Jump to content
Ани

117. Невежеството на учения и отрицанието на духовната същност на живота. Статията

Recommended Posts

117. НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ И

ОТРИЦАНИЕ НА ДУХОВНАТА СЪЩНОСТ НА ЖИВОТА

СТАТИЯТА

„НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ.

отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков

срещу Учителя Дънов Продължение

НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ

/Продължение от брой 263/

Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 264, 12.05.1939/1940, с. 1-3.

В последния брой 5-6 на сп. „Душевно здраве”, редакторът на последното д-р Кирил Чолаков започва статията си под заглавие „Петър Дънов” със следните думи: „Проповядването на следовничеството на окултни и теософски учения, сами по себе си, като душевни прояви, вече свидетелствуват за психопатични заложби”. По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население, е с психопатични заложби”. По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население е с психопатични заложби”, заявява също така, че „трябва да имаме всякога предвид, че людете, които заемат челно място в културно-обществения живот на народите, обикновено са повече или по-малко с психопатични заложби. Нещо повече дори: творческият напор у всички гениални люде е бил подбуждан от психопатични заложби”.

Следвайки тия си основни твърдения, и обосновавайки се на привидни доказателства за „отчужденост от живота”, и на интерес и занимания с това, което според него било „нереално” а също така и на предположения за „халюцинации” и т.н., д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати”, между които, доколкото си спомняме, то постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов. Във всеки случай, отделът „Именити психопати” в списанието му продължава и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него.

Преди да се занимаем с доводите на К. Ч. относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни е възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма” от защитници на Православната църква, ние ще трябва да заявим, че чисто и просто, манията на д-р Кирил Чолаков да търси „психопатични заложби” в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството - самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатичност” или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум.

Ние не можем да не признаем интелигентността, голямата начетеност и големите дарби на д-р К. Ч. в областта, която е избрал за свое призвание; ние не можем да не подчертаем, че той е създал и ръководи едно отлично и издържано във всяко отношение (като изключим само галерията на „Именити психопати”) списание; ние не можем, също така да отречем и стойността и последователността на неговата логика, която не би била повърхностна, не би била само видима, а би била безпогрешно вярна, ако животът, действителният живот, не съдържаше нещо повече от това, което нашият материалистичен век е свикнал да счита за реално и ако, освен всеобщопознатите и много добре познати на д-р К. Ч. истини и изходни положения на днешната наука и философия, не съществуваха още и такива, които не са познати или не са признати, защото все пак, еволюцията на научната мисъл върви, в известни направления, извънредно бавно, и защото хипнозата на материализма е сковала умовете на учени и неучени, на даровити и бездарни, на здрави и болни, на нормални и психопати.

Тъкмо там е голямото заблуждение, тъкмо там е основната грешка на К. Ч. както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че всъщност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност. Тъкмо там е извора на всички заблуждения за днешните материалисти от всички видове и отсенки, че животът, реалният живот, не е само във видимото, а че той, всъщност, представлява една велика мистерия, крие в себе си големи, неподозирани от днешните „учени” тайни и че изобщо, той, животът, в своята същина и пълнота, е нещо съвсем друго от това, за което днешните учени материалисти си го представляват.

Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота.

Ние нямаме намерение нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление. По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването на безброй загадки и непознати истини в него; по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили; по-скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата целесъобразност в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения. Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а значи да отречеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и изобщо, да превърнеш живота на една непонятна безмислица, каквато той не е и не може да бъде.

Много естествено е след това, когато имаш в основата на своите знания това материалистично светоразбиране или, по-право, това материалистично неразбиране и непознаване великите и основни закони и истини на живота и света, много естествено е след това, сам да се заблуждаваш и да заблуждаваш другите на всяка крачка, без, разбира се, да желаеш това.

Всяко разглеждане, всяко изследване на които и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение”, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е въплъщение на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа.

