТЕ НА БРАТСКАТА ЗАДРУГА

Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 85, 25.02.1934, с. 2-3.

Изграждането на новия свят трябва да започне. То трябва да започне още сега. Още днес. Време за чакане няма. Напротив, опасно е да не закъснеем. Опасно е да не ни преварят тия, които върху основите на неправдата и със средствата на насилието искат да изграждат някакъв „нов” свят.

Времето е дошло. Часът е ударил. Условията са достатъчно назрели. Остава само да се започне. Но как да се започне? С какво да се започне? - ще попитат някои. - С най-малкото, което имаме днес. С две голи ръце дори. Безстрашно, смело трябва да направим решителната стъпка, твърдо решени да се не отклоняваме и да вървим безспирно напред.

Защо ни са големи капитали и богатства? Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали? Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля?

Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план? Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят!

Ако имаме тези трите - ако имаме светъл ум, силна воля и любещо сърце, ние имаме най-великият, най-мощният капитал, ние разполагаме с най-могъщата сила, и затова можем и трябва да започнем.

Да започнем още днес. При условията, при които се намираме. С това, с което сега разполагаме.

„Условията”, които плашат мнозина, с които се оправдават мнозина, не са ли наше дело? Ние ще ги преобразим. Ние ще си създадем нови условия. Такива, каквито ний искаме.

Тогава, защо чакаме?

Човешкият дух стои над условията. Той дава на живота една или друга форма. Той твори условията, такива, каквито ги желае. Ако ние решим, и ако ние се заловим здраво на работа, ние ще си създадем условия такива, каквито ни са нужни.

Да се пробива път на новия живот всред грубите противоречия, предразсъдъци, навици на стария, това е трудна работа. Да бъдеш пионер на светлината всред море от заблуда и невежество, е дело не по силите на всекиго. Не всички са подготвени и предназначени да влязат в челния отряд на фалангата борци, които идват да обновят света.

Затова ние се обръщаме към ония, малцината, които чувствуват в себе си - и не се лъжат в това - достатъчни сили, за да издържат на изпитанията, които непременно ще дойдат. Обръщаме се към тия, които са твърдо решени да вървят и да отидат докрай. Обръщаме се само към тия, които са способни на всички жертви, на всички лишения и усилия, нужни за пробиване на пътя към изграждане на новия братски живот.

Към тях ние се обръщаме и казваме: Братя и сестри, които сте вече готови, започнете!

Време за чакане няма. Часът е ударил. Условия има - вий ги носите в себе си.

Народът чака пример - велик пример, който да се запечати с неотразима сила в неговото съзнание. Той чака нас. Той желае да му бъде посочен на дело, а не само с думи, пътя към новия, по-добър живот. Той иска да види хора искрено предани нему, които не заради власт и облаги, а в името на една велика идея са се обрекли да служат.

Дайте му този пример. Отдайте му своите сили. Посветете му вашия ум и вашето сърце, и с това изпълнете предназначението на живота си.

Трудовата Братска Задруга, като икономическо - духовно обединение на група единомислещи хора, като форма на новия живот, който иде, може да се реализира днес, при тези външни материални условия, при които живеем, при този политико - икономически строй, който днес владее.

Нужни са мъдрост, такт и умение. Нужни са любещи сърца, възпламенени в стремежа към един идеал, нужни са крепки воли. С една дума казано - нужни са хора.

Хора са нужни! И нищо друго. За капитали, за материални условия не става и дума. Тях ги има. Има ги предостатъчно. Дайте ми хора, истински готови и предани хора, и условията от само себе си ще дойдат, условията са осигурени.

Защото, за изграждането на една истинска братска задруга е нужно толкова малко, че всяка група хармонирани и вдъхновени от един идеал хора, може да си го създаде в една година време.

И там е именно мъдростта, там е и силата - да се започне от малкото! Сложете със свещен трепет в душите си неговото начало и не се безпокойте. Колкото и скромно да бъде изпървом, то постоянно ще расте, подхранвано, засилвано от вашата преданост и грижи и ще дойде ден, когато то ще затъмни много „големи” работи, големи предприятия, в които липсва жизнения елемент на новия живот.

А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях. Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни.

Ето защо започвайте от малкото, вървете смело напред и не се безпокойте. - С трезва мисъл, крепка воля и любещо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества.

Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят. Тя трябва да бъде трудова, защото „задруга” за търговия и банкерство, не е братска, а спекулантско и лихварско предприятие. В Братската задруга трябва да се произвежда нещо. То може да бъде и най-незначително и най-маловажно наглед, но то е от съществена важност. И само като с второстепенна дейност, задругата може да се занимава и с търговия, предимно на продукти, произведени от самата нея.

Трудът е първото условие за съществуването на братската задруга и тия, които не могат с радост да работят, не са годни за нейни членове.

В Братската Задруга въпросите не се решават по вишегласие, с избори, при безконечни спорове, в които излиза винаги прав по-красноречивия. В нея има разпределение на функциите, така че всеки да бъде на съответствуващото най-подходно за него място, а общата дейност се направлява от един ръководител, който в случай на нужда, за всяко по-важно решение, се съветва с останалите членове на задругата.

Фалшивата, гнилата страна на демокрацията, чрез която почти винаги изпъкват на първи места най-ловките измамници и спекуланти с народното доверие, е отречена напълно в Братската Задруга. В нея ръководството естествено, като дълг и право едновременно, е в ръцете на тоя, чиято идея и дело е реализирането на задругата. Това не значи, обаче, че в нея царува диктатура, тъй като диктатурата предполага упражняване на насилие, а в братската задруга никакво насилие не се употребява от страна на ръководителя. Тя е едно истинско семейство, в което мястото на бащата се заема от ръководителя. При това, последния предава ръководството на различните отдели в ръцете на лицата, които са най-добре подготвени за това, а той има само общото ръководство.

Фактически, обаче, братската задруга се ръководи от колективния ум на всички нейни членове. И ръководителят е длъжен да се вслушва във всички идеи, които възникват в общата среда и да бъде изразител на това, което е разумно и добро.

/следва в брой 86./