32. Старата и новата култура. - В: Братство, Севлиево. Г 14, бр. 287, 15.12.1941, с. 1.

[Ани]

32. СТАРАТА И НОВАТА КУЛТУРА

Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 287, 15.12.1941, с. 1.

„Сегашната епоха е преходна. Тя представя разрушаването на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на нов ред и порядък в света."

Учителя

Ние сме в края на една епоха. Ние присъствуваме при ликвидацията на старата епоха и при раждането на новата.

Старата епоха вече си отива. Това става с големи страдания и жертви, но повече нейното царуване е излишно и пагубно. Че си отива, за това говорят днешните събития, а че новата се ражда, говорят много факти и явления, които не минават незабелязано от окото на будния наблюдател. А думите на великия Учител на човечеството Христос с ясни линии ни рисуват днешното време и новото, което иде.

„И ще чуете боеве и слухове военни. Ала не се смущавайте, защото всичко това трябва да бъде; но не е още окончателно, защото ще въстане народ връх народ и царство връх царство. И ще бъдат на места гладове, морове и трусове и всичко това ще бъде начало на болежа."

Ние виждаме днес, че цял свят е пламнал и че се е вдигнал народ срещу народ. Ние се намираме пред един свършен факт. От нас се иска само да запазим самообладание и вяра, да не изгубим любовта си, да не изгубим надежда. Като знаем това, ние трябва да се въоръжим с търпение, любов и мъдрост, за да дочакаме с вътрешен мир всичко, което има да стане. С нетърпение, с прибързване, ние нищо не можем да постигнем. С нетърпение и прибързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си.

И Христос по-нататък казва: „Който претърпи до край, той спасен ще бъде."

Търпението е едно качество, едно важно условие за големи постижения. Без него е немислим напредък. Учителят казва: „Търпението е основа на човешкия характер."

С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден. Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите.

Изхода от днешното бедствие, лъка на язвата, от която света днес страда, е Любовта. Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже. Защото любовта прощава. Затова основният камък на бъдещата култура е възвишената, божествената любов.

Днешното човечество неизбежно ще дойде до нея. През пътя на страданието, през пътя на големи лични, обществени и културни жертви, които ще даде, най-после то ще разбере, че спасението му и изхода от злото, в което днес то е попаднало е само в пътя на любовта.

Днес човечеството ще понесе най-лошите последици на своя минал живот; то ще преживее мрачни дни, дни на мизерия, лишения и големи страдания, защото то е нарушило божествения ред на нещата, то е нарушило великото постановление на природата. То не е възприело още любовта, тя не е легнала като основа в неговия живот и в отношенията между народите. Тя още не е станала среда за развитието на людете. Те днес още мислят, че със сила ще могат да оправят света и да въведат нов порядък, който да носи благоденствие за всички. Но те страшно се мамят. Скоро те ще вкусят горчивите плодове на своите дела и по един естествен начин ще се отвратят от насилието и злото, по естествен начин ще дойдат до истинския живот, до живота на „любовта, която включва благото на всички същества". Те ще дойдат още до „мъдростта, знанието на която обгръща всички." Те ще разберат най-после „истината, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие и разбиране."

Но човечеството все на това ли стъпало на развитие ще остане? Както всички форми на живот в природата се изменят и вървят към все по-голямо усъвършенствуване, така и човечеството ще премине в нов, по-съвършен, по-добър етап, то ще премине към по-съвършена форма на живот. Окултистите загатват за идването на шеста раса в света. А Учителя недвусмислено и доста подробно се спира из беседите и лекциите за раждането на шестата раса.

„От бялата раса ще се роди шестата раса - расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането."

„В шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в туй число и бялата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, ще бъдат достояние на отделните личности, това е оня велик процес на социализиране на благата, които съществуват в живата природа."

Тогава ще има нова философия, нов ред и порядък, нови разбирания, мисли и чувства. А идеала на човека ще бъде да служи на живия Бог с цялото си същество и да следва училището на живота съзнателно, като стане прилежен и усърден ученик.

От ред години наблюдаваме, че основата на стария ред в държавите се колебае. И абсурдно е да се мисли, че народите за напред ще вървят по него, че ще нареждат живота и дейността си по стария, отживял отдавна времето си начин.

А днес още по-ясно виждаме, че старите религиозни системи губят обаянието си върху людете. А техните представители, които са божем служители на правда и любов, не издигнаха глас на протест против най-голямото престъпление, което в настоящия момент се върши пред очите им, страх ги е да изявят учението на любовта, страх ги е да изповядат открито и гласно учението на Христа.

Людете изгубиха вяра и надежда в каквото и да било.

В тая безпътица, в края на краищата, ще се „яви знамението на Син человечески". Едва тогава ще дойде новия порядък на нещата, ще дойде новото съзнание.

Това е идването на Христа. Това е наставането на Царството Божие на земята. - В умовете на людете ще дойдат нови светли мисли, в сърдцата им ще се родят топли, нежни, братски чувства, а във волите им - благородни съвършени постъпки, които ще носят условия за живот, условия за проява на възвишеното, на Божественото.

Това ще бъде през времето на новата раса, расата на любовта. Днес тя се ражда!