Jump to content
Ани

107. Статията „Спомен от миналото”, Дочо Т. Станев / Стихотворения, Димитрина Антонова

Recommended Posts

107. СПОМЕНИ ОТ МИНАЛОТО

В.К.: Вестник „Братство”, брой 223 е отново посветен на есперанто и Заменхоф. За мен сега това не значи нищо. С.К.: Идеята на общия, международен език е идея за побратимяване на народите. Тази идея беше идеята на много духовни движения. Наши приятели на Братството кореспондираха от цял свят. Пращаха на есперанто преводи на Словото на Учителя. Имаше тогава успех. В.К.: За мен това е отминала епоха. С.К.: Сега да. Но тогава епохата се движеше и ние бяхме в нея. В.К.: Кой е тоз Дочо Станев? „Спомен от миналото”. С.К.: Това един севлиевец. От Севлиево, човек много по-възрастен от мен, който е иначе възрастен и уж от прости хора, но буден, много буден и знаеше много добре есперанто. Абаджия беше, неговото дюкянче беше сборник на будни младежи, есперантисти, вегетарианци ивъзрастни даже, щото той с всички можеше да общува. Много буден човек така. Стар, обаче буден човек.

СТАТИЯТА

„СПОМЕН ОТ МИНАЛОТО”

ОТ ДОЧО СТАНЕВ

СПОМЕН ОТ МИНАЛОТО

Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 223, 17.07.1938, с. 3.

Годината 1901 е една от хубавите дати в моя работнически живот. Когато бях калфа трети хак, случайно ми попадна учебникът „Есперанто в десет урока”. За какво ми е този учебник, и как ще изучавам това „Есперанто”? - съвсем не ми идеше на ума. Но, все пак, като се прибрах в стаята при моите още трима съкалфи, аз започнах да шия и от любопитство отворих малкото учебниче. Азбуката ми беше непозната, но аз впивах поглед и в продължение на два дни се запознах с нея и научих думите avo и patro. Чакай сега, като изучавам този език, с кого ще разговарям и с кого ще си пиша, като не познавам нито един „есперант”? От малкото разочарование, което настъпваше, аз скривах учебника, за да го разтворя наново след един два часа и така шиейки, аз продължавах да изучавам речничетата, които бяха нагодени при всеки урок, а в празничните дни аз образувах фрази, които изговарях гласно, а това предизвикваше смях между моите другари, защото съм говорил непонятни за тях думи и съм се разговарял сам със себе си като луд. Но...аз упорито изучавах думите, обръщах внимание как са употребявани правилата и така, най-после успях да изуча целия учебник наизуст, от кора до кора, и знаех коя дума къде се намира.

Тук му е мястото да спомена едно име, което е тясно свързано с моето говоримо изучаване на есперанто, това е Ив. Коев Новхристов - мой съгражданин, който сам, негде другаде, изучавал езика; срещнахме се и от първия ден започнахме да говорим и по такъв начин станах есперантист. В 1905 г. се абонирах за списанието „Espero Pacifista”, 60 ст. излизащо в Париж. В това списание се публикуваха имената на всички абонати, също и моето име беше поместено. В началото на идната година получих писмо на E-to и откъде мислите? - от Австралия. Ето една радост, която не можеше да се опише: три нощи не можах да спя. Аз, абаджийчето, да получа картичка на чужд език и то от тъй далечна страна. Картичката беше илюстрована с жена възседнала бизон. Разбира се, че и аз отговорих с илюстрована картичка, с изглед из нашия Балкан. След това време извадих адреси от същото списание и започнах да кореспондирам с целия свят.

На 6-7 август 1907 г. стана първия български есперантски конгрес, организиран от търновската есперантска група „Лумо" в гр. В. Търново. Конгресът беше посетен от 25 души, между които и високоуважаемият о.з. полковник Силвестриев, тогава поручик. От Севлиево присъствувахме Ив. Коев Новхристов, Хр. Златев и моята скромна личност. По такъв начин почна да расте и се развива есперантското движение, за да се дойде до днешното положение 25 юбилеен конгрес на българските есперантисти в гр. Севлиево.

Дочо Т. Станев

В.К. Тука във вестник „Братство”, брой 224 виждам за „Безсмъртната любов" се набират абонати. Окултен роман от Дук де Попар. По нататък има вегетариански рецепти. Ами, те за готвене ли са? С.К.: Те, Борис Биров ги е пращал.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 226. Тука вече за Рила има снимки, статии за братския живот. „Рила, която проговори” от Орионо - Стефан Кадиев. Тука има вече повече снимки. С.К.: „Летният лагер на Всемирното Братство”, както и статия за Рила. Това е за 1938 г. Това е от мен.

Ето и две стихотворения от Рила на Димитрина Антонова.

СТИХОТВОРЕНИЯ

ОТ ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 226, 16.10.1938

ПОЗДРАВ ОТ ПЛАНИНАТА

Щом се спуснеш ти надолу, спри се, ветре, край града
и кажи на мойта майка, че безкрайно съм добре,
че свободно аз живея по високи върхове
и от камъни и слънце своя чуден дом градя.
 
Спри се, ветре, и кажи й, че живот намерих нов,
че сърцето ми е младо и трепти в една любов
неизказано красива, лъчезарна кат зора,
и гореща като слънце, твърда като канара.
 
О, кажи й, ветре буен, че съм влюбена във върха,
че обичам аз водите и прозрачните мъгли,
и лъчите, и звездите, тишината и ека,
и цветята и тревата, и гранитните скали.
 
Вечер песен ме приспива, а ме буди вечността.
Ставам рано и поемам аз нагоре към върха
и на слънце изгрев светъл, аз запявам песента,
или тласкана от буря в мен запява пак духа.
 
Денем чудни дни прекарвам по скали и езера,
по поляни неогледни и изпъстрени с цветя,
и се радвам, че живея, че съм в свят един велик,
вечността где преживявам само в миг, о, дивен миг!

Д. Антонова

ЕЛАТЕ НА РИЛА

Елате на Рила, в копнеж закопнели,
в копнеж закопнели по новия свят.
Край нашия огън ще чуете песни,
край нашия огън се мъки топят.
 
Ще гледате сутрин как слънцето мощно
изгрява, събужда и топло се смей.
Водата прозрачна как бяга надолу
и чисти, и мие, и радостно пей.
 
Елате на Рила, без страх изкачете
високите чуки на волни орли.
Оттам да запейте и нашата песен,
далеч да се пръснат сгъстени мъгли.
 
Елате на Рила, над вас ще проблесне
лазурен и светещ небесния свод.
От чистия извор вода вий ще пийте,
от вечния извор за вечен живот.

Д. Антонова

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×