127. Русия и Славянството.

[Ани]

127. РУСИЯ И СЛАВЯНСТВОТО

В.К.: Вестник „Братство”, брой 279 (15) от 22 юни 1941 г. има „Генералната линия”, която завършва с „Мир и Любов”. А на 22.VI.1941 г. Германия напада СССР. С.К.: 22-ри, точно днес, обаче тази дата съм сложил, обаче може би още не се е написала онази статия за бъдещето на войната и мисията на Славянството, не е дошло още вдъхновението. Щото аз предварително съм го подготвил вестника, значи в следващия брой трябва да бъде. В.К.: Значи интересно, че на 22 юни 1941 г. ти пишеш „Мир и Любов”, „Мир и Любов”, „Мир и Любов”. С.К.: Това Бог иска от нас. Чакай сега, дали е точно даден отговора в следващия брой вестник „Братство” 280 (16). Да прочетем. Сигурно е следния. „Мълчание”. Мълчание в смисъл, че туй което става, става само да мълчим и да видим какво има да става. Ето тази статия от 7 юли 1941 г. В.К.: Искам да ми прочетеш за генералната линия. С.К.: Генералната линия. Аз не знам дали съм я написал след навлизането, но ще я прочета. В.К.: Издадена е на 22.VI.1941 г. С.К.: Според мене „Славянството” е по-важно да се прочете. B.К.: Ще прочетем и „Славянството”, точно на датата, когато е отпечатана. C.К.: Добре. Но аз не съм положителен дали съм го писал след като те са навлезли. Не съм сигурен, но то си личи от съдържанието. Има „генерални линии”, които биват измислени и определяни от човека. „Генералната линия”, това е едно мое предупреждение, да не би нашите да се намесят във войната, от туй гледище е писано това. Да се запази нашия народ, да не вземе участие във войната. Щото нали тогава всичко пламва, всичко гори, не остава след това нищо. Писал съм го след нападението. Хитлер е вече влязъл в СССР - Русия. Подписал съм го - Пламен, но според мене ей тази статия трябва да съм написал тогава. В.К.: Значи това е на 22.VI.1941 г. когато вече Германия е нападнала СССР. С.К.: Съобразявам, че е навлязъл вече, щом задавам този въпрос: „Кой разрешава силата на оръжието?” Допускам туй, че е писано след нападението.

В.К.: Да. Сега втората статия от 7 юли 1941 г. е „Мълчанието”. С.К.: Тя е горе-долу на същата тема, но завоалирано като казвам, че каквото сега стане, ние ще видим, краят е важен. Такава е идеята, ще видим какво ще стане в края. Щото аз, виж да ти кажа, интересно е, че аз когато стана това, още първия ден в моето съзнание се очерта целия ход, целия ход как ще се развият нещата. Още при влизането му на Хитлер в СССР, аз видях неговия ход, какво ще направи и какво ще стане и с какво ще свърши. Буквално в съзнанието ми картината видях как той ще навлезе, ще успява, ще тръгне и как ще го подгонят, ще отстъпи назад, назад и как русите ще влязат и запашат целята тази източна Европа и ний ще останем в тях. Туй ми беше ясно за мене, че русите ще дойдат тука в Европа и България, именно затуй, защото той навлезе, иначе те нямаше да могат да дойдат, туй ми беше ясно, така в съзнанието ми. И заради туй съм писал таз статия „Мълчание”. С други думи чакайте да се изтощят и да ги подгонят.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 281 (17) от 1 август 1941 г., „Славянството”. Въпросът с тази статия „Славянството” има интересен случай с Руси Караиванов. С.К.: Да, да, той ми го е разказвал. В.К.: Разкажи го. С.К.: Руси, той произхожда от комунистите. Той е бил голям комунист и сега как се е прехвърлил в Братството, май че Влайчо Жечев веднъж, като че във връзка с него, той така му е отворил очите за нещо и той идва в Братството. Но той и той като мене, даже повече от мене, щото аз съм малко по-широко скроен, а той така си остава, хем в Братството, хем комунист, разбираш ли. Но остава си комунист по идея, прави връзка с Учителя, обаче и от комунистите не може да се откъсне. Аз формално не съм бил свързан с партията никога. Аз бях с анархистите. За мене характерно е туй, че аз, за мене да ти кажа разграничение нямаше. Аз бях анархист, обаче за мене всички комунисти и соцалисти, и революционери бяха еднакво братя и близки, както и анархистите, и смятах че всички тия противоречия, едни против други са голяма грешка и особено тогаз когато комунистическата партия, така много нападаше широките социалисти и други, за мен туй беше голяма грешка. Щото аз казвах така: предстои и трябва да се върши революция. Революцията трябва да се върши с обединени сили, а не едни други да се ядем така. Всички, които са за новото, поне временно трябва да отхвърлят разногласията, за да може да се проведе революцията. Сега да не се отклонявам.

