132. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Той иде!. Из беседа, държана от Учителя на 12.07.1944 г., Петровден, с. Мърчаево,

[Ани]

132. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

ТОИ ИДЕ!

Из беседа, държана от Учителя

на 12 юлий 1944 г., Петровден,

с. Мърчаево, Софийско.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

ТОЙ ИДЕ!

Братство, Севлиево, Г. 16, бр. 317, 1.10.1944, с. 2.

„Единственият, който пръв ни е обикнал, това е Бог. И първият, когото ти обичаш, това е Бог. Ако първом Бог не те е обикнал, и ако ти не си го обикнал, ти не можеш да имаш никакво знание, никаква светлина, никаква свобода. Единственият живот, единствената светлина, единствената свобода, с които можеш да разполагаш, произлизат от любовта, която Бог е имал към тебе. И ти можеш да приемеш любовта, светлината и свободата дотолкова, доколкото си обикнал Бога.

Има една песен „Иде, иде”. Някои са против тази песен. То е защото Този, който сега иде в света, погна онези, които не изпълниха Неговия закон. Те хукнаха да бягат, та повлякоха и нас и ние бягаме. От любовта, която иде, всички бягат. Но аз ви казвам: Понеже Той иде. сега всички трябва да излезем да Го посрещнем. Вие не сте Го видели още как иде Вие видяхте само ония, които дигат прах. те дойдоха, хвърлиха бомби, разрушиха каквото разрушиха и отминаха. След тях обаче, иде друг

Онзи, Който сега иде в света, носи любовта, носи живота, носи светлината.

Онзи, Който иде сега в света, носи свободата за всички хора Всички ще бъдат свободни в него. Не само хората, но и всички същества “

„И най-малкото нещо. направено с любов, носи щастие

Затова казвам: Ние хората, сега сме призвани. Призвани сме към това щастие, което никой не може да ни отнеме. Щастието, което носи любовта. Този, който иде сега в света, който винаги идва със сутрешното слънце и заминава с изчезването на слънцето, той идва с чистия въздух, който дишаме и заминава с нечистия въздух. Той иде с бистрата вода, която пием и заминава с мътната вода, която образуваме. Той иде с чистото ядене, което правим и заминава с нечистото ядене. Той иде в най-малкото нещо, което вие можете да посрещнете и обгърнете с любов."

„Същественото за нас е да бъдем доволни от живота. Ти си доволен, когато имаш хубава мисъл, ти си доволен, когато имаш хубави чувства. Защото в хубавите чувства Бог се изявява. В хубавото разположение Бог се изявява.”

„Животът никога не може да спре. Ние можем да спрем, но движението на живота не спира. Вие всички се смущавате от едно нещо, че можете да изгубите любовта.

Единственото нещо, което не се губи в света, това е любовта. Всичко може да се изгуби, но любовта не се губи.”

„Да оставим човешките неща настрана, да възприемем Божието благо в нас. То е Божественото. То е новото в света, което очаквате.

Хубавото иде от Бога. То идва направо. То идва вътре във вас. За него няма да разправяте как е дошло. Туй, което иде от Бога, вие не можете да го разправяте никому. То е невъзможно.”

„Казвам: Единственото нещо, което носи живота, то е любовта. Животът не се придобива, той иде от любовта. Знанието не се придобива, то иде от мъдростта. Свободата не се придобива: всички хора искат свободата, но тя иде от истината. За нея не разправяйте, не казвайте: „Аз съм свободен.”

„Никога не трябва да се поставяте по-горе от другите хора. Считай, че имаш толкоз право, колкото Бог ти е дал.

Няма да превишаваш правата си.”

„Три неща научете в света, които са невъзможни:

Животът ви никой не може да вземе.

Светлината ви никой не може да премахне.

Свободата ви никой не може да ограничи.

Вий трябва да знаете това, защото Бог живее. Ако Бог не живееше, то е друг въпрос.

Първото нещо: днешния ден да благодарим на Бога за всичките добрини, които ви е дал и за доброто, което иде. Старото си отива, доброто иде. Що е новото? - Любовта. Старото си отива. То са онези, неразбраните работи. Новото е да виждаш доброто в себе си и в другите. Старото е робството в света. То си отива. Иде свободата, Божията свобода. Да се освободи ума от терзания, да се освободи сърцето от терзания и тялото от болести. Да станем всички здрави, да бъдем всички радостни и весели за Божествения живот.

Сега ще видите като дойде Господ в света. Той иде, и като дойде, мирът ще дойде в света. Той иде. Още не е дошел. Още една стъпка като стъпи и мирът ще дойде. Ще престане бумтенето на аеропланите, ще престанат бомбите. Една стъпка още и мирът ще дойде. Господ си е дигнал крака и като стъпи, мирът ще дойде. Тогава всички ще го видите. Тогава ще бъде един от най-веселите дни.”

Беседа, държана от Учителя

на 12 юлий 1944 г., Петровден,

с. Мърчаево, Софийско.