Колкото логични, стройни и безпогрешни да изглеждат повидимому доводите и системите на изградените върху материалистичната основа тези й твърдения, фактически те не могат да бъдат в никой случай верни, защото изхождат от едно фалшиво положение, от една фалшива предпоставка. Материалистичното схващане на света е основата на всички заблуждения, на всички безосновни критики и нападки против окултизма и окултистите, то е, също така, фалшивата почва, върху която е изградена теорията за „психопатичните заложби на гения”.Лесно е, когато не познаваш дълбоките и действителни основи на живота, когато имаш една фалшива представа за реалността на самия живот, лесно е тогава да наречеш всичко, което не познаваш и не разбираш и което не влиза в рамките на твоето светоразбиране - за нереално, за „халюцинации", и да го смяташ за признак на психопатични заложби.

Че има нещо „ненормално” в живота, в проявите, в творческите напъни и в самата индивидуалност на гениалните хора, ние не ще отречем, но то е, или по-право изглежда ненормално само по отношение на нас, обикновените хора гледано с нашите очи и измервано с нашите мерки, и още повече, с мерките на фалшивото материалистично светоразбиране. Това, което изглежда ненормално за материалистичния ум е само една по-висша реалност, напълно естествена и нормална в една по-висока област, недостъпна за материалистически разсъждаващия ум. Следователно, ненормалното е в ума, който вижда ненормалност там, където тя не съществува.Това се отнася еднакво, както до твърденията за съществуването на психопатични заложби в гения, така също и до твърденията за съществуването на такива заложби в окултисти и теософи.

Не че е изключена възможността в отделни единици от тия среди да съществуват някакви болестни предразположения и възможности. Като всички хора, като членове на това общество, на това човечество от което изхождат, те също така подлежат на и са уязвими от всички видове болести, от които страда човека, изобщо. Но това съвсем не може да служи за доказателство, че всички те, а също така и всички гении на човечеството, били обременени с психопатични заложби, което чисто и просто твърди д-р К. Чолаков.

Очевидно е, че мярката на К. Ч. е погрешна. Както в единия, така и в другия случай, той приема за признаци на психопатични заложби всичко това, което е вън от кръга на материалистичното светоразбиране, което не може да се обясни, да се обоснове и да се хармонира с туй, което днес е общепознато и общепризнато и което се счита от някои „учени кръгове” за единствено реално и единствено възможно.

Трябва, обаче, господа Чолаковци и всички подобни там, да имат малката скромност поне за момент да допуснат, че животът, в неговата целокупност и същност, не е само това, което те познават и признават, за да се уверят, за да видят с очите си, че техните стройни, логични системи и твърдения, рухват веднага и се събарят до самата си основа, като някои огромни висящи във въздуха кули, веднага щом тяхната подпорка бъде отместена.

Такава е съдбата на всички построения на материалистичния ум. Те нямат основа. Те са изградени и привидно закрепени върху една излюзорна даденост. И, колкото разумно обосновани, логични и естествени да изглеждат, достатъчно е да дръпнем фалшивата подпора, върху която са изградени, за да се превърнат в развалини и да се види цялата тяхна несъстоятелност.

Ако се заловим да оборваме по точки отделните твърдения и доводи на г. д-р К. Ч. за това не биха стигнали страниците на нашия вестник. Нужно е да се каже много, дори извънредно много, за да се обясни, да се осветли и докаже на един човек това, което той никога не е допускал и което е свикнал, по инерция на ума, да отрича. Ние не ще си правим този труд. Достатъчно е само човек да коригира основните си схващания за живота, достатъчно е да прозре и да види веригите, с които общопризнатия и „научен” материалистически мироглед е сковал умовете на хората, достатъчно е да разбере, че животът не се състои само във видимата и очевидна за всички реалност, и той лека полека, ще разкрие белите конци, с които са изкуствено съшити различните материалистични теории, подобни на тия на д-р К. Ч.

И тогава, преди да търси психопатични заложби у гениите на човечеството, както и у окултисти и теософи, той, преди, това ще се постарае да потърси в себе си това, което подлежи на коригиране.

