Jump to content

115. Статията „За невежеството на учения”, отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков срещу Учителя Дънов / Сава Калименов.


Recommended Posts

115. НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ И ОТРИЧАНЕТО НА БОГА

В.К.: Тука виждам съобщение „Песни от Учителя”. Ти не си ги издавал. С.К.: А не, не. Рекламирам. В.К.: „История на изкуството" от Николай Райнов. С.К.: Да, това са от том III до том XI, а те са май 12 тома, може онзи да не е бил излязъл още, последния том.

В.К.: Вестник „Братство", брой 245, „Сфера на Урана" на Георги Радев.

Вестник „Братство", брой 249. И като касиер-счетоводител дойде Елвелюри, 1939 г. С.К.: Да.

В.К.: Брой 250, негови стихове. С.К.: Когато образувахме Трудова задруга „Братство" в Севлиево, той дойде там със семейството си да завежда така писмената работа. Седя известно време и напусна така. В.К.: Тука виждам едно-две стихотворения. С.К.: Да, той е дал това, преди това още е давал стихотворения, пък аз на никого не съм отказвал, кой каквото е пращал, слагал съм, което търпи критика поне донякъде. Може нали, да не е съвсем слабо, но го слагам в „Братство".

В.К.: Тука виждам вестник „Братство”, брой 257, „Пролетно утро на белия връх” - „Г.К.” С.К.: Да, това ми го искаха някои. В.К.: Как се казваше Георги? С.К.: Казанджиев, той почина, и той. Той бил първоначално при толстоистите, после така оценил Учителя .станал пак.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 263. С.К.: А, тоз пък Кирил Чолаков, който изкарваше Учителя, както и всички други гении ги правеше все за такива, за ненормални така, за което написах „Невежеството на учения”.

B.К.: Вестник „Братство”, брой 263. С.К.: Той е продължение от другия. В едно списание беше написана някаква статия, то и Учителя беше подредил с тях. Ей продължение от миналия брой. Я да видим какво е. Та аз му отговарям тука. А, ето го, оттук почва. В.К.: Значи ти го опровергаваш? C.К.: Някой си Чолаков, да. Лекар някой, обаче д-р Чолаков. ей тази статия е, тя в няколко броя е 263, 264. Казаха ми после, понеже някои от привържениците му се обърнали към него, към Чолаков, да се произнесе затуй, за моята статия, а той рекъл: „А, той тоз я е писал по кафенетата някъде." По кръчмите съм си писал статията, тъй се произнесъл. Както и да е, де. Тъй ми казаха сега, доколко е верно.

В.К.: Вестник „Братство", брой 265. Тука виждам, че Жорж Радев някъде към 1940 г. си заминава. С.К.: Да. В.К.: „Георги Радев премина прага на земния живот". Значи това е крушението на материализма.

СТАТИЯТА „ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ”

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков

срещу Учителя Дънов

ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ

Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 263, 23.06.1940, с. 1-3.

Няма нищо по-лесно от това, да отречеш, да осъдиш и отхвърлиш всичко онова, което не познаваш и не разбираш.

Има един вид невежество, което от всички други видове невежество е най-гордо, най-самонадеяно, говори с най-голям апломб, подкрепя се с най-много и най-разнообразни доказателства и заблуждава най-много и най-успешно. Тъкмо затова то е и най-опасно. То е - невежеството на учения.

Разгърнете историята на човечеството и вие ще видите, че всички велики истини на живота, безралично към коя област те спадат, дали към областта на чистата наука или към тази на приложните знания - са били отричани на първо време, винаги, навсякъде, безогледно и на всяка цена, преди всичко от учените хора на тяхното време.

Има ли някакво важно откритие в областта на науката и на практическия живот, авторът на което да не е бил посрещнат първоначално с хули, да не е осмян, подигран и отречен, да не е направен на луд от страна на своите колеги учени, които притежават достатъчно познания, за да говорят със самочувството, със самоувереността на учения, но които нямат достатъчно дълбочина и смелост да потърсят или дори само да допуснат съществуването, извън общопознатата и добре известна там действителност, на нещо повече, на неизвестни там закони и истини, на една друга, непозната там действителност, чието разкриване би хвърлило съвършено нова светлина върху познатото там и върху живота въобще? За да не изглеждаме голословни и да дадем малка представа до каква абсурдност може да достигне невежеството, заслепението, консерватизма и страха на някои учени от всичко ново, ще дадем само няколко примери. Всеизвестно е, че Галвани беше наречен луд от колегите си учени и бе подхвърлен на цяла редица недостойни подигравки от тяхна страна, когато излезе пред света със своето епохално откритие на електричеството. При откриването сателитите на Юпитера, учените астрономи са отказали да гледат в телескопа, защото са вярвали, че тяхното съществуване е теоретически невъзможно. Когато Едисон е открил фонографа, академията на науките, която трябва да разгледа неговото откритие, се е произнесла, че това е чисто и просто една вентриложка измама /говорене чрез стомаха/ и т.н. Изобщо, всяко истински ново нещо, всяко по-важно и противоречащо на пръв поглед с дотогавашните схващания откритие е било посрещано враждебно от хората на науката...

Защо това е така, не е много трудно да се разбере. Известно е, че както в човека изобщо, така и частно в учените, съществува един консерватизъм, един стремеж да се запази достатъчно почва под краката им, върху която да могат да се обосноват досегашните техни знания и схващания. Следователно, всяко нещо, което повече или по-малко разколебава тази почва, всяко нещо, което подхвърля на съмнение здравината, целостта и солидната обосновка на изгражданата с толкова усилия и труд научна постройка е посрещано като нежелано, като внасящо смут и разколебаване в умовете и душите и бива отхвърлено като такова. Но кои и какви са били тези учени, които винаги са отхвърляли откритията, нововъведенията, които винаги са се държали враждебно към всяка нова истина, която идва да осветли, да разкрие нова област в живота на човека или на природата? И дали и нашето време не гъмжи от такива „учени", които не са способни да направят нито крачка напред, от това, до което веднъж са се домогнали и което за тях е една непоклатима основа и несъмнена истина? Най-сетне, кой е истинския учен?

