1.7. Петунии. Стихотворение.

[Ани]

1.7. ПЕТУНИИ

стихотворение

Дойдох да Ти се поклоня.

Дойдох да Ти целуна мислено ръка.

Дойдох да Ти благодаря.

Да благодаря за безкрайно многото, което си ми дал.

Да благодаря за безграничната светлина, за свещеното знание,

за Божественото озарение, което даде на нас, на всички хора,

на цялото човечество, на всяка душа.

Неоценимото, несравнимото, върховното Благо:

да се отворят очите ти.

Да прогледнеш и да видиш истината.

Да видиш света, да видиш живота в тяхната истинска,

Божествена светлина.

Да видиш Любовта - да видиш истинския смисъл,

да видиш истинското съдържание на живота.

Бяхме в тъмнина, и светлина ни озари.

Бяхме слепи - и прогледнахме.

Бяхме духовно мъртви - и възкръснахме.

Влязохме в живота на вечната радост, на вечната светлина,

на безграничната Любов.

Влязохме в истинския живот.

Научихме се да благодарим. Научихме се да се молим.

Научихме се да пеем свещените песни, които свързват душата с

Бога.

Които са тихи стъпки на душата към Олтаря на Бога.

Които окрилят Духа - да лети в Безкрайността.

Дойдох да Ти благодаря!

И ето: в градинката, на „Твоето Място"*:

чудна феерия от бяло-синкаво-виолетово-розови цветове.

Някакъв необикновен, огромен килим от сладостни тонове.

Чудна музика, чуден аромат - лек, нежен, фин - на

фуниеобразните

цветове: петунии, петунии, петунии!

Облак от петунии, водопад от петунии, океан от петунии!

Вслушай се: дивна песен пеят петуниите!

Тих, но мощен, незабравим, проникващ, обземащ, издигащ душата

хор

се носи надлъж и на шир, кръжи над мястото на Учителя,

и се издига в небесата.

Вгледай се: на фона на тъмнозелените дървета,

в обкръжението на светлосиньото небе и на тъмносинята Витоша,

нежни елфи - душите на цветята - се носят;

пеят, танцуват, прегръщат се, издигат се, летят в небесата...

Светли ангели с тихи стъпки бдят над Мястото на Учителя.

Светли ангели слизат и възлизат и тяхната песен, техния благослов

се сливат с хора на цветята!...

И свещен трепет обзема, изпълва, отнася душата

към висините на неземното.

София - Изгрева - Мястото на Учителя!

От тук светлината озарява света!

От тук се разливат по всички посоки, навред по земята,

навред в пространството, могъщите трепети на Новото,

на великото и красивото, на могъщото, на Божественото.

От тук се разпространяват по всички страни, всред всички народи,

достигайки до всяка душа, могъщите вибрации на това,

което ще обнови света.

Тук е Извора, от който бликат идеите, които ще превърнат в

светлина,

в музика, в хармония живота на човека, на човечеството.

Които ще донесат мир, братство и любов в света!

Невидима, несравнима с нищо друго на земята,

несравнима с нищо, съществувало досега в историята на

човечеството,

безкрайно могъща, велика и свята Божествена Радиостанция,

предавателен Център! ..

Това, което очите на хората не виждат, но което се издига

безкрайно по-високо над всякакви човешки строежи,

- кули, идеи, идеали, мероприятия, планове.

Защото не е човешко, а Божествено!

Това, което никакви земни, никакви адски сили не могат да

разрушат,

Това, което стои над всичко, това, което обгръща всичко,

това, което ще победи всичко:

великото Божествено Слово на Учителя, което невидимо блика от

тука,

с нечута, неподозирана, неотразима мощ:

ТОВА. КОЕТО ДНЕС ПРЕТВОРЯВА СВЕТА!

Защото будните души, навсякъде по земята, във всички народи,

от всички религии, вери, мирогледи, учения, го възприемат

непосредствено, направо, без вестници, книги и списания,

без проповеди и речи, без обикновените радио и телеапарати,

усвояват ги и - ГО ПРИЛАГАТ!

- „Моето Слово вече изпълни света!"...

Божественото не може да бъде спряно!

То не може да бъде ограничено.

То не може да бъде сковано в тесните рамки на отделна секта,

на отделна религия, църква, учение, школа, група.

Туй, което обгръща всичко, стои над всичко!

Петунии, петунии, петунии!...

Благославяща, вдъхновяваща, възкресяваща, тиха и нежна песен

пеят петуниите, в съзвучие с песента на Ангелите,

в съзвучие с благодарността на душите, на безбройните души,

излязли из тъмнината и намерили тук светлината;

на душите, възкръснали тук за доброто, за любовта, за свободата

на душите, които след дълги лутания, страдания, заблуждения,

лъжливи пътища, бяха озарени от Божествената Светлина,

излязоха на спасителния бряг, намериха покой под крилото на Бога.

Защото затова дойде Учителят:

да заведе всички нас, да заведе всички души при Бога!

Петунии, петунии, петунии!...

Нежни цветя, деца на ангелите, свидетели на красотата,

за величието и съвършенството на Божественото!

Благословени ръцете на тези, които ви посадиха и които

непрестанно,

неуморно и безкористно се грижат за вас;

които ви поддържат в постоянна свежест,

които изтъкаха този несравним килим,

по-красив, по-скъп за нас, учениците на Учителя,

от всякакви други цветни градини в света...

Петунии, петунии, петунии! ...

Безсмъртният Дух на Божият Пратеник, на Този,

който ни донесе безграничната Мъдрост, безграничната Любов,

безграничната Светлина на Бога, се носи над вас!...

Идват душите, ще идват във вековете и хилядолетията,

да влезат в контакт с безграничната Сила,

да почерпят от безграничния Извор,

да бъдат озарени от безграничната Любов и безграничната

Светлина.

Да благодарят за небесното Благо, което Той донесе

- на своите ученици, на българския народ,

на цялото човечество