1.2. Микрокосмос и Макрокосмос. Космично съзнание

[Ани]

1.2. МИКРОКОСМОС И МАКРОКОСМОС

Човек - и Вселена. Във всяко, и в най-малкото живо същество, е вложен безграничен потенциал за развитие - безгранични възможности за усъвършенствуване. Във всяка клетка, във всяко житно зърно е вложена, в миниатюр цялата Вселена. Това се отнася и за човека. Що е човек? - Човек представлява от себе си в умален вид цялата Вселена, целия Космос. Всичко, каквото съществува в Макрокосмоса, в безграничната Вселена, съществува също така и в човека. Според Учителя на Всемирното Бяло Братство, всички слънца, всички небесни тела имат своите станции, своите проекции в тялото - в мозъка на човека. Затова човек е наречен още от древността - микрокосмос. Той е пълно и точно отражение, пълно и точно копие на Макрокосмоса, на цялата Вселена. Оттам - и неговите безгранични възможности за развитие. На човека предстои да стане ангел. Затова са неговите земни изпитания, страдания, търсения, лутаници, успехи и неуспехи. Всичко това е учение. Без учене няма постижения. А човек учи, когато се намира пред трудности - пред задачи, които трябва да разрешава.

Това е човекът - нещо велико в своите възможности, отражение на Безграничния Космос.

КОСМИЧНО СЪЗНАНИЕ

Космичното съзнание и Космичен Разум - това са еднозначни понятия. Накъдето и да се обърнем във Вселената, в живота, навсякъде ще видим проявата на една велика Разумност. Всичко, от атома до галактиката, е изградено с една върховна, недостъпна и трудно понятна за човека Разумност. Тази Разумност в строежа и във функциите на всяко, и най-малкото нещо във Вселената, и във Вселената като цялост, ясно показва, че тук е действувало и действува едно Съзнание, едно Свръхсъзнание, едно Космично, Божествено Съзнание. Разумността не може да бъде несъзнателна, тя не може да бъде механическа. Както всичко е живо в природата, така също всичко е съзнателно. Защото всичко е разумно устроено. Защото в света владее закона на красотата и хармонията. Защото дори формата на снежинките е идеално красива. И когато в живота ние срещаме неразумни и некрасиви неща и постъпки, трябва да знаем, че това са дела на човека. Защо? - Защото Космическото Съзнание, Космическият Разум го е надарил с тази върховна ценност -свободата, без която човек би бил само един автомат, един робот. Именно благодарение на тази свобода човек върши и добро и зло, създава красиви и грозни неща, и от всичко това, от последиците на своите дела се учи. Така той върви напред и съзнателно се движи към съвършенство, а не като автомат, не като навит с пружина механизъм. Без тази свобода на действие, човек би бил непълноценно творение на природата.