Jump to content
Ани

142. Завещанието на Сава Калименов.

Recommended Posts

142. ЗАВЕЩАНИЕТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

В.К.: Ето приключваме нашата работа за сега. А голямата, която ме очаква не се знае кога ще я завърша. С.К.: Щом си я почнал, ще трябва да я завършиш. Та колко пъти си идвал при мен, безчет няма.

B.К.: Писал ли си завещание към поколенията? С.К.: Не съм. Освен туй което съм писал няма друго какво да завещавам. В.К.: Да, знаете ли, като имах възможност да се запозная с тази силна поредица от вестник „Братство”, имам идеята и в бъдеще ще се оформи още повече обаче някои статии по отношение на Славянството, Балканската федерация и такива космополитични идеи, считам, че трябва да се съберат в един сборник, после има дадени статии, които са в друго амплоа, също ще бъдат събрани като се категоризират по теми в сборници. С.К.: Е, може някои статии, които са по-ценни да бъдат запазени. В.К.: Ще бъдат запазени и извадени като едно важно томче от Сава Калименов. С.К.: Защото тука са размесени какви ли не работи, някои са си изгубили значението и после има и посредствени работи. В.К.: Има някои неща, които, да, заслужават, които са класически неща, които аз съм ги виждал и ще можем в бъдеще, ако сме живи и здрави, с Вашата внучка, разбира се, ако може да се работи с нея. Това не знам.

C.К.: Да, в бъдеще, аз гледай да ти кажа, аз заради туй треперя над туй нещо, защото ако се изгуби, това е част от живота ми, нали, живот в смисъл на идеите, то не е само така, нито е от амбиция, нито за слава, нито за нищо, обаче те са идеи, които не са и мои, но аз съм им станал проводник само, и те са от значение, не само за днес, но и за вчера и за утре, защото и утре ще се родят всякакви хора, и утре ще има хора, които ей така ще гледат мрачкаво като в полутъмнина така, нали, хора, които не са така ориентирани, та затуй е писано нали. Как има някои, които заслужават и аз имам предвид туй, обаче дано ми остане време само аз да ги подбера и да ги извадя ей така. Щото те може би няма да са много, но най-ценното, най-важното, което е от значение така де, може да се извади. Може да се извади, щото иначе тя хартията пък, вестникарската хартия ще изгние, тя е слаба след десетина години и трябва да се извадят преди това, за да се запазят. Иначе цялото е голямо.

Има материали, които са си съвсем отминали така, няма смисъл да се... Имам я таз идея, ако аз не мога да я направя, значи ще трябва да се възложи на близки. В.К.: На някои близки от другите поколения. С.К.: Може само да им посоча това, това, това. Да сътруднича с него, да посоча тия неща, заслужава да се вземат, ако аз не мога да го сторя.

В.К.: По-нататък ще искам да се събере онова всичко, което сте написали като поезия, есета, проза и което не е печатано нали. След 9 септеври 1944 година да може да бъде събрано така в един, два тома.

С.К.: Абе мисля го аз това нещо, обаче нали ти казвам, тъй са ми пръснати нещата, че сега в момента някои неща има, даже в мене са някои неща, един сборник, който съм го писал, пък не зная къде е. Имам ли го, нямам ли го, като че ли изчезна, като че не зная и ще трябва някъде, където съм го подарил, да го търся, за да го възпроизведа, тъй да се каже. Има неща даже, които могат да се загубят.

Има някои неща, които са останали в ръкопис, не са писани и на пишуща машина, изнесъл съм някои работи, някои са тука и не зная. Абе виж какво, все ще остане нещо, все ще остане нещо. В.К.: От Сава Калименов. С.К.: Но виж какво, на това и аз държа много, но туй „Към българина", разбираш ли. То отначало го написах само този материал, това съдържание към българина, което е, но разбира се, че то е във връзка с Учителя пак, щото там завършвам, към Учителя, то е посветено на учението на Учителя сега, то не е за нещо друго, а към българина, обаче то е във връзка с ВЕЛИКАТА МИСИЯ НА БЪЛГАРИНА, да разпространи учението, защото Учителят казва:

„Туй учение Аз го давам на вас, но ако Аз не ви го дам, Аз отговарям пред Бога.

Ако вие не го предадете на българския народ, вие отговаряте пред Бога.

Ако българският народ не го предаде на човечеството, той отговаря пред Бога.”

Значи категоризира. Та тази работа „Към българина" тя е във връзка с това, че великата мисия на българския народ е именно тази, да даде учението, което е дадено да го даде на целия свят. Това е основната тема и задача и смисъла на написването на тази работа и тя стана по-късно един голям сборник, понеже се прибавяха все повече и повече неща при всеки препис. И може би и по-нататък ще прибавим, но сега за сега с туй не се занимавам понеже нали зает съм с друго, отделям време и за земеделска работа, която ми помага на здравето, така гледам да съм повече навън, цяло лято да съм навън. Та както се изразяват по старому старите хора, каквото ми е писано. Аз сам не зная какъв бюджет ми е даден по отношение на живота и на времето докато, то има една латинска пословица: „Дум спиро, сперо” латинска пословица стара, на български значи: „Докато дишам, все се надявам” или докато дишам имам и желание за работа, можем да го преведем, да го трансформираме де, докато дишам, докато имам сили, докато имам живот, докато мога, каквото мога ще направя. Така е положението. В случая за мене си казвам. То се отнася за всеки един човек, особено за този, който има да работи. Но ний сега като ограничени същества не знаем какво ще стане.

В.К.: А какво ще кажете на вашите близки, от вашия род? С.К.: Е, на моите близки какво мога да кажа, освен туй, че да вървят по пътя, който те намират за най-добър, да бъдат разумни, нищо няма да ги задължа, нищо няма да им наложа, нищо няма дори да ги посъветвам, защото ги смятам достатъчно умни, разумни и с достатъчно светлина в съзнанието да си намерят правия път. Пък дядо Сава ще се дръпне настрана и той си завършва вече работите. За всеки човек си има специално, отгоре му е определено това, пътя на живота, да се вслушва в тоз глас, който отгоре го ръководи.

Амин.

Забележка на съставителя:

Магнетофонен запис през есента на 1982 г., във вилата на Сава Калименов в Горна баня, в разстояние на 4 дни.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×