Jump to content
Ани

100. Братският живот в страната и чужбина.

Recommended Posts

БРАТСКИЯТ ЖИВОТ В СТРАНАТА

100. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА

В.К.: Искам да се върнеме към някои други неща, пак към вестник „Братство”. Сега това е брой 96, година шеста. Сега тука пак продължават твоите уводни статии са твои, тука виждам из „Интервю с един Учител", това продължава да се печати, да се превеждат някои неща.

С.К.: „The Tempi Artisan” - „Темпъл артизан”, това пак в Калифорния излизаше там теософски, окултни такива списания. Това са беседите винаги на втора страница от брой 45 те почнаха.

В.К.: Тука виждам „Видимият и невидимите светове" от Макс Хайндл.

Вестник „Братство”, брой 98. Сега тук е „Мисията на славянството”.

С.К.: Сава Калименов, ето тука пише, че е автора.

В.К.: Интересно тази идея, нали, тя е идея на Учителя, но прави ми впечатление, че ти я застъпваш още от първите години и продължаваш да я развиваш.

С.К.: Аз ти казах, че още баща ми ми внуши обич към Русия, към русите изобщо, по-късно тя е потвърдена и с туй, когато се опълчих против, че враждуваме със сърбите и Учителя я прокарва с голяма сила, тъй че тя има големи основи.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 99.

С.К.: „Безграничното”, това е мое пак така.

В.К.: „Министър-председателят за Българо-югославянско сближение”. Ти радуваш за Българо-Югославско движение.

С.К.: Абе, виж какво, смятах, че трябва, да. Ако искаш да знаеш, първите години социалистите в началото са прокарвали, самите социалисти, тесни, широки там, идеята за Югославянска федерация. Те са държали на туй, после са се отказали.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 100. Тука вече имаш сто броя на вестника. Така. А ти участвуваш ли през туй време в „Житно зърно”?

С.К.: В „Житно зърно” нищо не съм печатил. Ми се струвало така, че те тия хора малко като че ли отгоре гледат на мене и като имам къде да се реализирам, да се пласирам, достатъчно е било това за мене. Не съм правил опити. И опити не съм правил така.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 101. Ето тука „Кооперация или задруга?”

С.К.: Тука почва да се кристализира тази идея.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 102, статията продължава.

С.К.: Интересно, защо е това.

В.К.: Това е вече въпроса за задругата.

С.К.: А, това е продължение на същото. Е, то е точно, когато още бяхме въвлечени с тия работи.

В.К.: „Окултизъм и йога”.

С.К.: А, това е връзката с д-р Асеев вече този, който на Агни йога, който пропагандира идеите й, от когото получих връзка и ми пращаше книги на руски език и списанието си, от Югославия беше.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 103. Виждам един списък на всички неща, които са при тебе.

С.К.: Да, които можем да продаваме, нали. защото ние почнахме вече, много книги се събират при нас и от толстоисти и от други издателства като книжарница.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 106. Сега тука „Великата битка”.

С.К.: Тази статия е от Нина Рудникова, туй съм го взел от „Окултизъм и йога", от туй списание съм го взел, тя е пак към тези „Агни йога".

В.К. Тука продължаваш да даваш от „Тайните на живота и смъртта" от Макс Хайндл. Той какъв е?

С.К.: Той е ръководител на розенкройцерите, окултно движение в центъра им в Калифорния.

В.К.: Поначало ти си ги превеждал нали?

С.К.: Аз съм ги превеждал.

В.К.: Вестник,.Братство”, брой 108, „Съзнателно и самовъзпитание".

С.К.: Това е от Влад Пашов. А „Съновидение".

В.К.: На Олга Славчева. Тука виждам, че вестник „Братство” в тези броеве тук 121, 122, 123, 124, доста статии има за „Агни йога”. В онзи момент и в онзи период не си знаел за мнението на Учителя за „Агни йога".

С.К.: Тука е д-р Асеев.

В.К.: Александър Асеев.

С.К.: Той е, който сложи връзка между мен и тях.

В.К.: Но в онзи период не си знаел становището на Учителя.

С.К.: Не съм знаел и не съм така.

В.К.: Тук във вестник „Братство", брой 125 има за Пакта на Рьорих.

С.К.: То пак от там съм го взел аз, от неговото списание.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 126, „Химни на слънцето”. Коя е тая Нина Рудникова?

С.К.: Виж какво, тя е също така от неговото списание, от него съм взел туй стихотворение, тя е една от тяхните така подържници, де. То е хубаво стихотворението, много е хубаво, сега не може...

В.К.: Гледам във вестник „Братство”, брой 127 от Олга Славчева има доста неща.

С.К.: Ами тя понеже пращаше редовно, аз обикновено рядко съм пропускал някои, каквото прати, печатам така пълня вестника, та на тази основа има и някои неща, които не са напълно издържани.

