47. Към примирие. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 303, 7.03.1943, с. 1.

[Ани]

47. КЪМ ПРИМИРИЕ

Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 303, 7.03.1943, с. 1.

„Будни българи, верни синове на народа ни, истински служители на Бога, вий, които наистина обичате народа си - нужна е вашата намеса, нужен е вашият глас, нужен е вашият зов - към опомняне, към отрезвление, към примирение!

Една стихийна вълна на Любов, една стихийна вълна на братско съчувствие, на братско разбиране и примирение, трябва да излезе из сърдцата ви и душите ви, да се разлее навред из нашата страна, да обгърне и потопи всичко, което крие в сърдцата си кълновете на враждата, да изгаси всецяло тайните пламъци на умразата, на разделението, на противоречията, които заплашват да обгърнат душата на нашия народ.

Който мрази, не е прав!

Който мрази, не върши добро за народа си! Който раздухва в сърдцето си опасния огън на умразата, против когото и да било, той не обича истински своя народ, макар да мисли и вярва в противното.

Ние не можем да вземаме страна: който мрази брата си, какъвто и да бил той, не постъпва добре. С умраза се сее само още повече умраза. С умраза се раздухват още по-силно огньовете на умразата.

Братя, има един светъл, има един красив, има един Божествен път, по който ние можем и трябва да достигнем това, към което вие се стремите по пътищата на умразата и насилието.

Това, което е истински добро, това, което е истински разумно, това. което е истински полезно за всички, то може да се достигне без насилие, без умраза, без братоубийство.

Доброто може да се достигне по добрия път - по пътя на разумността, по пътя на добрата воля, по пътя на мощния, доброволно и съзнателно сдружен труд.

Много неща търсим днес ние, към много неща се стремим, много неща считаме за необходими, обаче едно е истински и преди всичко нуждно: Нуждна ни е повече любов! Нужен ни е повече разум! Нуждна ни е повече добра воля и тогава всички въпроси ще бъдат разрешени по най-добрия път, по най-добрия възможен начин.

Затова ний апелираме преди всичко към тези, чийто души са пробудени: Разпалвайте огъня на Любовта, разпалвайте светлината на Истината, разсейвайте навред семената на разумността!

От вас се иска днес много, извънредно много. Гигантски усилия са необходими. Мощни вълни на любов и светлина трябва да излизат из сърдцата и душите ви. На бурния поток на заблуждението трябва да бъде противопоставен също така мощен поток от любов и светлина.

Въпросът тук е да се спаси цял един народ от пристъпите на разединението и на превратните пътища. А това може да стане само с любов и разумност, а - никога с умраза и насилие.

Затова вий, които знаете тази истина, вий днес сте призвани да действувате: безшумно, спокойно, безмълвно - не с ръцете и устата си, а със сърдцата и душите си. Не с действия, извършвани пред очите на всички, а със свещенодействие в олтаря на душите си. Не с молби и апелиране към хората, към вкостенелия в заблуждението човешки ум, а с молитви към Бога - молитви, които като мощна, неотразима сила ще засегнат и обгърнат душите на тия наши заблудени братя.

Когато умът, когато външното съзнание на човека не възприема, когато волята се противопоставя, тогава трябва да се действува на душата - на вътрешното съзнание.

А на душата се въздействува преди всичко чрез молитва. На душата се въздействува по вътрешен път. На душата се говори направо: говори се в безмълвие, говори се без посредството на гласно изказаните думи.

Днес всички пробудени хора трябва да се научат да говорят безмълвно. С нечутия глас на душата те трябва да заговорят направо на душите на своите заблудени и озлобени братя:

Има друг път!

Има нов път!

Има истински път!

Братя, спрете се, повърнете се от погрешно избрания път, който не носи добро за никого.

Да изградим доброто чрез добро, да изградим новото по пътя на любовта. Да се откажем от насилието, защото то внася тлетворния си дъх във всяко благородно начинание и разяжда като зловреден бацил израстъците на новото.

Да говорим на душите на нашите заблудени братя. Да се молим за тях. Да им изпратим мощни вълни от светлина и любов, за да спасим тях и народа си, да го отклоним от гибелния път на разделението.

Братя, опомнете се! Освободете сърдцата си от ноктите, от веригите на умразата. Из тръгнете от ума си заблудата, че с насилие може да се направи нещо добро. Извоювайте своята вътрешна свобода, освободете душата си от хипнозата на злото - дайте ход в себе си на любовта и светлината и едва тогава вий ще можете да се наречете: творци на нов живот, борци за общо благо, любящи и верни синове на народа ни.

С. Калименов