В.К.: За Руси Караиванов. С.К.: Сега, Руси аз не го познавах, обаче като излезе тая статия „Славянството” получавам едно писмо, че иска 200 броя ли, 300 броя ли какво беше. 200 трябва да са били, както и да е, иска и аз му ги пратих веднага на Руси и той ги разпространи. Мисля, че платил ги е той, така де, нали, то туй няма значение, нали така стана. И толкоз. Той не ми е писал нищо по този въпрос. Но доста по-късно след 9.IX. 1944 г. ме среща там в салона на Изгрева и казва. В.К.: Той е ходил да пита Учителя. С.К.: Аз казва, като навлязоха германците в Русия и като почнаха нашите вестници да пишат, че руската армия е разгромена, че германците влязоха в Киев, на Черно море излязоха, че те тези дни ще влязат и в Москва и т.н., туй с мои думи, щото не мога да го разкажа, голяма мъка ме налегна, плачеше ми душата. И като няма с кого да споделя и кой да ме успокои отивам при Учителя и викам: „Учителю, Ти толкоз време постоянно Си разправял, че бъдещето принадлежи на Славянството, че Русия е така избрана страна и руския народ и т.н. виж какво става сега, германците напредват, ще унищожат там, ще превземат Русия, ще провалят всичко.” Учителят му казал тъй: „Сега ти като се върнеш на село, той беше там в село Ветрен, гарата, там ще завариш или ще получиш, може би ще завариш или ще намериш вестник „Братство”. Сега дали е бил излязъл, може и да не е бил излязъл, защото Учителят знае туй, което ще излезе и което не е излязло още. И там ще прочетеш отговора на въпроса си." Туй той сам ми го разказва и това се отнася за тази статия. В.К. Да. С.К.: Отговора тук ще четеш. И гледай сега, по-късно сестра ми веднъж ми разказа, че не знам кой от нашите хора, жена ли, сестра ли, брат ли, ходил при нея и й казал, че веднъж Учителят на Витоша чел една моя статия, „Братство" чел, и аз допускам, че е тъй и накрая казал: „Туй наш брат го е писал." И аз допускам тъй, че това е тази статия, защото едва ли, няма друга статия, щото таз е напълно в духа на учението, но същевременно и позицията за славянството е изградена ясно.

Забележка на съставителя:

Статията „Славянството” поместена във вестник „Братство" в брой 281 от 1 август 1941 г. ще бъде поместена в раздел „Мисията на Славянството” (виж „Изгревът”, том I, с. 336 и том I, 2-ро издание, 2011 г, с. 388-389. Поместена е в брой 281 от 1.VIII.1941 г. в папката „Мисията на Славянството”).

Статията завършва така: „Славянството е определено от Бога да внесе елемента на Новото в живота на цялото човечество.

Това иска Бог, а не хората.

Нека знаем това. Нека го помним и никога да го не забравяме.

Пламен"

В.К.: Тя е доста силна тази тема. С.К.: Не, това е именно, което аз исках да кажа на тези, които смятаха, че Хитлер, това е то, друг Господ няма да има на земята тука. Той ще е Господа. Както виждаш и наши хора смятаха така. А аз знаех, че няма тъй да завърши. „Велика е душата на Славянството. Като небето безгранична, тайнствена, непостижима и дълбока е тя.” В.К.: Той, Руси ми разправяше, че към 800 броя е купил и е разнесъл. С.К.: Виж какво, цифрата е или 200, или 300 не мога да кажа, но може после пак да е искал. Силата на Славянството не е човешка, а Божествена и не може да се разруши. Това е моя позиция.

В.К.: Сега, този другия брой, от 22.IX. Значи от 1.VIII.1941 г. до 22.IX.1941 г. не излиза, значи чак тогава излиза на 22.IX.1941 г. „Мисията на България”. С.К.: Чакай сега, аз мисля, че го спряха още тогаз, бе. Или може би по-късно? Ще видим, то ще се разбере по това.

В.К.: Сега 1.VIII.1941 г. е брой 282 (1). С.К.: А, това е на 1.VIII.1941 г. датирано, онзи брой 279 е от 22.VI.1941 г., след това брой 280 е на 7.VI 1.1941 г. беше онзи. В.К.: Да, после брой 282 е на 22.IX.1941 г. С.К.: Значи не е спрян веднага. А, чакай сега, тази статия е важна. В.К.: Тази статия е „Мисията на България”. С.К.: Тя е на 22.IX. 1941 г. Колко разлика има? От единия до другия вестник, по време? В.К. От 1 август до 22 септември. С.К.: Август, септември - два месеца, значи продължил е вестникът, аз мислех, че по-късно са го спряли. В.К.: Значи това е „Мисията на България”, вестник „Братство”, брой 282 (1), тази статия, една много силна статия.

Вестник „Братство”, брой 283 (3), „Ще победи Любовта”. С.К.: Тя говори, че от кумирите, че от земната сила, нищо няма да остане. Тя е по същата тема горе-долу.

В.К.: Продължаваме вестник „Братство”, брой 284 (3), „В името на Христа”. С.К.: Това е моя статия.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 285 (4), статията е твоя „Временното и вечното”. С.К.: Продължавал е вестникът, значи той не е спрян тогаз.

В.К.: Прави ми впечатление, че вече темите тук са „Временното и вечното”, „Изграждай само върху правдата”, в брой 286 (5). С.К.: Те са мои така уводните статии, във връзка със събитията след нападението на Германия върху СССР - Съветска Русия. В.К.: „България трябва да стане райска градина”. С.К.: Чакай сега, туй да, туй е писано от мене. То е идея на Учителя. Учителят препоръчва да се садят овощни дървета, даже и покрай шосетата, овощни такива декоративни, затова е написана тази статия.

В.К.: Вестник „Братство", брой 287 (6), „Внимание!”. С.К.: Чакай, датата е 15 декември 1941 г. Хитлер беше пред Москва вече там. Това е основната мисъл да се не намесим във войната, това е подтекста.