Jump to content
Ани

1.15. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Деветте съществени причини за щастието и нещастията на хората. Из беседа, държана от Учителя на 19.11.1944 г.,

Recommended Posts

1.15. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

ДЕВЕТТЕ СЪЩЕСТВЕНИ ПРИЧИНИ ЗА ЩАСТИЕТО

И НЕЩАСТИЯТА НА ХОРАТА

Из беседа, държана на 19.11.1944 г. София-Изгрев

ДЕВЕТТЕ СЪЩЕСТВЕНИ ПРИЧИНИ

ЗА ЩАСТИЕТО И НЕЩАСТИЯТА НА ХОРАТА

/от Словото на Учителя/

Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 2-3.

„Според мене, има девет съществени причини, от които произтичат нещастията на хората, и девет причини, от които произлиза щастието. Освен тях, има и други, второстепенни причини, но тия са съществените, кардиналните.

Първата причина за човешките нещастия е незнанието какво нещо е любовта - по точно, неизпълнението на закона на любовта. Философите обясняват какво нещо е любовта. Обаче любовта не се нуждае от обяснения. Това е един свят, в който ти трябва да се потопиш, да участвуваш в него, да живееш в него, да се ползуваш от неговите блага, нищо повече. Всички други човешки понятия за любовта са безсмислени. Втората причина за нещастията на хората е непознаването на мъдростта.

Това, че ний сме слепи за Божествената мъдрост и промисъл и не я виждаме в благата, които ни са дадени.

Третата причина е непознаването на истината.

Нашите, ограничени, детински схващания за живота и света ние смятаме за чиста истина. Ние не се подчиняваме на Божествената истина. Мислим, че без любов може, без мъдрост може, без истина може. Може, разбира се, всичко може. Само че резултатите са лоши.

Една друга причина е непознаването на живота.

Ние не разбираме живота. И затова изискваме от него това, което той не може да ни даде. Защото, животът не е заради нас. Той не е създаден и не съществува за нашата личност и за нашите прищевки. Животът е поле за любовта. В живота любовта се проявява. Необходимо е да слугуваме на живота, за да можем да го разберем. Ние искаме да участвуваме във всички блага на живота. Това е естествено. Но то може да стане само при известни условия. Нещата са достъпни само за този, който прави необходимите за тяхното достигане усилия.

Ние не знаем също какво нещо е знание.

В знанието има две съществени качества: то носи мисъл и светлина. Туй, което няма в себе си мисъл, туй, което няма в себе си светлина, то не е знание.

Ние нямаме истинско разбиране и за свободата.

Ние искаме да бъдем свободни, но не знаем, че свободата ни зависи от самите нас: ние се заробваме и ние се освобождаваме.

Защото, ако си позволиш да направиш туй, което е в разрез с истината, ти ще се намериш в едно противоречие. Противоречието ще се прояви в това: щом нарушиш закона на истината, ти ще се ограничиш. Като следствие на това, ще се яват много болезнени състояния - в твоите мисли, в твоите чувства и в твоите постъпки, навсякъде. Дали това се отнася до един индивид, до един народ или до един ангел, резултатите са все едни и същи.

Животът, знанието и свободата, това са атрибути, качества на ангелите. За нас в нашия физически свят, това са учението, движението и работата.

Първата причина във физическия свят е учението. Ние учим, за да добием нещо, от което да се ползуваме. Ние искаме да бъдем учени, да имаме знание. Но защо ни е знанието? За да се спрем на него ли и да престанем да се движим напред? - Не, учението е непреривен процес. Човек, който не се учи, е загубен. Какъвто и да си ти, ако ти не учиш, твоя живот няма смисъл. Нищо - никакви постижения в миналото, никакви права и високи постове не ни освобождават от нашето задължение да учим. Всички трябва да се учат. Животът е вечно учение. Някои мислят, че са завършили. Не, не може тъй да се говори.

Щом престанеш да се учиш, ти ще изгубиш всичко.

В непрестанното учение, е вашето вечно движение напред.

Последната причина е работата. От качеството на нашата работа зависи нашето щастие или нещастие в света. Какво значи истинската работа? - Всяко нещо, с което се заемеш, да го направиш по всички правила. Ти миеш паници и си казваш: За туй ли съм роден, да мия паници? Че за какво си роден? Някой е слуга, носи едно дете, и казва: Затова ли се родих? - Че за какво се роди? Ти считай онова, което в дадения случай работиш, за съществено. Имаш да изпълниш едно малко задължение -считай, че от него по-важно няма. Нека в твоя ум винаги, непременно, има една идея.

