23. Златен век / Пламен, В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 277, 6.05.1941, с. 1.

[Ани]

23. ЗЛАТЕН ВЕК

Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 277, 6.05.1941, с. 1.

Сутрин, когато съмне, когато тъмнината изчезне, никой повече не може да отрича светлината. Много са били мненията преди това, с жар, упорство и убеждение са били защищавани, но щом слънцето изгрее, място за спорове и за различни мнения не съществува.

Светлината озарява всичко и всичко се вижда ясно: кой ще отрече действителността - това, което е вече станало, това, което се вижда от всички?

Днес вече няма човек в България, който може да твърди, че България можеше или трябваше да мине по друг път към разрешение на своите национални задачи, освен по пътя на мира.

Случайност, съвпадение ли е това неочаквано щастливо разрешение на нашите национални въпроси? Не! То бе точно определено, предвидено и естествено развитие на нещата, което само малцина можаха предварително да прозрат.

Това, което ний казахме, стана, защото трябваше да стане, защото не можеше да не стане. И то стана така, както Бог искаше, но както малцина очакваха и знаеха: без ние сами да употребим каквото и да било насилие за неговото реализиране.

Първото действие завърши. Сега идва второто. Всъщност, станалото досега беше само един увод, една подготовка, а истинското действие започва едва сега.

Никъде по света и никога в историята на човечеството не е съществувало величие на един народ, което да се е крепяло и да се е дължало единствено на обширността на територията, която този народ е заемал. Ако беше така, то току що разпадналите се държавни постройки, дело на мирните договори от миналата световна война, също така биха били велики, защото бяха големи по територия.

Не! Величието е нещо съвсем друго. То не се мери с количеството на територията, която един народ заема. То не е и в броя на неговото население. Не е също така и в неговото материално богатство.

Единствените трайни съкровища, които могат да бъдат завещани на вековете, от които може завинаги да се ползува цялото човечество, и които единствени създават истинското величие на един народ, това са неговите духовни богатства.

Всичко друго е като дим, който изчезва. Всичко друго днес го има, а утре го няма - нетрайно е, нереално е. (Защото, от едно по-високо гледище, истинска реалност притежават само трайните неща, само вечните ценности. Това. което се губи. притежава само една временна, относителна реалност.)

Днес българският народ притежава духовни богатства, вечни ценности, каквито никой друг народ на земята не притежава.

То е нещо много повече от физическата, грубата сила, която може да завладее и да подчини на себе си целия свят. То е нещо много повече от желязната външна дисциплина, която завладява външните неща. То е нещо много повече от милиардни богатства, от огромни купища злато, които поставят на наше разположение всички земни блага.

Ние, българите, не познаваме още това наше богатство (което е толкова велико и безгранично, че по своята същина, принадлежи същевременно на цялото човечество). Ний българите не познаваме още това, което е нашата истинска национална гордост и затова го отричаме. Това може да изглежда чудно, но то е факт: ние отричаме, отхвърляме, не признаваме и дори охулваме и преследваме най-великото, най-мощното, най-светлото, вечното, Божественото, което се проявява днес чрез българския народ.

И това е в реда на нещата. Божественото никога и никъде не е било прието другояче. И въпреки това, този отрицателен прием никога не е спрял изпълнението на неговата мисия в света.

Днес започва един нов Златен век за България. Той е златен именно затуй, защото днес България носи в себе си истинското, духовното злато на цялото човечество. Като всяко злато, и то е скрито от погледите на алчните, и затова малцина го виждат. Много малко са и българите, които познават и умеят да се ползуват от неизчерпаемите рудници на това чисто, самородно злато, но това не ще попречи щото то утре да стане духовното съкровище, духовното упование и надежда на цялото човечество.

През България ще мине, но ще нахрани всички гладни и жадни по цялата земя. Защото то е духовният хляб на цялото човечество, който единствен може да му даде сили за нов, съвършено нов живот.

Близко е времето, когато очите на всички люде, на всички народи, ще бъдат обърнати към нас. Защото само от тук те ще могат да получат насъщната храна за задоволяването на своя духовен глад - оня съществен елемент, който ще се вгради в основата на истински обновеното човечество.

Златния век на България е започнал. Днес много малко са тия, които могат да видят това, защото близостта по време и по място пречи на огромното мнозинство да обхване нещата в техния истински размер и в тяхната истинска същност, така, както преди две хиляди години не можаха да схванат силата и значението на Исусовото слово.

Въпреки това, Златният век за България е настъпил. Това, което чрез Словото на Учителя тя дава на света, ще остане за вечни времена съкровище на народа ни и на цялото човечество.

Пламен