Jump to content

3.4. Тази безкрайна светлина!


Recommended Posts

3.4. ТАЗИ БЕЗКРАЙНА СВЕТЛИНА!

Тази безкрайна Светлина!

Тази безкрайна Любов!

Този безкраен Живот!

Това безкрайно щастие, безкрайно блаженство!

- Няма на земята щастие? Няма на земята блаженство?

- Да! Няма на земята щастие, няма блаженство.

- Няма за земното, за обикновено човешкото, за физическото,

телесното.

Има безкрайна Светлина за душата!

Има безкрайна Любов за душата!

Има безкрайно щастие, безкрайна радост, безкрайно блаженство

за душата.

За Душата: за душите, които се обичат.

За душите, които се привличат.

За душите, които излъчват светлина, излъчват любов,

излъчват неземна радост.

За душите, които летят: които живеят не на земята, а на небето.

Които са едновременно на земята и на небето.

Които превръщат земята в небе.

Какво е Небето, ако не Любов?

Какво е Небето, ако не безкрайна радост, безкрайна светлина,

безкрайно блаженство?

Какво е Небето, ако не туй - да видиш в очите на брата си,

на сестра си - душата!

Да видиш безграничната Светлина, безграничната Обич,

безграничната, нетленна красота!

Да видиш устрема към Висините, да видиш разперени белите

крила на душата.

Да почувствуваш неземния трепет на летежа в Безкрайността!

В Безкрайността живеем ний, защото сме души!

Защото минахме през бездната на Страданието.

Защото се изкъпахме в свещените води на Жертвата.

Защото пихме от Чашата на Посвещението.

Защото ни озари Светлината. Защото ни изпълни Любовта.

Защото вярата ни даде крила!

В Безкрайността живеем ний, защото няма граници за Любовта,

за светлината, за радостта, за красотата.

Защото живота на земята е за нас само опорна точка, трамплин,

условие, възможност - да полетим към Небето.

Защото превръщаме всичко земно, всичко човешко,

всичко обикновено - в красота, в светлина, в извор на радост.

Защото виждаме нещата в тяхната истинска, Божествена Светлина

Защото виждаме вечното Добро зад временното зло.

Виждаме Божествената Хармония зад човешкия безпорядък.

Виждаме Духа зад материята. Реалността -

зад илюзорната видимост.

В Безкрайността живеем ний, защото ни изпълни трепета

на Върховното, неземното.

Защото Учителят ни подаде ръка, озари ни със Светлина.

Защото Бог ни призова - да служим: да светим, да топлим,

да помагаме, да даваме - да даваме любов, живот, радост.

Защото разбихме границите, разбихме оковите на личното,

на обикновеното, дребнаво човешкото.

Защото скъсахме преградите на отделността:

защото няма вече „аз", а има „ние".

Защото в братска прегръдка запяхме песента на единението,

на Любовта!

Колко хубаво е да обичаш с любов, която всичко дава, а не

иска нищо!

Която сама за себе си е цел, постижение, възнаграждение.

Която не се съсредоточава в един единствен обект.

Която се разширява до безкрайност, която обгръща всичко.

Да даваш: да даваш с радост, с обич, с готовност.

Да подаваш ръка, да стопляш, да храниш, да светиш.

Да помагаш, да се раздаваш, да се разширяваш

- да живееш във всеки срещнат, във всяко същество.

Тази безкрайна Светлина! Тази безкрайна Любов!

Този безкраен Живот: да виждаш, да знаеш, да разбираш:

ето: НИЕ СЕ ОБИЧАМЕ!

Ние се преливаме един във друг.

Ние живеем в Цялото, за Цялото - ние сме Едно:

в Бога на Любовта, в Светлината на Учителя,

в устрема към красотата, в тихия плясък на белите крила

на душата

- НИЕ СМЕ ЕДНО!

Защото сме души! Защото живеем в Бога!

Защото се обичаме!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...