А ти си мислиш: защо не съм сега някой министър. Ако си министър, ще те затворят, ще те съдят както сега в България ги съдят. И цар да си, така ще те съдят. Дъщерите пък съдят майките и бащите си.

Някой казва: аз така разбирам нещата. Добре е, че разбираш така. Нека всеки постъпи така, както разбира. Работи, макар да направиш и двадесет грешки. Като привършиш работата, ти ще я оправиш. Дори и сто погрешки да направиш, не изоставяй работата си.

Ние, съвременните хора, живеем при много богати условия. Науката е станала толкова обширна. Има милиони умове, които се занимават във всички области, да изследват тайните на природата.

Обаче, във всичко, което науката е изследвала, все има нещо, което не е така достоверно. Вземете запример някой човек, който съхне. Богато дете е, има всичко на разположение, но съхне. Хранят го, гоят го, грижат се за него, но съхне това дете. Коя е причината на това съхнене? - Вода няма детето. Всеки един човек, който съхне, няма кой да го обича. Като няма кой да те обича, ти съхнеш. Някои тлъстеят - в тях пък има повече вода, отколкото трябва. Кръгло е лицето им, значи, трябва да дадат от своята влага на сухите.

Според мене, всичко зависи от нашия ум, от нашето сърдце и от нашата душа. Хората често не знаят, че имат душа, която те могат да обяснят или познаят. Но нека оставим обясненията - единна ли е или колективна, или е „сбор от нашите душевни преживявания". Тия работи нямат значение. Но казвам: ако ти не слушаш своя ум, който носи светлина за теб, тогава светът няма да ти бъде приятен. Ти няма да знаеш какво нещо е красота. Ако не разбираш своето сърдце, ти няма да разбираш топлината. Топлината произвежда всички меки и хубави думи. Ако ти не разбираш физическия свят, в който живее тялото ти, ти принуждаваш, насилваш краката си, насилваш ушите си, всичко насилваш. Вечерно време, като си дойдете в къщи, не измивате краката си, те нямат възможността да си отпочинат и започват да миришат. И сега, след всичко това, ние се занимаваме със социални въпроси. А нито на ум ни идва, че първият социален въпрос, който трябва да разрешим, това е разумното и правилно отнасяне със своето собствено тяло.

Ако българските министри разбираха какво нещо е любовта, ако българските министри разбираха какво нещо е Божията мъдрост, ако те разбираха какво нещо е Божията истина, щяхме ли ний да имаме туй положение?

Погрешката на министрите седи ето в какво: те мислеха да оправят света с движение, с учение и с работа - с проявите на физическия свят. Обаче светът, така не се оправя. Движението, учението и работата са резултати на Божествения свят. Следователно, нещата се оправят не тук, на земята, а в Божествения свят. Или, с други думи казано, по човешки, според ограничените човешки разбирания и действия, светът никога не може да се оправи. Необходимо е да станем проводници на Божественото. Защото, само когато направим това, нашият земен свят ще може да се оправи.

Сега ние се движим. Но как се движим? Хиляди и милиони хора се движат на бойното поле. Какви са целите им? Те са християнски народи. От невидимия свят как гледат? Какъв е моя възглед? Мислите ли, че онзи възвишен свят, който гледа хората на земята, одобрява положението, както сега постъпват?

Но аз казвам: Тази война се води и вътре в нас. Ти по някой път се разсърдиш и в резултат на това пет милиона клетки измират, стават жертви на твоята сръдня. Не си ли ти, който осакатяваш себе си? Цялото ти тяло се изпълва с инвалиди? Питате защо се бият хората? - Защото ти се гневиш без причина. Някоя жена иска да се развежда и идва да ме пита. И тя иска да знае защо се бият хората. - Защото ти се ожени. Твоята неестествена женитба роди тази война. Трябва да се жени човек. Това е закон. Но да се жени по закона на любовта, да се жени по закона на мъдростта, да се жени по закона на истината: да се жени по закона на живота, по закона на знанието и по закона на свободата, да се жени по закона на движението, по закона на учението и по закона на работата. Тогава не ще имате погрешка.

От всичките погрешки, които досега в далечното и близко минало сте направили, ако почерпите съответната поука, вий ще станете умни, ще спечелите голямо богатство. Защото индуската философия казва: Това е Карма.

Да допуснем, че в миналото, в някой друг живот, си бил цар. Другите хора, които са около тебе, са били слуги, ти си ги изтезавал, измъчвал си ги. Сега ти ставаш слуга, а те стават господари. Какво трябва да правиш? Преди всичко, ти трябва да знаеш, че ти сам си причината за лошите отношения. Следователно, ти ще трябва да живееш по най-добрия начин. Какво наказание и да ти дадат, ти ще им благодариш, ще кажеш: Аз съм причината. Вие сте много добри хора.

