Jump to content
Ани

129. СССР навлиза с армията си в България. Статията „Ден първи = День первый” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 316, 22.09.1944, с. 1, 3

Recommended Posts

129. СССР НАВЛИЗА С АРМИЯТА СИ В БЪЛГАРИЯ

В.К.: Значи вестник „Братство” е спрян на 15.XII.1943 г. и повече не излиза. С.К.: Разрешиха да излиза, след 9.IX.1944 г. почва. Тогава започна, след този брой. Сега защо, как не зная.

В.К.: Сега кой прави новото заглавие на вестник „Братство”, това „Бурята” ли е, войната ли е? С.К.: Ами да, нещо подобно, туй което света носи в небето. Забравих, май че един наш брат художник, как се казваше, от София. Той ми направи много други работи. Ами забравих му в момента името. В.К.: Защо тука вече от 3-4 броя започва вече друго заглавие на вестника. С.К.: Да, нещо друго започва.

В.К.: Вестник „Братство" брой 316 започва отново да излиза от 22.IX.1944 г. И сега какво значи тука? Чети го! С.К.: Привет вам дорогие таварищи....В.К.: Как се развиха събитията? С.К.: На 5.IX.1944 г. СССР обявява война на България, за да може да влезнат войските на Червената армия. На 5.IX.1944 г. правителството на Муравиев скъсва дипломатическите си отношения с Германия. На 9.IX.1944 г. Отечествения фронт сваля правителството на Муравиев и се назначава Кимон Георгиев за Министър-председател. На 10.IX. 1944 г. Отечествения фронт поставя българската войска на разположение на командването на СССР. В.К.: И Червената армия навлиза в България. С.К.: „Ден първи” на руски и български език съм написал тази статия. В.К.: Тя е много хубава статия между другото. С.К.: Абе може малко да съм се поувлякъл, но аз си имам такива качества да се поувличам така малко. В.К.: Не, тука по отношение идеята на Славянството статията е добра. В.К.: Ето тука „Простете". С.К.: Простете ни вий. Аз заради туй, понеже ний два пъти тъй да се каже се противопоставихме, пък и преди туй на русите в Първата световна война, нали в Добруджа сме воювали против руси. Във Втората световна война нали, станахме пак проводници на Хитлер, повече или по-малко, както и да е. „Ключ социалной жизни”, това е статия от Георги Радев,'обаче преведена на руски за случая така. Не е писана тя, кога, „Ден първи", „Мисията на Славянството”. Значи съм писал освен уводната и таз статия съм написал на този брой „Мисията на Славянството”. В.К.: Я чети тая „Мисията на Славянството”. С.К.: „Мисията", може да не е кой знае какво, ама съм я написал. Давам статията на руския поет Александър Блок, неговата поема „Скифи”. Това е обръщайки се към народите на запада. Изтъквайки той също идеята за Славянството, от същата поема.

СТАТИЯТА „ДЕН ПЪРВИ = ДЕНЬ ПЕРВЫЙ”

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

ДЕН ПЪРВИ

Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 316, 22.091944, с. 1, 3.

ПРИВЕТ ВАМ, ДОРОГИЕ ТОВАРИЩИ, БРАТЬЯ НАШИ, КРОВЬ НАШЕЙ КРОВИ, ПЛОТЬ НАШЕЙ ПЛОТИ, ДЕТИ ВЕЛИКОЙ, НЕОБЬЯТНОЙ СЛАВЯНСКОЙ СТИХИИ, КОТОРОЙ ПРИНАДЛЕЖИТ БУДУЩЕЕ.

ПРИВЕТ ВАМ, НЕСУЩИЕ ЗНАМЯ СВЕТА, ПРАВДЫ, И ДОБРА - ВАМ, ВСЕМ БРАТЬЯМ-СЛАВЯНАМ И ВСЕМУ ЧЕЛОВЕЧЕСТВУ. ПРИВЕТ ВАМ, КОТОРЫХ ТАК ГОРЯЧО ЛЮБИМ, ТАК ДОЛГО ОЖИДАЛИ, С ТАКИМ НЕВЫ РАЗИМЫМ ТРЕПЕТОМ ВСТРЕЧАЕМ СЕГОДНЯ.