В.К.: Как се казва това?

С.К.: Аврора или Аурора, то е на есперанто така.

В.К.: Тя откъде беше?

С.К.: От Сливен беше. Тя почина. Тя понеже е есперантистка. Аз й напечатих и една книжка на нея „Вечната поема”.

В.К.: Как се казваше тази, спомняш ли си?

С.К.: Абе излезе ми из ума.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 132. Тука на Олга Славчева има още неща. Тука вече виждам, че за пръв път има вече и снимка. Ти имаше вече печат. Те ти изпращаха.

С.К.: Те ми изпращаха. Аз имах връзка с цинкографиите и им изпращам цинкографията клишета да ми направят и да, ето и Учителя е тука.

В.К.: Ето виждам вече, че има и „Идеите на Всемирното Бяло Братство в чужбина", „Към читателите”. Тука виждам вече от брой 132 започва „Белият лотос”.

С.К.: Цялата книга съм я превел от Мобел Колина, но така в подлистници, излиза от брой 132 до 163 в 29 подлистници.

В.К.: И ти вече я пускаш.

С.К.: Тя е окултна така, с окултно съдържание.

В.К.: Да, ето рисунка. Да, виждам тук участвува Цветана Симеонова. Тя ти изпращаше тези скици, така ли?

С.К.: Ами сигур тя ги е изпращала.

В.К.: „Белият лотос” продължава в брой 136 виждам скица на заглавната страница.

С.К.: Т.е. в самата книга го е имало в оригинала и аз от там съм го взел.

В.К.: Добре. Прави впечатление, че се увеличават статиите на Учителя.

С.К.: Е, да от текущите беседи, не стари, но Влад ми ги пращаше.

В.К.: Сега тука виждам снимка от лагер в Рила във вестник „Братство”, брой 139. Кои години ходи ти на лагер?

С.К.: Аз съм ходил доста пъти, но не мога да уточня точно кои години съм ходил. Помня само туй, че последната година, когато е имало най-много хора от много страни и най-хубаво е било, 1939 г. ще е било, аз, кой знае защо, не съм можал да отида. Не съм отишъл и не съм могъл тоз контакт да имам с тия чужденци, но преди туй с някои от тях, особено с тия от Рига съм имал контакт.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 140. „125 години от смъртта на Лев Толстой”. В брой 141 има също статии за него. Тука във връзка с Толстой. Прави впечатление, че на Учителя беседите се увеличават във вестник „Братство”, брой 143. Тука виждам „Чешмата на Тополица”.

С.К.: „Чешмата на Тополица”, туй е от Боян Боев.

В.К.: „Чешмата на Тополица” продължава във вестник ,,Братство", брой 144. „Кой и кога освободи българския народ?”

С.К.: Туй кой ще го е написал, бе?

В.К.: Тая е много интересна работа. Завършва така: „Българският дух освободи народа ни, когато Той се пробуди”.

С.К.: Чакай сега, това е 1935 г.

В.К.: Туй може да е твое.

С.К.: Не, не е мое. Щом има туй „М. Обикновено аз пишех уводните статии. Моята заслуга е туй, че съм го сложил за уводно, в такъв смисъл. Значи харесал съм го, щом съм го сложил. Вестник „Братство”. Тук виждам снимка в брой 148, един общ обед на Витоша, седнали в кръг. Ти като си идвал тука си се качвал и нататък?

С.К.: Разбира се. Когато е имало екскурзия обща, тогаз съм бил.

В.К.: Тука е снимка от Витоша в брой 150.

С.К.: Величко Недев, от него има доста стихове, този текст е от него.

В.К.: Този вестник „Братство", в брой 154 възрастните сестри, които са се качили горе 1931 г. на Мусала и Рилските езера [Интересен е подписът под тази снимка за сестра Попова]. Интересно е, че вече Словото на Учителя е доста голямо.

С.К.: Виж какво, той, брат Влад пращаше доста обемисто, но аз според възможностите посъкращавах малко така от туй, което ми пращаше и печатех, иначе, ако съм поместил цялото, щеше непременно да заеме целите две страници и повече може би.

В.К.: Вестник „Братство", брой 156. Коя е тая П. Петрова?

С.К.: О-о, не помня, забравил съм.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 157. Тука има „Прераждане и карма” и „За прераждането на човешката душа и за възмездието" от зъболекар Стоицев. Той вече пращаше.

С.К.: Почина, почина той.

В.К. Можеш ли да си спомниш нещо за него?

С.К.: Мога да кажа, че аз му отпечатих една книга под заглавие ... за храненето беше то. [Виж „Изгревът”, том XXIII, с. 49-60 и с. 50].

В.К.: Вестник „Братство”, брой 159. Тука имаме от Олга Славчева „Ураган". Какво ще ми разкажеш за Олга Славчева? Понеже имаме вече много стихове.