Да натрупаш в главата си една голяма маса от знания, доказани, проверени, систематизирани и подредени в една стройна, логична система, да се специализираш в известен клон на науката, като обремениш паметта си с безброй факти и подробности, с цяла редица положения, закони и изключения на законите в дадена област на науката или живота, според нас това не е отличителния белег на истинския учен.

Това са по-скоро машини за запаметяване, „натоварени камили" с разкрити и обработени вече знания, както казва един мъдрец на нашето време, отколкото учени в истинския смисъл на тази дума.

Такива са днес всички ония „учени”, в чиито души съществува една здраво вкоренена „фобия” против всичко „окултно” и които се нахвърлят с ярост, с всички простени и непростени средства против всичко, което е от естество да разколебае основите на материалистичния мироглед.

Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост. Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме. Това е един истински, сериозен и основателен страх за днешните материалисти от всякакво покушение срещу техния идол - стройно изградения материалистически мироглед, с когото те са се срастнали и от когото те на никаква цена не биха искали да се разделят.

За всички учени и неучени, образовани и невежи подръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо.

И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: не съществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния” материалистически мироглед.

Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм, умствен мързел и страх от истината?

Ако ти действително търсиш истината, ако ти наистина си способен да отидеш след нея докрай, аки ти наистина я обичаш повече от всички свои и изобщо човешки фетиши, то ти трябва да я приемеш, ти трябва да я последваш и да извадиш от нея всички необходими заключения, дори и тогава, когато те събарят из основа целия твой досегашен мироглед, дори и тогава, когато трябва да се разделиш завинаги с всичките си възлюблени и скъпи за сърцето ти схващания за човека, за живота и света

Тъкмо това учените материалисти не могат да направят, тъкмо тази голяма задача те не се чувстват способни да разрешат. Тъкмо тази безрезервна преданост към истината, към самата истина, липсва у тях, и затова те се дърпат уплашени при всеки намек за факти, за действителни явления и събития в живота, които са от естество да разклатят основите на възлюбления им и според тях непоклатим, единствено възможен и единствено научен материалистичен мироглед.

„Невъзможно” - ето думицата, която веднага изпъква на устата на всеки материалист, па бил той и най-учения измежду тях, винаги, когато на вниманието му се предлага някой факт, който нарушава стройността на неговата система на схващания.

„Невъзможно”-Да! Защото отвръщате погледа си, защото отказвате да се занимаете и да разгледате сериозно един сериозен въпрос, и защото, като камилската птица, предпочитате да наврете главата си в пясъка, за да не видите опасността, която заплашва изкуствените построения на вашия ум.

Но отгде вие, господа, можете да знаете кое е възможно и кое не е? Въз основа на какво се чувствате достатъчно способни да определяте границите на възможното в живота и света? И дали тъкмо това, което вие считате за невъзможно, не представлява онази велика действителност, всред която вий самите живеете, без да я забелязвате? Защо, поне за момент, да не допуснете, че може да съществуват и неща, които са от естество да обърнат наопъки цялата ваша представа за света, още повече, че цялата история на човечеството и днешния живот упорито настояват на факта за тяхното съществуване? Защо да не допуснете, че „невъзможното” за вас е такова, само защото не го познавате?

Лесно е да се отрече, да се обяви за невъзможно и да се остави без всякакво внимание всичко, което е от естество да подкопае и събори основите на материалистическия мироглед. Трудно и много трудно е, обаче, да се разделим с идолите на ума си, да скъсаме сърдечната си, емоционална връзка с това, което с десетки години сме леляли и пазили като наш възлюблен мироглед и отказвайки се от всеки предразсъдък, от всяко предубеждение, ставайки напълно независими и безпристрастни, да отидем до край след стъпките на истината.

Към това убеждение ни довеждат писанията на някои наши и чужди учени, които са обявили под строга „научна” възбрана областта на окултното и които не пропускат всеки удобен случай не само да отрекат неговата действителност, но и да хвърлят срещу личността на изучаващите окултизма всички възможни обвинения и нападки.

Какво по-лесно и удобно средство да постигнеш целта си от това, да припишеш ненормалност и психопатичност на всички, които приемат и поддържат едно учение, противоречащо на твоя материалистически мироглед?

Как най-лесно ще обориш вярата в действителността на окултните истини и да всееш недоверие и предубеждение срещу всички възможни прояви на една свръхсетивна и непозната теб действителност, освен като обявиш всички, които говорят за нея или твърдят, че имат известни опитности от тоя характер за маниаци и душевно болни?

Подобни писания, вместо да са „научни изследвания”, за каквито претендират, всъщност, не са нищо друго, освен едно майсторско, умело и самоуверено замаскиране на едно голо „учено” невежество, на една неспособност да погледнем по-далеч от това, което е под носа ни, на една непростена за учения закостенялост, предубеденост и ограниченост. От този характер са и претендиращите за голяма авторитетност писания на д-р Кирил Чолаков в последния брой на сп. „Душевно здраве”, който в своята галерия от „Именити психопати", наред с цяла редица велики представители на човечеството, е поставил и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов.

В следния брой на в. „Братство” ще разгледаме, въобще доколко основателни са тия твърдения за психопатичността на гения и изобщо на надарения човек и в частност, дали наистина склонността към изучаване на „окултното” е белег на психопатичност.

Сава Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...