ПУСТЬ ЭТОТ ДЕНЬ- ДЕНЬ ПЕРВЫЙ НАШЕГО БРАТСКОГО ОБЬЯТЬЯ, - БУДЕТ ДЕНЬ ВЕЧНЫЙ, ДЕНЬ, КОТОРОМУ НЕ БУДЕТ КОНЦА, ДЕНЬ, ЗНАМЕНУЮЩИЙ НАЧАЛО ПОЛНОГО ОБЪЕДИНЕНИЯ ВСЕХ СЛАВЯНСКИХ НАРОДОВ - ТВОРЦОВ НОВОЙ КУЛЬТУРЫЙ ВСЕЧЕЛОВЕЧЕСКОГО БРАТСТВА.

ДЕН ПЪРВИ

ДЕНЬ ПЕРВЫЙ

С изпълнени от неизразима радост сърца, с душа, развълнувана до нейните най-потайни, най-съкровени, свещени глъбини, със светнали лица, с усмивка на уста, целият български народ, като един човек, посреща днес нашите родни братя, синовете на нашите освободители - войниците и офицерите от славната Червена армия, децата на великия, братски, славянски, руски народ.

Едно непознато досега, едно никога неизживяно до днес чувство, мощно, велико, необятно, като първична стихия, е обхванало цялото ни същество, проникнало е до най-тънките фибри на тялото и душата ни, които горят в някакъв свещен, божествен, непонятен и неизразим пламък.

Колко велика, мощна, непобедима, колко възвишена и Божествена е славянската стихия! Колко велика, необятна, свещена, чиста е душата на славянството, ние, българите, започваме да разбираме едва сега, когато цялото ни същество е обхванато от един неизразим трепет - който е само слабо, далечно ехо от мощните вибрации на великата, необятна душа на славянството.

Като блуден син, напуснал своя Баща, напуснал своя роден дом, примамен от измамни миражи, от фалшиви блясъци; като малко, невръстно дете, загубило своята родна майка, залутано всред някакво чуждо нему, студено, неразбиращо го и необичащо го множество, залутано в някаква тъмна и като че ли безизходна гора от заблуждения - днес българският народ отново вижда светлината пред очите си, той отново се връща в своя скъп, роден, бащин дом, с неизразима радост и с пълно смирение се хвърлят в обятията на своя Баща, на своята скъпа родна майка - Всеславянската стихия.

Прости ни, майко наша, която тъй-дълбоко, безгранично, безкористно ни обичаш; прости ни, татко наш, прости заблуденото си чадо; простете ни вий, деца на руския народ, войници и офицери от Червената армия, синове на тези, които преди 67 години, заради нас - за нашата свобода и благоденствие, проляха кръвта си и оставиха свещените си кости по нашите полета и балкани.

Простете ни вий, свещени сенки на 200,000 души братя руси, които дадохте живота си, за да живеем ний; простете ни вий, благодарение на чиято жертва ний днес се радваме на свобода; простете ни вий, които вярно и достойно изпълнихте завета на Христа - положихте душата си заради ближния си!

Простете ни, братя наши, за нашето умопомрачение, простете ни, братя наши, за това, че макар и само отделни единици, макар само едно нищожно малцинство, една малка групичка от нашия народ, наши братя българи, приеха в себе си безумната мисъл, че ние, като народ, трябва да вървим по чужди на целокупното славянство пътища; простете тези, които се осмелиха да повярват, че е възможно славянството, в лицето на неговия най-мощен представител, великия руски народ, да бъде потъпкано, смазано, поробено и заставено, да служи на чужди богове и идеали.