Та сега аз съм за туй: когато законът осъжда един човек, ние няма да го защищаваме. Но този човек, когото законът осъжда, ние можем да го подкрепим със своята мисъл: Ще се оправи тази работа, не бой се. Изправи погрешните си.

Нека той не съжалява, че законът го съди, но да се радва, че има условия да изправи живота си.

Сега в България имаме случай, дето всички министри, които са правили погрешки, да изправят каквото са правили. Законът ги осъжда, за да се изправят. Тогава ние всички ще им изпратим доброто пожелание да изправят погрешните си. Защото ако светът не изправи погрешните си, не можем да живеем добре. Например, в един оркестър някой наруши нещо в нотите, в такта, в темпото - веднага се изменя цялата хармония. Вещи трябва да бъдат хората....

Вие се радвайте, че в България сега има толкова министри да ги съдят. Ще се поучите от тях. Който министър каквато погрешка има, тя е ваша: Разните погрешки на министрите са ваши погрешки. Идете, научете се от тях. Вие седите на заден план.

Трябва да бъдем справедливи, но не жестоки. Трябва да бъдем строги, но милостиви.

Да скъсаш нещо, да го счупиш, да го смачкаш, това не е нищо. Изял някой една ябълка. Най-първо, тази ябълка не е твоя. Ти дигаш шум защо тази ябълка е изядена. Върху тази ябълка са работили слънцето, въздухът, земята, влагата, разни червейчета, хиляди ангели са работили и ти ставаш господар. Правиш въпрос, че са ти взели ябълката.

Че имаш малко право, не отричам. Но ние, съвременните хора, сме взели такива прерогативи, като Бога. Само Бог може да съди.

Само онзи, който люби, може да съди. Само онзи, който е мъдър, може да съди. Само онзи, който обича истината, може да съди. Само онзи, който обича живота, може да съди. Само онзи, който обича знанието, може да съди. Само онзи, който обича свободата, може да съди. А ние трябва да обичаме свободата.

Когато ония ангели съгрешиха, Господ не ги унищожи, но ги прати в огън, да станат мекички. Той прати и хората. Защото трябва да се учат в тоя университет - огнения университет, който изправя всички погрешки.

Хората казват, че това ще бъде вечно. Вечно е сто години. Вечно, значи сто умножено на себе си - т.е. десет хиляди години. Ако не си доволен, тогава един милион на един милион - колко ще бъде? Все таки, ще има край. Но, във веки веков - това значи един век умножен на себе си, десет хиляди години.

Алегория ви казвам: Онези славеи, които пеят из България, знаете ли, кои са те, отде са се научили? - Те са прегрешили ангели. Всичките славеи са ангели, но за десет хиляди години наказани да идват да пеят. Дали вярвате или не, това е друг въпрос. Хиляда и една нощ е това. Ако вярвате, нищо няма да изгубите. Ако не вярвате, пак невежи ще останете. Вие казвате: Ангел ли е, той пее. Той без пари пее и казва на българите: Десет хиляди години ви пеем. Господ ни изпрати да ви пеем и да ви кажем: Ако не бъдете умни и вие ще пеете като нас.

В днешно време, при големите богатства, които имаме, вие казвате: какво ще стане, с нас? Защо сме се родили? Чудно, нещо: Защо си се родил?

Родил си се да познаеш какво нещо е Божията любов; родил си се да познаеш какво нещо е Божията мъдрост; родил си се да познаеш какво нещо е Божията истина, която носи свободата в себе си.

Ония светове, които нощем звездното небе разкрива пред очите ни са пълни с напреднали, разумни същества. Ти гледаш небето нагоре и си казваш: Какво ли има там? - Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което се върши там горе - думите на апостол Павел. Казвате: Какво има на слънцето? Око не е видяло и ухо не е чуло какво има на слънцето. Вие виждали ли сте една слънчева девица? Каква светлина излиза от нея! Как е опасана със златен колан, какви дрехи тя има! Ако видите една слънчева красавица, вие съвсем ще се обезсърчите. Обаче, един ден вие трябва да станете като тях. Следователно, вие трябва да се учите от тях. Както те са придобили своята красота, своята любов и знание, по същия път трябва да минете и вие. Знаете ли, как живеят красавиците на слънцето? - В техния език няма никаква обидна дума.

И сега ние, хората, притежатели на такива огромни богатства, които нашия ум съдържа, се чудим какво да правим! ... Нито един съвременен цар, няма такива големи богатства и възможности, с които разполагаме ние, които познаваме силата и богатствата на ума си. Ония богатства, които носи нашето сърдце, те са пък други богатства. И ония богатства, които нашата душа и нашия дух носят и те са други богатства. Това са съкровища, които струват много повече от всички земни богатства, взети вкупом. И ние се питаме - какво трябва да правим. Бог ни е надарил толкова богато, и с такава безкрайна щедрост, а ние се считаме последни просяци ...