Геният не е ненормален. Ненормален може да бъде по-скоро този, който се осмелява да твърди това.

Как може извора на върховните блага за човечеството, дори и тогава, когато той е само техен проводник, да бъде заклеймен с печата на отрицателното, с печата на психопатичността? Не е ли тук, по-скоро, крива мярката на този, който мери гениите на човечеството с тази шаблонна, несъответствуваща на предмета мярка? Как можеш да измериш несъизмеримото? Как може с обикновени, човешки, макар и „общопризнати" мерки да измериш и определиш това, което не се подава на такова измерване и което далеч надхвърля твоите познания и разбирания?

Господин д-р Кирил Чолаков, въпреки всичките му лекарски дарби и въпреки всичките му познания по психопатология, не притежава нужната мярка, не притежава онзи основен критерий, който е необходим, за да може да измери, да окачестви и определи душевността на гения. А да измерваш нещата с несъответствуващи за тях мерки, това е една „работа”, която по никой начин не може да се нарече сериозна.

Защото, за да имаш правото и възможностите да съдиш гения, да го определиш и рубрицираш в една от твоите научно-медицински категории, преди това ти би трябвало да имаш възможността да го обхванеш всецяло, да го разбереш напълно, да проникнеш в неговите най-съкровени дълбини, да се издигнеш до най-големите висини, до които достига неговата творческа мисъл, неговото гениално прозрение и вдъхновение, изобщо, да го познаеш напълно, а, за да стане това, ти би трябвало да имаш нещо сродно с него, каквото, изглежда г. К. Ч. няма, иначе не би се отнесъл тъй пренебрежително и отвисоко с него.

Още по-малко право и възможност има автора на въпросната статия да определя душевността и да произнася присъди срещу учителя на Всемирното Братство, с която имено задача се е нагърбил в последния брой на списанието си. Ти можеш да вземеш в ръката си една шепа вода от океана, ти можеш да вземеш в ръката си една шепа пръст от земята или да се опиташ да задържиш в ръката си една шепа въздух, и след това да твърдиш, че това е океана, това е земята, това е небето. Фактически, обаче, ти не ще познаваш нито земята, нито небето, нито океана. В такова смешно положение изпада К. Ч. опитвайки се да изследва, да прецени и окачестви г. Дънова, въз основа на отделни неправилно схващани и неправилно тълкувани цитати из беседите му, и още повече, въз основа на някои изказани мнения и схващания на някои негови бивши или настоящи последователи.

Далеч е от вашите възможности, уважаеми г. Чолаков, да обхванете, в неговата цялост, това, което представлява от себе си Учителят на Всемирното Братство. Преди всичко вий не притежавате необходимия критерий, който е нужен за да можете да се справите с тази непосилна за вас задача, след като проучите и усвоите необходимата за тази цел и непозната вам материя. С вашата логика и с вашите мерки за нормално и психопатично, вий можете да отречете из основа не само г. Дънова, но също така и Христа и всички учители на човечеството от най-дълбоката древност до днес, защото никак не е трудно да се констатира, че както у г. Дънова, така и у всички тях, наистина липсва вашата външна, повърхностна, механическа логика, в замяна на която съществува една по-дълбока, основна, съществена и принципална логика, свързана със самия корен на битието, до която вашия поглед не може да проникне. Но ако вие не можете да измерите морските глъбини и небесните висини, ако не е по силите ви да проникнете и обгърнете това, което един велик дух представлява от себе си, това съвсем не значи, че имате правото да го третирате като нещо, което с вашите ограничени и шаблонни мерки можете да постигнете и изследвате.

Колкото пък за последователите на г. Дънова, за различните окултисти и теософи, там вие можете да отправяте колкото обичате вашите стрели, защото и те са хора като всички и подлежат на всякакви грешки, страдания и болести, не по-малко и не по-вече, отколкото и вий сам.

С. Калименов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×