Ние, българският народ, който, в своята целокупност, в своето огромно, подавляваще мнозинство, никога не е вярвал на тия чужди богове, никога не се е оставял да бъде измамен, но винаги, дори в моменти на най-големи изпитания, е пазил в глъбините на душата си топлата вяра в неизбежната победа на доброто - ние им прощаваме, знаейки, че и вие, братя, ще им простите. Така, във великата, неизразима, необятна любов на великата славянска душа ще се стопят като малка, преходна, незначителна сянка всички болезнени, отрицателни, неотговарящи на действителността мисли и чувства, всички лъжливи представи, всички неоснователни подозрения и страхове, изпълващи временно душите на тия наши братя.

Защото грях, велик, най-голям, смъртен грях е за нас, българите, както и за всички славяни - да не вярваме в нашето общо призвание, да не вярваме в нашата мисия, да не вярваме в това велико Дело, към което Бог ни е призовал - да бъдем носители, да бъдем създатели, не само за себе си, не само за цяла Европа, но и за целия свят, на великата Нова Култура на братството, мира и любовта между всички хора и народи на земята!

Защото Бог е Този, който води мощните вълни на непобедимата стихия, която днеска залива страната ни в лицето на червеното войнство и която скоро ще залее и обедини в братска прегръдка цялото славянство. Защото това става именно по Негова, а не по която и да било човешка воля.И сега, когато червените войници, когато братята руси са вече на нашата земя, мили, скъпи, родни братя, ние виждаме в тяхното лице не само наши освободители, но също така освободители на цялото славянство. Днес, когато целият български народ с отворени обятия посреща братята руси, синовете на нашите освободители, вестители и носителите на Новия Ден за народа ни и за славянството, днес обхванати от бурен, с нищо неизразим възторг, радостни, свещени сълзи избликат спонтано из най-съкровените дълбини на душите ни и препълват очите ни!

Горещи, искрени, свещени сълзи! Сълзи на роден брат, който отново, след дълга раздяла, се хвърля на гърдите на своя по-голям брат. Сълзи, продиктувани от най-мощното, най-великото чувство на братското единение, на братската любов на двама, разделени досега родни братя!

Толкова сълзи, толкова радостни, чисти, свещени сълзи, аз видях, о братя, преди още да ви видя между нас, преди още да стъпите на нашата земя, напоена с кръвта на вашите отци, преди още да стисна горещо вашата десница.

Плакахме, за първи път, когато след символичното обявяване война от страна на Русия, чухме на сутринта да се носят от Радио-София сладките звуци на любимите руски песни, дълбоки, тайнствени и завладяващи като душата на народа, който ги е дал - знак, че е избегнато най-страшното, което не е трябвало дори и да помисляме. Плакахме при завръщането на партизаните и политическите затворници. Плакахме при пристигането на първите представители на идващите братя-руси.

Днес, целият български народ плаче от радост, днес целият български народ с бурно въодушевление, посреща руските войски, които минават през България.

Плачете, българи, плачете! Плачете от радостен възторг вий, верни синове и дъщери на народа си! Плачете от радост вий, чиито души са обсипани от светлите струи на всеславянската стихия, носителка на всечовешкото братство!

Плачете, за да стопите във вашите горещи сълзи и във вашата братска радост и последния остатък от каквото и да било лошо чувство и най-слабата сянка от каквато и да било лоша мисъл в душите на вашите заблудени братя.

Дълги години брат от брата бяха изкуствено разделени, дълги години се опитваха да насаждат в душите ни заблуждения и лоши чувства. Дълги години тъмни сили усилено работиха всред нас против братството между славяните и против всечовешкото братство.

Днес вече това е невъзможно! Няма вече такава демонска сила, която може да спре нашия народ в неговия бурен, свещен устрем към славянско и общочовешко братство. Няма вече кой да спре, да отклони братската ръка, която подаваме на нашите братя и съседи, което ний винаги сме желали. Няма вече кой да запушва нашите уста, когато ние викаме с всичките си сили: мир, братство и любов между всички хора по цялата земя!

Една мощна гигантска ръка е завъртяла лоста, и с това е разкрила пред българския народ правия път по който винаги са го призовавали неговите най-будни синове.