Някои от вас се оплакват от мъжете си. Ти имаш един мъж с такива огромни богатства! Той има някои петна, някои недъзи тук - там, но ти трябва да знаеш как да изправиш ума му. Ще дам един съвет на младите моми и момци: Никога не се женете за мома, или мома да не се жени за момък, докато не намерите най-добрата му черта.

Като намериш тази черта, дръж я в ума си, никога не я изпускай. Ако можеш да направиш това, ти ще живееш, както ангелите живеят. Ако се ожениш без да намериш и без да държиш в ума си тази черта, нещастията ще те следват едно след друго.

Мене ми разправяха за едно българско семейство, което мога да ви посоча за пример: Бащата пее бас, дъщерята алт, майката сопран, синът-тенор. Дойдат си вечер от работа, няма да се карат, а пеят всички заедно, квартет. Аз бих желал всички български семейства да пеят и свирят така. Туй не съм го видял, разправяли са ми го. И аз съм намислил, някой път да посетя това семейство. И действително, аз зная едно семейство, дето живеят по същия начин.

Ние трябва да се радваме, че имаме един ум, който носи светлина в себе си. Трябва да се радваме, че имаме едно сърдце, което носи Божествената топлина. Трябва да се радваме на душата си, която носи Божиите блага от хиляди и милиони години. Трябва да се радваме на Духа, който ни показва пътя. Какво има да се обезсърдчаваме?

Ще видим сега как българите ще осъдят министрите. По Божия закон ще ги съдят. Може да бъде пет, може да бъде десет години. Не вярвам да бъде по-долу от десет години, защото, както аз виждам, някои работи ще се съкратят. Десет години ще се съкратят. Петте години също ще се съкратят. С бесилките и с тях ще стане нещо, ще изгният въжетата. В турско време, като бесят някого и се скъса въжето веднъж, пак го бесят, но ако се скъса втори път, вече трети път не го бесят. Казват: Бог не позволява. Сега модерните хора и по сто пъти бесят.

Ние трябва да оставим стария начин на извинение. Някой казва: извини ме. Това не е извинение. Откъснал си плод от градината на човека, мини след това и му кажи: един ден минавах от тук и откъснах един плод. Връщам ти го по-хубав. Това е извинение.

Ние трябва да зачитаме мислите на хората, техните съществени мисли.

Трябва да зачитаме човешките желания, тия желания, които са проява на Божественото. Трябва да зачитаме, онова, което Бог е вложил в човешката душа. А тя е една хубава, написана книга, хубаво трябва да я четете. И като четете, не цапайте тази книга.

Да допуснем, че имате главоболие. Имате коремоболие. От малко топлина е. Каквато и друга болка да имате, намаляла е силата на тялото ви. Що е ревматизмът? Ненужен товар на ставите. Мазнини има в гръбначния стълб, затова не работи. В гръбначния стълб има дванадесет чифта отвори от които излизат нервите на цялото тяло. Когато тия отвори се задръстят от мазнини, енергията не може да излиза. Тогава някои органи заболяват, а някога се получава парализа. Затова излагайте гърба си на слънце. Турете най-хубавите си мисли, да се отворят тия врати, навсякъде да тече енергията. Заболи ли те глава, моли се, намери си погрешките. Боли те корема, намери погрешките си. Някой път ще идеш при лекар, да ти каже погрешката. Ще платиш, но ще ти кажат погрешката.

В света сега иде епоха за изправяне на погрешките. За в бъдеще трябва да живеем без погрешки.

Когато се затъжим за погрешки, ще слизаме в по-нисшите светове, да виждаме какви са погрешките. В миналото често светиите отивали в гората да видят как вълкът дави овците, да видят какво нещо е лошият живот. Те често отивали да погалят вълка и казвали: „Ако ме обичаш, остави я, не я яж. Ако ме послушаш, може да ти помогна. Ако не ме послушаш, сто пъти ще ти одерат кожата”.

И сега аз казвам: Не забравяйте благата, които Бог ви е дал. Не забравяйте красивите умове, красивите сърдца и красивите души, които имате.

Не забравяйте Божията любов и милост.

Не забравяйте Божията мъдрост и истина. Не забравяйте, че всички сме в ръцете и под очите на Бога. Издигнете бялото знаме и живейте тъй, както Бог изисква.

Из беседа, държана от Учителя

на 19.XI.1944 г. София - Изгрев.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×