С.К.: Аз съм помествал почти всичко което тя ми е пращала, ама така нещо особено да кажа, не зная. Защото иначе личен контакт не съм имал много, докато бях в София, тука те много хора с кого най-напред да контактуваш. Туй мисля, че ти ми го беше казал, че баща й бил Славков там един от Ботевите честници. Тя беше един енергичен, влиятелен, активен човек така, външните им прояви, но така нещо подробно не бих особено нещо могъл да кажа.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 167. Чужденец се запознал с Братството и пише едно писмо там до всички братя и сестри в България. Подписал се е, че е от Белгия.

С.К.: Белгиец обаче идвал е тука, запознал се е с Братството и пише така едно писмо.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 170, „Грижа от другия свят” от Benit-ta.

С.К.: По истинска случка е писано. Това е от Невена Неделчева. Неин псевдоним.

В.К.: Любомир Лулчев от този брой започва статии „Изучаване на човешкия характер”.

С.К.: Те продължават и в брой 171, 172, 173, 174 175, 176 и 180.

В.К.: Сега тука продължават тези статии в брой 172, „Изучаване на човешкия характер”.

С.К.: От Иван Антонов има статия, този който е направил първия контакт с оня от Централния затвор със Стоил Стефанов.

В.К.: Кой е тоя Светослав от брой 173, „Основи на възпитанието ?

С.К.: Не мога да ти кажа.

В.К.: За Димитринка Антонова, какво ще ми кажете за нея?

Вестник „Братство”, брой 174.

С.К.: Ще кажа туй, че между нашите поети аз така поставям нея на първо място, щото така някак си съм видял по-задълбочени нейните стихове.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 175. Сега тука пак има „Предназначението на славяните".

С.К.: От Иван Антонов е това нещо.

B.К.: От Иван Антонов. Тука има от Сава Калименов „Най-важното".

С.К.: По повод на една статия.

В.К.: Тука продължава - разкази от Дядо Благо и стихове от Д. Антонова.

С.К.: Димитринка Антонова, да. Този Пампоров от полски е превел.

В.К.: Какво той е превел?

С.К.: „Отче наш” от Август Тйежковски. Това е една много голяма книга, той е извадил същината, есенцията. Аз съм я издал. Има съобщения за нея в брой 196, 199.

В.К.: Искам да питам нещо друго. Понеже виждам, че тука във „Братство” има нали реклама и съобщение за книги на Учителя. Не е ли правен опит във твоето книгоиздателство да печати беседи?

С.К.: В туй отношение наистина аз така малко бих, може би е трябвало да направя, обаче не съм направил може да се каже нищо, освен туй, което на есперанто сме печатили, книги, пък и вестник „Фратецо” и спомням си, че не по моя инициатива, а по инициатива на сестра Паша, тя ми прати тогава да напечатаме „Високият идеал”. Само това съм печатил отделно, а иначе както виждаш във вестника, във всеки брой съм отпечатвал резюмета от беседи на Учителя и вече съм поддържал така.

В.К.: Тази „Мисията на Богомилството” във връзка с „Мисията на Славянството” от брат Боев.

С.К.: Отпечатана е в гр. Казанлък на Камбуров.

C.К.: На Боев аз печатих „Наука за дишането”

В.К.: Ти просто не си имал идеята да печатиш Словото на Учителя или не си се сетил?

С.К.: Не съм се сетил просто така да им предлагам. После, виж какво, то има и известно неудобство, понеже тия неща минават не само пред една, може и повече корекции. А за да се печатат беседи, когато се печатат в провинцията, Паша е отивала там през време на печатането да коригира, защото едно изпращане до София и връщане обратно е сума време.

В.К.: Вестник „Братство" в брой 195 виждам, че си публикувал и една песен на Учителя „Мога да кажа”.

С.К.: Та не че не съм искал, но просто идея не ми е дошла и наистина то би било свързано да се напечати нещо от беседите на Учителя, непременно трябва да дойде човек, който да коригира така, да преглежда, защото тъй не може да се печати.

В.К.: Сега тука има съобщение за „Лица и души”.

С.К.: От Георги Радев, а не, не съм я печатил аз.

В.К.: Ето вестник „Братство", брой 197 от Буча Бехар разказ.

Вестник „Братство”, брой 200 от Ст. Тошев „Същинският живот”.

С.К.: Отдавна беше печатано. Това са извадки от него.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 201 „Богомилството възкръсва”.

С.К.: Това е, аз имах едно пътуване до южна България и тогаз като посетих Айтос, написах тази статия. Тя е тука отпечатана.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 206, има една френологическа карта.

С.К.: Обаче той по-късно, ние закупихме това количество, което беше останало и беше при нас така.

В.К.: По идея на Учителя или как?

С.К.: Не, това е принцип на френологията, не е непосредствено от Учителя. Една книга по френология, която е преведена и още по времето на Учителя издадена от Димитър Голов.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×