С тъмното минало е свършено. Връщане назад не може да има. Ние отиваме към доброто, към по-хубавото, към истински възход. Няма значение през какви перипетии ще минем. Важното е едно: ние скъсахме с едно страшно минало и се движим към едно светло бъдеще.

Затова ние казваме: днеска е Ден - Ден Първи, в който българския народ стъпва здраво по правия път на своя живот и на своето развитие, в хармония със своите братя славяни, в хармония с духа на международното братство, от който път вече нищо не ще ни отклони. Днес е ден - Ден Първи!

ДЕНЬ ПЕРВЫЙ

С переполненым невыразимой радостью сердцем, с душой, взволнованной до самых тайнственых, самых священных глубин, с улыбкой на лице, весь болгарский народ, как один человек, встречает сегодня наших родных братьев, сыновей наших освободителей - солдат и офицеров славной красной армии, детей велкого, братского, славянското, руского народа.

Какое-то непонятное до сих пор, никогда непережитое чувство, могучее, великое, необъятное как первичная стихия, обхватило все наше существо, проникло до caмыx тонких фибр нашего тела и души, которые горят в каком-то священном, божественном, непонятном и невыразимом пламени.

Как велика, могуча, непобедима, как возвышена и божественна славянская стихия! Как велика, необъятна, свята и чиста душа славянства, мы, болгары , начинаем понимать это только теперь, когда все наше существо обхвачено одним невыразимый трепетом – который представляет собою только слабое, дальнее эхо мощных вибраций великой, необъятной души славянства.

Как блудный сын, оставивший свого Отца, оставивший свой родной дом, прельщеный лживыми миражами фалшиваго блеска; как маленькое дитя, потерявшее свою родную мать, попавшее среди какого-то чужого ему, холодного, непонимающаго нелюбащого его множества, попавшее в какой-то дремучий, непроходимый лес заблуждения, сегодня болгарский народ снова видит свет перед собою, он снова возвращается на свою дорогу, в родной, отеческий дом. С невыразимой радостью и полный смирения бросается он в обятья своего Отца, своей дорогой родной матери - Всеславянской стихии.

Прости нас, мать наша, которая так глубоко, безгранично и безкористно нас любиш; прости нас, отец наш, прости блудного своего сына; простите нас вы, дети руского народа, солдат и офицеры красной армии, синовья тех, которые 67 лет тому назад, за нас, за нашу свободу и благоденствие, пролили свою кровь и оставили свои священые кости по нашим полям и горам.

Простите нас ви, священные тени 200,000 братьев-русских, которые отдали жизнь свою, чтобы могли жить мы ; простите нас вы , благодаря чьей жертвы сегодня мы радуемся свободе; простите нас вы, которые верно и достойно исполнили завет Христа - положили душу свою за ближнаго своего.

Простите нас, братья, за наше умопомрачение, простите нас, братья, за то, что, хотя и отдельные индивиды , хотя только одно ничтожное меньшинство, одна маленькая кучка людей, наши братья-болгары приютили в себе безумную мысль, что мы, как народ, должны идти по чужим целокупному славянству дорогам. Простите тех, которые дерзнули поверить, что славянство, в лице своего самого мощного представителя - великого руского народа, могло быть затоптано, подавлено, пороблено и заставлено служить чужим богам и идеалам.

Мы - болгарский народ, который в своей совокупности, в своем огромном, подавляющем большинстве, никогда не верил этим чужим богам, никогда не позволил быть обманутим, но всегда, даже в моменти самого большого изпитания, таил в глубине своей души теплую веру в неизбежною победу добра - мы им прощаем, зная, что и вы, братья, простите их. Так, в великой, невыразимой, необъятной любви великой славянской души разстают как переходная, незначительная тен все болезненные, отрицательные несответствующие действителности мысли и чувства, все ложнью представы, все неосновательные подозрения, страхи, полнящие временно души этих наших братьев.

