Jump to content
Ани

128.1. Статията „По стъпките му” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 312, 22.09,1943, c.1.

Recommended Posts

128.1. СТАТИЯТА

„ПО СТЪПКИТЕ МУ”

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

ПО СТЪПКИТЕ МУ

Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 312, 22.09.1943, с. 1.

Цар Борис III умира в София на 28 август 1943 г. Царува от З.Х.1918 г.-28.VIII. 1943 г.

Гордост е за България и за българите, че имаха такъв цар, какъвто беше покойният цар Борис III.

Днес, когато той вече отмина извън пределите на физическия свят, ние не можем да не се спомним с възхищение и с благодарност светлите черти на неговия духовен образ, който и днес, и винаги може да служи за пример на тия, които идат след него и на всички, които заемат някаква обществена служба.

Той бе пръв, но той никога не счете за унижение да застане на равна нога с последните от своите поданници. Какво величие и какъв ярък и ослепителен пример за мнозина наши дребни чиновничета и управници (дребни по дух преди всичко), които щом заемат някакъв обществен пост, веднага започват да мислят, че са нещо повече от своите съграждани и да се държат отвисоко с тях.

Той наистина беше най-добрият, най-свободолюбивият, и най-демократичният цар. Той обичаше и пазеше народа си. Той трепереше над живота му - скъпеше всяка капка народна кръв.

И ако в България, през време на неговото царуване, са станали неща, които можем да не одобряваме, то за това най-малко можем да обвиняваме него.

Ние самите сме виновни за всичко. Ние самите, често против неговата воля, сме вършили това, от което би трябвало да се срамуваме. Ние самите (в лицето на нашите ръководни и други среди) не бидейки дорасли до висотата и широтата на неговото съзнание често пъти действувахме така, както той не би постъпил и както не би желал да се постъпва.

И като Бог, от висотата на своето всесилие, търпи нас, хората, търпи ни такива, каквито сме си, с всичките наши недостатъци и неразумни прояви и мълчаливо чака времето, когато сами ще можем да извлечем поука от делата си, така и нашият незабравим цар беше принуден да ни оставя да се проявяваме такива каквито сме си.

Защото той можеше да ни заповядва, но не можеше да ни промени. Последното е задача, предоставена преди всичко на самите нас. И то е много по-важно и по-съществено от първото. Не отвън, а отвътре, не по външни заповеди, а по собствено желание и съзнание ние трябва да се изменим - себе си и своите прояви.

И единствената истинска почит и благодарност, единственото истинско уважение към неговата светла памет - това е да вървим по стъпките му, да следваме примера му, да изпълним волята му, която всички знаят.

В тия бурни и съдбоносни времена, нека останем верни на завета му.

Той се бори за България. Той пази народа си тъй, както истински баща пази любимите си деца. Той се пожертвува за нас.

И каква по-голяма почит, какво по-голямо уважение и благодарност бихме могли да имаме ние към Него, освен това - да продължим Неговото дело?

Думите нямат значение. С делата си ние трябва да го славословим: като вървим по неговия път.

И нека никой не мисли, че нашият велик, нашият мъдър и любящ цар е изчезнал напълно, че от неговото съзнание, от неговата мисъл и неговата воля нищо не е останало.

Не! Той е жив и днес, и може би много повече, отколкото преди, защото е свободен от физическите ограничения. Той бди денонощно над нас, следи всичките ни постъпки, знае всичките ни помисли, всичките ни колебания и изкушения.

И днес той ни пази. И днес неговото крило е простряно над нас. И днес той изпълнява дълга си към народа си, защото тази задача му бе поверена от Бога.

Но той живее и в сърцата и душите на милиони свои поданници, които горещо го обичат и чийто глас, чието съзнание, чиято воля трептят непрестанно в един зов, в една мисъл, за едно изискване към неговите заместници:

Вървете по стъпките му!

Пазете завета му! Изпълнете волята му! Защото нищо по-хубаво от това не можете направи, нищо по-хубаво от това не можем да очакваме и да изискваме от вас.

Нека неговият дух осени вашият дух, нека неговата воля изпълни съзнанието ви, нека неговата любов към народа продължава да гори във вашите сърца.

Да почетем неговата памет, като вървим по стъпките му!

Наистина, едва днес, когато го изгубихме, ние окончателно и истински го намерихме. Едва днес ние разбираме - кой бе между нази и кому трябва да благодарим за неоценимото благо, от което се ползуваме. Защото той беше добър проводник на Божията Воля - да се запази народа ни.

Затова, никой никога не ще изтрие от сърцето на българския народ спомена за неговия любящ и мъдър Цар-Баща.

И никой не може да спре думите, които хиляди уста, в безмълвно благоговение пред неговия светъл образ, непрестанно шепнат: - Великий, светлий, добрий, благородний Царю, не ни оставяй в тия тежки времена - стопли сърцата, просветли умовете.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×