Потому что грех, великий, самый большой смертельний грех дпя нас, болгар, как и для веех славян - не верит в наше общее призвание, не верить в нашу мисию, не верить в это Великое Дело, и которому Бог призвал нас - быть носителями, быть создателями, не только для себя, не только для целой Европи, но и для целого мира, великой новой култури братства, мира и любви веех людей и народов земли.

Потому что Бог ест Тот, кто водит мощные волны непобедимой стихии, которая заливает сегодня нашу землю в лице красного войнства и которая быстро зальет и обьединит в братском обьятии все славянство. Потому что все зто происходит по Его, а не по какой-либо человеческой воле.

И теперь, когда красноармейци , когда наши братья-русские уже на нашей замле, милые, дорогие, родные братья, мы видим в их лице не только наших освободителей, не только освободителей всего славянства. но также и всего человечества.

Теперь, когда весь болгарский народ, с открытыми объятиями встречает своих братьев - руских, сыновей наших освободителей, вестителей и носителей Нового Дня нашему народу и всему славянству, теперь, обхаченые бурным, невыразимым восторгом - радостные, свещеные слезы льются из самой сокровеной глубины нашей души и переполняют наши глаза.

Горячие, искренние, священные слезы! Слезы родного брата, который снова, после долгой разлуки, бросается на грудь своего большого брата. Слезы, продиктованные самым могучим, самым великим чувством братского единения, братской любви двух разделеных до сих пор родных братьев.

Сколько слез, сколько радостных, чистых, священных слез я видел, братья, еще прежде чем я вас увидел между нас, еще чем вы ступили на нашу землю, напоенную кровью ваших отцов, еще прежде чем я мог 6bi сжать горячо вашу десницу.

Плакали, в первий раз, когда, после символичного объявления нам войны Советским Союзом мы услыхали, на другое утро, по Радио-София, сладкие звуки любимых русских песен, глубокие, тайнственые, захватывающие, как душа народа, который их создал - знак, что избегнуто самое страшное, о чем невозможно без ужаса даже подумать. Плакали при возвращеннии партизан и политзаключеных. Плакали при прибытии первых представителей идущих к нам братьев-русских.

Сегодня целый болгарский народ плачет от радости, сегодня целый болгарский народ бурным воодушевлением встречает русские войска, которые проходят через Болгарию.

Плачьте, болгары, плачьте! Плачьте от радостного восторга вы, верные cыны и дочери своего народа! Плачьте от радости вы, чьи души объяти светлыми струями всеславянской стихии, носителки всечеловеческого братства!Плачьте, чтоб растаял в ваших горячих слезах и в вашей бурной радости и последний остатък ????..... плохого чувства, и самая слабая тень какой бы то ни было плохой мисли в душах некоторых из ваших заблужденых братьев.

Много лет брат от брата были искуственно отделены, много лет пыталис насаждать в наших душах заблуждения и плохих чувств. Много лет темные силы усилено работали между нами против братства славян и против всечеловеческого братства.

Теперь ето уже невозможно! Нетужетакой демонской силы, которая может остановит наш народ в его искренном, священном стремлении к всеславянскому и всечеловеческому братству. Нет уже силы сопосбной остановит или отклонит братскою руку, которую мы подаем нашим братьям и соседям, чего мы всегда желали. Нет уже сили, которая может затикнуть наши рты, когда мы во всю силу кричим: мир, братство и лобовь всем людям целого земного шара!

Одна могучая, гигантская рука повернула рычаг и таким образом показала болгарскому народу истиный путь, который всегда показывали ему самые разумные его сыновья.

Темное прошлое уже закончено. Возвращение назад не может быть. Мы идем к добру, к лучшему, к истинному восходу. Не важно через какие перипетии мы пройдем свою дорогу. Важно только - то, что мы положили конец одному страшному прошлому и идем к светлому будущему.

Потому мы говорим: сегодня ден - Ден Первый, когда болгарский народ вступает твердо на верный путь своей жизни и своего развития, в хармонии со своими братьями славянами и с духом международного братства - путь, с которого уже никто нас не отклонит.

Сегодня ден - День Первый!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×